Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№12
София, 29.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:


Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1877/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 497 от 09.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 86 от 19.01.2018 г. по в. гр. д. № 2278/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3296 от 10.08.2017 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на П. П. О., че ищцата Т. И. И. е собственик на сграда с идентификатор **** с площ по скица 4 кв.м., а според заключението на съдебно-техническа експертиза- 5,46 кв.м. /в действащата кадастрална карта на район „О.”- [населено място] сградата е нанесена с площ от 4,27 кв.м./, състояща се от две помещения- вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто-баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1,57 м. на 3,48 м., построена в имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], район „О.”, [улица], с площ по скица 141 кв.м., а по документ за собственост- 149 кв.м., представляваща принадлежност към главната вещ- сграда с идентификатор ****, състояща се от самостоятелен обект с идентификатор **** и самостоятелен обект с идентификатор ****, придобити от ищцата съответно по силата на договор за покупко-продажба от 17.12.2009 г. и изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 2009 г.- 2014 г.; осъдена е П. П. О. на основание чл.108 ЗС да предаде на Т. И. И. владението на помещението-баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от сграда с идентификатор ****, както и да заплати на ищцата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 840 лв. - обезщетение за лишаването й от възможността да ползва описаното помещение-баня в периода 01.05.2015 г.- 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2017 г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции срещу касатора бъдат отхвърлени, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Ответницата по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл.98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по т.1/; 2. как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл.98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по т.3/.
На така поставените материалноправни въпроси следва да се дадат следните отговори:
По първия въпрос.
Уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в съсобствено дворно място, представлява «уговаряне на друго» по смисъла на разпоредбата на чл.98 ЗС, като съдът, който е сезиран с иск за собственост на тази постройка, следва да съобрази наличието на такава уговорка. Постигнатата в съдебната спогодба от 1958 г. уговорка за общо ползване на спорните помещения от частните праводатели на страните подлежи на преценка във връзка със задължителните указания на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК, според които, когато основанието за установяване на фактическата власт сочи на съвладение, съсобственикът се счита само за държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС е оборена. Тази преценка трябва да бъде извършена и при отчитане дали вещта е принадлежност и следва главната вещ или вещи /каквато е настоящата хипотеза/ или съставлява самостоятелен обект на собственост, по отношение на който се твърди осъществяването на съответното придобивно основание /в случая давностно владение като евентуално основание/.
По втория въпрос.
Преценката за приложимостта на разпоредбата на чл.98 ЗС в хипотезата, когато в съсобствено дворно място съществуват две или повече самостоятелни сгради, следва да бъде извършена според това дали и двете сгради имат характеристиките на главна вещ, като при положителен извод следва да се приеме, че несамостоятелната, обслужваща същите постройка, съставлява принадлежност и към двете вещи, като следва тяхната собственост.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че всяка от страните е собственик на самостоятелен жилищен обект в дворното място, като ищцата на основание кратка 5-годишна придобивна давност е придобила собствеността върху жилищен етаж над сутерена ведно с 50/149 ид. ч. от дворното място, а на основание договор за покупко-продажба от 17.12.2009 г. е придобила и сутеренния етаж заедно с 49/149 ид. ч. от мястото. От своя страна ответницата е придобила с договор за замяна от 08.09.1993 г. 50/251 кв. м. идеални части от дворното място заедно с постройка, състояща се от покрит вход, антре, коридор, стая, килер и идеална част от клозет. Посочено е, че към 1958 г., когато е бил сключена съдебната спогодба за делба на дворното място и постройките в него между наследниците на Д. П., които са частни праводатели на насрещните страни по делото, в мястото е съществувала една жилищна сграда, състояща се от сутерен и етаж над него, а към онзи момент придобитата през 1993 г. от ответницата къща е била пристройка към основната сграда. Процесният обект е съществувал и при сключване на спогодбата от 1958 г. като външна тоалетна, като според възприетото от въззивния съд същата не е принадлежност към обекта на ответницата, доколкото пристройката не е имала самостоятелно значение, още повече, че сградата на ищцата не е разполагала със собствен санитарен възел, докато в постройката на ответницата такъв съществува. По тези съображения въззивният съд е формирал решаващият си правен извод, че спорната постройка в дворното място е собственост на ищцата на основание чл.98 ЗС- като принадлежност към собствения й самостоятелен обект с идентификатор ****.
По касационната жалба:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Между наследниците на Д. Д. П. на 14.04.1958 г. е постигната съдебна спогодба за делба /протокол от цитираната дата по гр. д. № 344 от 1958 г. на Варненския народен съд/, като в дял на П. Д. Т. /П./ са поставени 49/251 ид. ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено от 251 кв. м., представляващо парцел * в кв.* по плана на [населено място], заедно със сутеренния етаж от две стаи и антре от сградата в същия парцел, заедно с бараката в двора, долепена до банята-клозет, с право да преустрои и разшири същата барака и «премести вратата от сегашното й място към улицата», «както и да ползва общо клозета в двора». В дял на Е. А. П. са поставени 100/251 ид. ч. от описаното по-горе дворно място, заедно с етажа над сутерена от сградата в същия парцел и пристройката към сградата от стая и салон, мазе под стълбището за първия етаж, както и «ползване клозета в двора». Описаната пристройка към жилищната сграда е била обект на сделки /видно от нотариален акт № * от *** г. за покупко-продажба, с който Е. П. е прехвърлила на Ю. Р. правото на собственост върху «пристройката към сградата», състояща се от стая, салон и антре, с право на ползване на клозета; нотариален № * от *** г. за покупко-продажба, с който купувачката по предходния договор е прехвърлила в полза на Ц. Ф. правото на собственост върху описаната по-горе пристройка; нотариален акт № * от *** г. за дарение, с който Ц. Ф. е дарила на Х. Х. същата; нотариален акт № * от *** г. за дарение, с който правото на собственост е прехвърлено на К. Х./. С влязло в сила решение по гр. д. № 1769/1987 г. по описа на Варненския районен съд, е извършена делба между съделителите К. и Д. Х., като в дял на К. Х. е поставена жилищната сграда, състояща се от покрит вход, коридор, стая, килер, идеална част от тоалет, находяща се в имот пл. сн. № * кв.*, заедно с 50 кв. м. ид. ч. от дворното място, с площ 251 кв. м., с обща стойност на този дял 3 214 лв. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г., К. Х. е прехвърлила правото на собственост върху описаните идеални части от дворното място и върху жилищната сграда в полза на Г. М..
По силата на договор за замяна, сключен с нотариален акт № *, н. д. № */*** г., ответницата е придобила правото на собственост върху 50/251 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 251 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от «покрит вход, антре, коридор, стая, килер» и «идеална част от тоалет». Договорът е сключен с Г. и И. М..
С влязло в сила решение по гр. д. № 1200/1981 г. на Варненския районен съд на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на Е. Н. Я. е поставен жилищният етаж над сутерена от жилищната сграда, построена в парцел * в кв.* по плана на [населено място], заедно със 100 кв. м. ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 251 кв. м., на стойност 4 455 лв. С договор за дарение от *** г., сключен с нотариален акт № */* г., Е. Н. е дарила на Т. Я. описания по-горе жилищен етаж, заедно с 149 кв. м. ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ *.-* в кв.*, идентичен с парцел * в кв.*, като надарената е прехвърлила правото на собственост в полза на Д. М. /нотариален акт № * от * г. за покупко-продажба/.
Установява се от нотариален акт № *, н. д. № */*** г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, че съделителката по съдебната спогодба за делба П. Д. П. е прехвърлила на дъщеря си Д. Г. правото на собственост върху сутеренния етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи и антре, заедно с бараката в двора до клозета, при общо ползване на клозета, заедно с 49/251 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 251 кв. м., съставляващо парцел *.-* в кв.* по плана на 9-ти подрайон на [населено място].
На 08.07.1994 г. между Е. Д. П., П. П. О., К. И. П., Д. Н. Г., Н. Ц. Г., П. Д. П. и А. Д. Б., като съсобственици на дворно място с площ от 251 кв. м., съставляващо имоти с пл. сн. № № * и *, от които * кв. м. са включени в парцел *.-* и * кв. м. са включени в парцел *-*, двата в кв.* по плана на *-ти подрайон на [населено място], на основание наследствено правоприемство и сделки, е сключен договор за доброволна делба, по силата на който в дял на Е. П. е поставен парцел *-*, в общ дял на съделителите П. П. О., К. И. П., Д. Н. Г., Н. Ц. Г. и П. Д. П. е поставен парцел *.-*, при описани квоти, като делът на П. П. О. и К. И. П. е 50/149 ид. ч. С влязло в сила решение по гр. д. № 14221/2009 г. на Варненския районен съд, на основание чл.23, ал.1 от СК е признато за установено, че П. О. е изключителен собственик на 50/149 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, както и на построеното в него жилище с идентификатор ****.
С договор за покупко-продажба от 23.11.2006 г., сключен с нотариален акт № */* г., Д. и Н. Г. са прехвърлили в полза на „Деказ“ ООД – гр. Варна правото на собственост върху сутеренния етаж от жилищната сграда, разположена към уличната регулационна линия, състоящ се от две стаи и антре, заедно с бараката в двора до клозета, при общо ползване на клозета, заедно с 49/149 ид. ч. от дворното място, върху дворното място, съставляващо УПИ *.-* в кв.* по плана на *-ти подрайон на [населено място], с площ * кв. м.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г. за собственост, ищцата е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект – жилище с идентификатор № *****, находящ се на втория етаж на сграда № *, разположена към уличната регулационна линия, при описани граници, заедно с 50/149 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Продавачи по договора са Д. и Е. М..
Същата е закупила и самостоятелен обект – жилище с идентификатор № *****, находящ се на първия етаж от описаната по-горе сграда № *, заедно с бараката в двора до тоалета, при общо ползване на тоалета, заедно с 49/149 ид. ч. от поземления имот /видно от нотариален акт № *, т.*, н. д. № * от *** г./. Продавач по договора е «Деказ» ООД – гр. Варна, като правото му на собственост е било удостоверено с нотариален акт № */* г. и № */* г.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза процесната постройка, нанесена в кадастралната карта с идентификатор *****, с реално застроена площ от 5,46 кв. м., се състои от две помещения: вътрешно помещение към дъното на имота, представляващо тоалетна и баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня. В кадастралния план от 1950 г. тази постройка е нанесена и обозначена с надпис «Н»; заснета е в плана от 1965 г. без описание; в плана от 1969 г., постройката, нанесена в първия план, се припокрива с двете постройки, обозначени като «ПС» /едната отразена между имоти с пл. сн. № № * и *, с размери 2,46 м. на 2,55 м. и калканно отразената ПС в имот пл. сн. № */. По действащата кадастрална карта процесната сграда попада в по-голямата си част в паянтовата сграда между имоти с пл. сн. № № * и *.
Според констативен акт от *** г. е бил установен извършен незаконен строеж от Е. Н. /пристройка към съществуваща стопанска постройка, съставляваща баня и тоалетна/ на вътрешната регулационна линия, като видно от акта същата представлява разширение на съществуващата постройка.
Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза общата стойност на наемната цена за процесната сграда за периода 01.05.2015 г.-01.02.2017 г. възлиза на сумата 1 260 лв.
Според показанията на свидетелите В., Ч. и Я., ангажирани от ищцата, към момента на закупуване на жилищната сграда от нея, в същата не е имало баня и тоалетна; през 1997 г. тези помещения са съществували в почти същия вид; до смъртта на П. П. през 2006 г. те са се ползвали общо от нея, дъщерите й и ответницата, като между тях не са съществували спорове. Вторият свидетел сочи, че от Е. Н. е узнал, че те са били построени от нея, след като й е било възложено жилището. В момента ответницата ползва процесните помещения, които са заключени /св. Я./.
Видно от свидетелските показания на К. и К., посочени от ответницата, единствено помещението баня е било заключено.
Въз основа на така обсъдените доказателства, не може да се направи заключение, че процесната постройка представлява принадлежност единствено към собствения на ищцата самостоятелен обект с идентификатор ****. В дворното място съществува и друг самостоятелен обект – сграда с идентификатор **** /собственост на ответницата/, към който обслужващата постройка също представлява принадлежност. В обобщение следва да се приеме, че спорните баня и тоалетна са принадлежност и към двете самостоятелни жилищни сгради, които са предназначени да обслужват. Неправилен е изводът на съда, че към момента на сключване на съдебната спогодба през 1958 г. сградата на ответницата не е представлявала самостоятелен обект на право на собственост. Тази спогодба е сключена при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ-отм. /пар.155 и 158 от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, в ред. до 05.04.1960 г./, при което разпореждането с обекти, построени по време на тяхното действие и неотговарящи на новите строителни правила и норми, е било позволено. Именно като такъв самостоятелен обект тази сграда е била и предмет на извършената съдебна делба през 1987 г. и на последващите разпоредителни сделки с нея. Обстоятелството, че към момента на придобиване на правото на собственост от ищцата, собствената й жилищна сграда не е имала вътрешни баня и тоалетна, не може да обоснове заключение, че процесното помещение обслужва именно тази сграда. Освен това преценката следва да бъде извършена към 1958 г., когато видно от описанието на т. нар. «пристройка», същата е включвала единствено стая и салон. Не може да се приеме за доказано, че описаната в документите за собственост барака е била преустроена в баня през 1980 г., каквито са твърденията на ищцата. Съществуващата «баня-клозет» и долепената до нея барака са посочени в съдебната спогодба от 1958 г., както и в нотариалните актове, с които ищцата се легитимира, като бараката е описвана като самостоятелен обект и в актовете, обективиращи разпоредителни сделки в периода 2006 г.- 2009 г.
В настоящата хипотеза въз основа на изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че и двете страни притежават право на собственост върху процесните помещения като принадлежност към собствените им жилищни сгради, но не може да се определи обема на това право предвид липсата на доказателства за стойността на дяловете, поставени в дялове на страните със съдебната спогодба за делба от 14.04.1958 г. Именно към този момент следва да се определи какво е съотношението между стойността на жилищната сграда, включваща сутеренен етаж от две стаи и антре /поставен в дял на съделителката П. П. и етаж над сутерена /поставен в дял на съделителката Е. П./ и жилищната сграда, описана като пристройка, поставена в дял на втората съделителка. Въз основа на това съотношение следва да се установят дяловете на страните в процесните помещения, съставляващи принадлежност и към двете сгради. Дължимото обезщетение по чл.59 ЗЗД трябва да се определи съобразно притежавания от ищцата дял в тези обекти.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на предявения иск в уважените части, довели и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ответницата са основателни.
В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /чл.293, ал.3 ГПК/. При новото разглеждане на делото съдът следва да предостави възможност на страните да ангажират писмени доказателства за стойността на жилищните сгради съобразно съдебната спогодба от 1958 г., както и да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да оцени същите към този момент.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за заплащане на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 86 от 19.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2278/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които е потвърдено първоинстанционното решение № 3296 от 10.08.2017 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на Варненския районен съд за признаване за установено по отношение на П. П. О., че ищцата Т. И. И. е собственик на сграда с идентификатор **** с площ по скица * кв.м., а според заключението на съдебно-техническа експертиза- 5,46 кв.м., състояща се от две помещения- вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто-баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1,57 м. на 3,48 м., построена в имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], район „О.”, [улица], с площ по скица 141 кв.м., а по документ за собственост- 149 кв.м., представляваща принадлежност към главната вещ- сграда с идентификатор ****, както и в частта, с която П. П. О. на основание чл.108 ЗС е осъдена да предаде на Т. И. И. владението на помещението-баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от сграда с идентификатор ****, както и да заплати на ищцата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 840 лв. - обезщетение за лишаването й от възможността да ползва описаното помещение-баня в периода 01.05.2015 г.- 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2017 г. до окончателното й плащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд в описаните части.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.