4 Р Е Ш Е Н И Е № 595 гр.София, 20 януари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 655 по описа за 2010 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Б. Я. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 260 от 7.10.2010 г, по ВНОХД № 263/10, с което е изменена присъда на Русенския окръжен № 40 от 5.07.10, по НОХД № 413/10, като подсъдимият е оправдан по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК, наложеното наказание е намалено на тринадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23/24.01.10 г, в[населено място], Р. област, умишлено е умъртвил В. Р. Я., която се е намирала в безпомощно състояние, като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалата, и с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а НК и чл. 2, ал. 2 НК, е осъден на седемнадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, което да бъде изтърпяно чрез настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, за времето от 2.02.2010 г до влизане на присъдата в сила. С жалбата се релевира основанието по 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като наказанието бъде сведено до десет години „лишаване от свобода”. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло, по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Първата инстанция е индивидуализирала наказанието, при хипотезата на чл. 58 а НК / ДВ, бр. 27/09 / вр. чл. 2, ал. 2 НК, с оглед на което е наложила наказание седемнадесет години „лишаване от свобода”. Въззивната инстанция е разсъждавала, на плоскостта на чл. 2, ал. 2 НК, анализирайки съдържанието на ал. 1-3 на чл. 58 а НК / ДВ, бр. 26/10 /, при което, макар и при недопустима компилация между изброените разпоредби / определеното по ал. 3 наказание „лишаване от свобода” не подлежи на редукция, каквато е предвидена в ал. 1 /, е смекчила наказанието до тринадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”. Всъщност, въззивният съд е приложил чл. 58 а, ал. 4 / ДВ, бр. 26/10 / вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като фактически определеното от него наказание „лишаване от свобода” е под законовия минимум от петнадесет години. При това положение, изискването на чл. 2, ал. 2 НК е спазено, тъй като спрямо жалбоподателя е приложен най-благоприятния вариант за определяне на наказанието му. Така наложеното наказание отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Ето защо, липсват основания за по-нататъшно смекчаване на наказанието и за свеждането му до размер от десет години „лишаване от свобода”, поради което искането на жалбоподателя в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 7.10.2010 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 263/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: