1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. София, 05.12. 2016 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Д.: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ
Б. ЦОНЕВ
при участието на секретаря Р. И. .
при участието на прокурора Дечева
изслуша докладваното от съдията Е.Т. гр.д № 1331/2016г и съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на на Г. И. Г. от [населено място] срещу решение №2303 от 24.11.2015г по в.гр.д №2297/2015г. на Софийски апелативен съд , с която след отмяна на решение от 24.02.2015г по гр.д № 5263/2014г на СГС , ГО, обезщетението на основание чл. 2 ал.1 т.3 З. за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1, вр чл. 20,ал.2 от НК , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , е намалено от 17 600 лв на 4 000 лева. Постановено е отхвърлянето на иска до размера от 17600 лв. До пълния предявен размер от 30 000 лева искът е бил отхвърлен с първоинстанционното решение , влязло в сила .
В касационната жалба се излага оплакването за нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост поради занижаване. Не е отчетена тежестта на обвинението , което е за длъжностно престъпление ,възможността за лишаване от право по чл.37 ал.6 т.1 НК и продължителността на производството в досъдебна фаза, образувано още през 2003г, за да се разследва именно длъжностно престъпление на ищеца , като митнически инспектор. Обвинението е повдигнато едва през 2008г. Тогава ищецът вече е загубил работата си и не е могъл на си намери друга , съответстваща на квалификацията му, а въззивният съд приема ,че това няма връзка с обвинението. Не следва да се игнорират последиците, душевните преживявания , депресията, злепоставянето , не е съобразено естеството на вредите за целия десетгодишен период и как са се проявили в конкретния случай .Не са били са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер .
Отговор не е постъпил
Представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква , че решението е законосъобразно . Това ,че ищецът е заемал длъжност на митнически инспектор, не означава автоматично увеличение на обезщетението , поради заеманата длъжност.Не е установена причината, поради която е освободен от работа.Това е станало преди повдигане на обвинението.Затруднена професионална реализация не се установява да е в причинна връзка .Обезщетението , присъдено от въззивния съд , е съответно .
С определение № 454 от 12.05.2016г е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по въпроса за необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер и прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД да бъде преценявана тежестта и характера на повдигнатото обвинение ,ефектът му по отношение възможността за професионална и социална реализация с оглед възрастта и квалификацията на ищеца , при липса на преки доказателства основанието за освобождаване на последния от работа като митнически инспектор, да е поради обвинението в извършено длъжностно престъпление .
В отговор на поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква , че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД е разрешение , при което решаващият мотив на съда не е израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства съгласно т.ІІ от ППВС №4/1968г., между които тежестта и характера на повдигнатото обвинение . От значение е не само размера на и вида на наказанието в съответния състав на нормата , но и дали с обвинението се вменява престъпление , извършено в длъжностно качество ,с користна цел,особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа , свързана с отговорности в публичен интерес, между които и осъществяване митническият контрол на границата при внос в страната .В тези случай решаващо се съобразяват факти от обективно естество , като вида заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца. Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за злоупотреба със служебно положение , степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната , професионалната, или друг вид реализация на лицето , като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване. Връзката между тези факти ще определи в конкретна степен и злепоставящото въздействие на обвинение в извършване на престъпление по служба .
Касационната жалба е частично основателна по същество , тъй като неправилно е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД , поради необсъждането на всички относими обстоятелства от въззивния съд .
Видно от приложеното в цялост сл.д.№ 282/2003г, още при образуването му ищецът Г., тогава на работа като митнически инспектор на ГКПП „Кулата”, е бил е подложен на петгодишно щателно и продължително предварително разследване с насока установяване на извършено от него длъжностно престъпление ,което е засегнало взаимоотношенията му с колеги и вишестоящи ръководители в системата на митническите органи още преди да бъде предявено обвинението. Бил е иззет личния му митнически печат ,преместен е бил на друга работа и по- късно същият е освободен от работа като държавен служител в системата .През 2008г, повече от година , след като е освободен от работа , ищецът е привлечен да отговаря по обвинение в длъжностно престъпление по чл.311 ал.1 НК.Освен притеснение и тревожност от неоснователно осъждане, засегната е била и възможността да си намери съответна на образованието му работа, в своето местожителство .
Макар че по делото не е установено психическо разстройство и отражение върху общото здравословно състояние с физическа изява , ищецът е понесъл тежко повдигнатото обвинение. Не е успял да си намери друга работа, както сочат в показанията си разпитаните по делото свидетели и както се установява от служебните справки на разследващите ,приложени по следственото дело. От значение за размера на обезщетението в конкретния случай е това , че обвинението по чл.311 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК е било предявено на ищеца и други лица след няколкогодишно разследване на обстоятелствата по случая с внос на един лек автомобил през ГКПП „Кулата” на датата 16.07.1999г като длъжностно престъпление чл. 282 ал.1 НК на митнически инспектор, но като извършено от „неизвестен извършител”. Разследването по сл.д №282/2003г на ОП Б. е образувано след разделяне на материалите по сл.д№1243/2001г на РП П. и водено срещу „неизвестен извършител” за това , че на 16.07.1999г, в качеството си на длъжностно лице - митнически служител на ГКПП Кулата , е нарушил , или неизпълнил служебни задължения за митнически контрол . Разследван е именно Г. и още един митнически служител ,тъй като на тази дата двамата са били на смяна и са оформили митническия документ за автомобила , полагайки личните си митнически печати , всеки от които с индивидуален номер. ( Л. №8118 за ищеца Г.). Оформената с печатите на митническите инспектори декларация №4003/20.07.1999г, послужила при регистрацията на автомобила , е приобщена по следственото дело още през 2001г, преди разделянето му. Към този момент Г. е бил на служба , давал е многократно обяснения ,че е изпълнил задълженията при проверка на документите и заверка с негов печат на декларацията за внос като рутинна работа. Преките указания на Прокуратурата ( още с писмо 91/15.06.2001г) са били разследващите да не се позовават на становището на началника на Митница-Кулата,че в случая няма нарушение на служителите при документното оформяне на вноса. След изтичането на всички процесуални срокове (чл. 222 НПК) разследването е било спряно с постановление от 21.06.2006г.,поради неоткриване на извършителя. Възобновено е с постановление на ОП Б. от 21.04.2007г, след което ищецът е разпитван отново, както и други митнически служители .
Към 09.08.2007г ищецът вече е безработен . По следственото дело е приобщена заповед №716/10.02.2006г , с която служебното правоотношение с него е прекратено на основание чл. 97 ал.1 от З.. На 16.04.2008г е повдигнато обвинението по чл.311 ал.1 във вр чл. 20 ал.2 НК на двамата митничари , дежурили по график на процесната дата. Ищецът е оправдан с присъда №881/19.09.2011г на РС Петрич , влязла в сила съгласно решение №2937/19.07.2013г на ОС Благоевград , след ново разглеждане на делото .
Въззивният съд е отчел периода и интензивността на наказателното преследване по конкретното обвинение от предявяването му през 2008г до оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда , или 4 години и 9 месеца , като взетата мярка за неотклонение е била „подписка”. Следва обаче да се има предвид , че до повдигане на конкретното обвинение по сл. д №282/2003 на О. Б. на 16.12.2008г е водено производство срещу „неизвестен извършител” за деяние, което няма как на 16.07.1999г , при съставяне на митнически документ от длъжностно лице, в посоченото време , да е извършено от друг. Ищецът е бил целенасочено разследван за свои действия по служба, квалифицирани по-късно от разследващите като длъжностно престъпление по чл. 311 НК , без това престъпление да е действително извършено, тъй като действията на обвиняемия не са съставомерни за него. На 16.07.1999г ищецът е бил на смяна и в кръга на служебните си задължения е оформил документ , с поставяне на личния си митнически печат. Въз основа на това поначало изяснено обстоятелство му е било предявено и обвинението по чл. 311, ал.1 НК ,след водено разследване за престъпление по 282 ал.1 НК , продължило от 2003 до 2008г. Ето защо , макар към момента на повдигане на обвинението ищецът вече да е бил освободен от служба като митнически служител ,при обезщетяване на неимуществената вреда следва да се отчитат последиците и от свързаното разследване, що се отнася до накърнения професионален авторитет и злепоставянето сред колеги и вишестоящи ръководители, пряк резултат от което е и затруднението при намиране на подходяща работа,след като е бил освободен от заеманата. Ищецът е бил назначен като митнически инспектор с трудов договор от 04.09.1995г ,това е първото му назначение, ищецът е бил на 25 години , с висше икономическо образование. Разследван и обвинен за престъпление във връзка действия като митнически инспектор при контрола на ГКПП , съответно ищецът не е могъл да се развива професионално в област , в която е имал стаж ,професионални знания , умения и перспектива за развитие.В този случай , накърнената възможност за социална и професионална реализация следва да се разглежда във връзка с предварителното производство срещу него като цяло , да се отчетат и обстоятелствата по разследването до предявяване на обвинението , поради целенасочения му характер. Обвинението е повдигнато по-късно не поради откриване на извършителя , а като е дадена квалификация на деянието,фактическите предпоставки за което са били същите , каквито и през 2003г . Макар по делото да е установена друга непосредствената причина ищецът да бъде освободен от служба, която причина няма пряка връзка с разследването, касае се за накърнена възможност за социална и професионална реализация , както именно тази вреда е била предявена за обезщетяване с иска и следва да бъде справедливо обезщетена .
Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението , определено по справедливост , въззивното решение следва да се отмени в една част . При установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение , въззивният съд неправилно е присъдил занижено обезщетение от 4000 лева. За да бъде удовлетворен обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението , следва да се определи обезщетение от 9 000 лева. По-висок размер на обезщетението няма да съответства на реалните вреди ,свързани с накърняване на доброто име и възможността за професионална реализация ,в нейната конкретна проява при ищеца. Решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 З. да се уважи за още 5000 лева .Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 19.07.2013г, като законна последица.В останалата част въззивното решение следва да се потвърди , а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно изхода на спора.
Съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски на ищеца за всички инстанции , от установените за адвокат и държавна такса.Общо ищецът е установил разноски в размер на 1140 лева , от които в тежест на ответника следва да се присъдят 399 лева , за всички . инстанции .
Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №2303 от 24.11.2015г по в.гр.д №2297/2015г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е отхвърлен иска на Г. И. Г. срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди , произтичащи от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление от общ характер ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , за размера над присъдената сума от 4 000 лева до размера на сумата 9 000 лева и вместо това постановява :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Г. И. Г. от [населено място] ,жив. [улица] , ЕГН [ЕГН], още 5 000лв.( пет хиляди лева ) обезщетение за неимуществени вреди незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 ал.1, във вр. чл. 20 НК , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 19.07.2013г г до окончателното изплащане, както и сумата 399 лева разноски за всички инстанции .
Потвърждава решение №2303 от 24.11.2015г по в.гр.д №2297/2015г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: