Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 26 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1693 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. П. К., чрез защитника му адв. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1546/2013 на РС - Бургас и ВНОХД № 658/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че при постановяване на предходните съдебни актове съдилищата не са изследвали обективно, всестранно и пълно доказателствата, което е довело до неразкриване на обективната истина по делото. Според защитата направеният едностранчив анализ е довел до неправилни правни изводи относими към съставомерността на деянието и до неприлагането на законосъобразната му правна квалификация по по-леко наказуемия състав по чл.132 ал.1 т.2 от НК. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или алтернативно К. бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение или да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, или да се намалят - размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, което било явно несправедливо с оглед извършеното деяние и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание осъденият Н. П. К., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява. Защитникът му - адв.П. подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него и в представените „писмени бележки” доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 119/12.05.2014 г. по НОХД № 1546/2013 г. Районен съд – Бургас е признал Н. П. К. за виновен в това, че на 09.12.2012 г. в [населено място], около 04,00 ч., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на челюстта е причинил средна телесна повреда на П. Д., изразяваща се в счупване на долната челюст вляво, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното, поради което и на основание чл.129 ал.1 вр. с ал.2 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното деяние – 09.12.2012 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. го е отхвърлил като неоснователен, както и сумата от 500 лв. разноски по производството. На основание чл.189 ал.3 от НПК К. е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 696 лв. и 200 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалба на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 658/2014 г. по описа на ОС - Бургас. С Решение № 233/18.09.2014 г. по същото дело въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда. Посоченото от осъдения чрез защитника му основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 във вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Предходните съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. Районният съд подробно и детайлно е обсъдил двете групи гласни доказателствени източници, като е изложил съображения защо дава вяра на едни от тях и не възприема заявеното от подсъдимия и показанията на свидетелите В., С. Д. и Г. относно правно значимите факти. Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК е обективирал по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. В този смисъл не би могло да бъде споделена тезата на защитата за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, а още по-малко, че двете съдебни инстанции са възприели безкритично тезата на обвинението, която била компрометирана, предвид липсата на правна и житейска логика. Напротив - лишена от логика е тезата на защитата, че ако пострадалият и приятелите му бяха вън от заведението, за да чакат подсъдимия, с намерение да се бият, едва ли обстоятелството, че те са били по тениски в ранната декемврийска сутрин може да бъде аргумент за наличието на предварителна подготовка от тяхна страна. По-скоро странна е появата на самия подсъдим пред дискотека „Н.” в [населено място] от [населено място] /разстоянието повече от двадесет и пет километра/, около 03-04,00 часа, след като се е прибрал около 12,00 ч. и е легнал да спи, след обаждането на св.В., за да го откара до дома му в[жк], [населено място]. Представените по делото телефонни разпечатки от входящи и изходящи повиквания на свидетелите С. Д. и Т. Г. по никакъв начин нито подкрепят, нито опровергават застъпените от обвинението или защитата позиции относно спорния въпрос в настоящия казус – ударил ли е пострадалият подсъдимия в тила преди да получи удар, следствие на който му е причинено счупване на челюстта. Законосъобразно районният съд не е възприел заключението на назначената съдебна психологично-психиатрична експертиза, тъй като е приел, че в случая не е налице юридическият критерий за наличието на физиологичен афект. По делото не се установява твърдяното от защитата състояние на силно раздразнение на подсъдимия да е предизвикано от пострадалия с насилие – удар във врата или друго противозаконно действие, а още по-малко има основание да се приеме, че К. се е почувствал в безизходица. Искането на повереника на частния обвинител в пледоарията му в хода на първоинстанционното производство - съдът да се произнесе с присъда, ако приеме, че се касае за престъпление по чл.132 от НК, т.е. за престъпление от частен характер не би могло да бъде квалифицирано като „толеранс към процесуалното бездействие на прокурора и частния обвинител”. Събраните по надлежния процесуален ред фактически данни са дали пълното основание на двете съдебни инстанции да приемат, че от обективна и субективна страна подсъдимият с деянието си е осъществил състава на чл.129 от НК, като умишлено е причинил на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Не са налице изискуемите от закона предпоставки за преквалифициране на извършеното като престъпление по чл.132 от НК, а от там и за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК. От данните по делото не се установяват и предпоставки за смекчаване на наказателна отговорност, поради което правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна, а от друга – липсата на отегчаващи, не са достатъчни за приложението на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК, тъй като не са нито многобройни, нито някое от тях да е с изключителен характер. В този смисъл наложеното на осъдения наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК и като такова е справедливо. Оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската му част. Всички обстоятелства от значение за присъденото в полза на пострадалия обезщетение са съобразени от съдилищата адекватно на обективното им значение, като определеният размер изпълва съдържанието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В случая, предвид приетата за установена фактическа обстановка по делото, липсва каквото и да било „съпричиняване” на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Интензитетът на причинените болки и страдания на Д. следствие на нанесеното му телесно увреждане, преминал не само оперативно лечение, справедливо са възмездени с присъдения размер на обезвредата. С оглед на гореизложеното, ВКС не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, да е нарушен закона или наложеното наказание да е явно несправедливо, т.е. липсва основание за уважаване на искането за възобновяване поради наличие на съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК, поради което и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Н. П. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1546/2013 на РС - Бургас и ВНОХД № 658/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: