1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 60117 СОФИЯ, 15.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3680/2020 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 11740 от 30.07.2020 г. по в.гр.д. № 4557/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено решението на Софийски градски съд, І г.о., ІІ-ри състав, постановено на 26.04.2019 г. по гр.д. № 6446/2017 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на Министерство на отбраната и на Държавата, че М. А. В. е собственик на 1/2 ид. част от магазин № 3, находящ се в [населено място], район „О.”,[жк], [жилищен адрес] с идентификатор ...., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. В. установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на правото й на собственост върху 1/2 ид. част от този имот. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. В. против Министерство на отбраната и Държавата установителен иск за собственост за другата 1/2 ид. част от посочения имот. С определение № 219 от 19.05.2021 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса към кой момент се преценява видът на установеното владение и дали вписването на искова молба по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, от който праводателят черпи права, след като същият вече се е разпоредил с имота, превръща владението на последващите приобретатели от добросъвестно в недобросъвестно/ обикновено/. Жалбоподателката М. А. В. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че упражнява фактическа власт върху процесния имот от 1993 г., като първоначално придобила чрез правна сделка 1/2 ид. част от него, а в последствие през 1997 г. придобила чрез договор за продажба принадлежащата на другия съсобственик 1/2 ид. част. Владението й е било добросъвестно, тъй като и при сключване на двете сделки не е знаела, че придобива от несобственик, а вписването на исковата молба по чл. 26 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора, с който първия праводател е придобил имота, не превръща владението й от добросъвестно в обикновено, тъй като то е извършено след разпоредителната сделка. Ответникът по касация Министерство на отбраната изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен на 02.12.1991 г. между Министерство на отбраната-поделение 38420 като продавач, и КФ ”Алесс-Георги Кирилов Булакиев”, поделението е продало на колективната фирма магазин № 3 с площ 83.17 кв.м, находящ се в [населено място],[жк], [улица]. С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ..... г., СД ”Алесс-Петров и сие”, представлявано от съдружниците С. И. П. и К. В. М., продало на М. А. В. и К. Г. А. процесния магазин. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .... г., К. А. и съпругата му Е. А. продали на М. В. собствената си 1/2 ид. част от магазина. На 07.10.1993 г. Министерство на отбраната предявило искове за обявяване за нищожни на 13 договора за продажба, сключени от поделение 38420, в това число и договорът от 02.12.1991 г., с който поделението продало процесния магазин на КФ „Алесс-Георги Булакиев”. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията на 09.11.1993 г С влязло в сила решение по гр.д. № 305/2012 г. на ВКС, ІV г. о. е прогласена нищожността на договорите за продажба, включително и на договора от 02.12.1991 г. за продажба на процесния магазин, и е признато правото на собственост на Министерството на отбраната върху тези обекти. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че жалбоподателката М. В. и нейният съсобственик К. А. не са придобили правото на собственост върху процесния магазин на основание сключения договор за покупко-продажба от 30.03.1993 г., тъй като са закупили имота от несобственик. Договорът, с който праводателят им СД „Алесс-Петров и сие” е закупил имота от Министерство на отбрана, е прогласен за нищожен и не е породил вещнопрехвърлително действие. Приел е, че М. В. не е придобила имота и на основание придобивна давност. От това, че договорът, с който СД „Алесс-Петров и сие” е закупило имота от Министерство на отбраната е прогласен за нищожен и не е произвел вещнопрехвърлително действие, следва, че към 1993 г. имотът е бил държавна собственост. Към този момент е бил в сила чл. 86 ЗС в редакция преди изменението в ДВ бр. 33/96 г., съгласно който не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. След изменението на тази разпоредба в ДВ бр. 33/96 г., давността е изключена като придобивен способ само по отношение на вещите-публична държавна или общинска собственост. Вещите частна държавна или общинска собственост могат да се придобиват по давност, но с § 1 от ДР на ЗС течението на давностния срок е спряно, считано от 31.05.2006 г., като срокът на спирането е продължаван последно до 31.12.2022 г. След 01.06.1996 г. имоти- частна държавна или общинска собственост биха могли да се придобият по давност, ако владелецът е бил добросъвестен и давностният срок по чл. 79, ал.2 ЗС е изтекъл преди влизане в сила на § 1 ДР на ЗС. Съдът е приел, че упражняваното от М. В. владение не е било добросъвестно. Изводът е обоснован с това, че след извършеното на 09.11.1993 г. вписване на исковата молба на държавата за прогласяване нищожност на сделката, чрез която праводателят СД „Алесс-Петров и сие” е закупило имота, владението на В. и другия съсобственик К. А. се е превърнало от добросъвестно в недобросъвестно предвид оповестителното действие на това вписване. Тъй като с оглед разпоредбата на § 1 ДР на ЗС 10-годишният давностен срок, считано от 01.06.1996 г., не е изтекъл, ищцата не е придобила по давност процесния магазин. Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на ІІ г.о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3131/2008 г. на ІІІ г.о., решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 1451/2017 г. на І г.о., решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 1455/2017 г. на І г.о., решение № 60111 от 08.10.2021 г. по гр.д. № 342/2021 г. на ІІ г.о. и др. /. Въззивното решение противоречи на тази практика. Необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че като последица от вписването на исковата молба на държавата за прогласяване нищожност на основание чл. 26 ЗЗД на сключените от Министерството на отбраната договори за продажба, в частност на договора от 02.12.1991 г., с който процесният магазин е продаден на КФ „Алесс-Георги Булагиев”, владението на жалбоподателката М. В. и на съсобственика К. А., които са закупили имота от приобретателя по нищожния договор, се е превърнало от добросъвестно в обикновено. Сделката, от която жалбоподателката В. и К. А. черпят права, е сключена и съответно вписана на 31.03.1993 г., т.е. повече от 6 месеца преди предявяване на иска за нищожност и вписването на исковата молба по него, което е станало на 09.11.1993 г. По делото не са ангажирани доказателства, че към момента на продажбата В. и А. са знаели, че придобиват от несобственик, респ. че придобивното основание на праводателя им е нищожно или най- малкото-оспорено. Сключеният във формата на нотариален акт договор за покупко-продажба, с който те придобиват имота от СД „Алесс-петров и сие”, не е нищожен. Не е прехвърли правото на собственост, тъй като продавачът не е бил собственик, но представлява годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС за добросъвестно владение. Не може да се квалифицира като недобросъвестно и владението, основано на договора за покупко-продажба, сключен нотариален акт № ..... г., с който К. А. и съпругата му Е. А. продават на М. В. собствената си 1/2 ид. част от магазина. Вярно е, че този договор е сключен след вписване на исковата молба на държавата по чл. 26 ЗЗД, но нито съпрузите А., нито жалбоподателката са страна по делото, за да се приеме, че тя е могла, при полагане на дължимата грижа, да узнае, че придобива от несобственик, или че правото, което придобива, е спорно. Известно е, че към 1993 г./ а и понастоящем/ вписването се извършва по персоналната система. Исковите молби се вписват по персоналната партида на ответниците / чл. 12 ПВ/. . Принципно правилни и съобразени с различните редакции на чл. 86 ЗС са съжденията на въззивния съд, че до изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33/1996 г. придобивната давност е изключена като способ за придобиване на вещни права върху всички държавни и общински имоти, а след това изменение вещите частна държавна или общинска собственост могат да се придобиват по давност. Оттук и изводът, че жалбоподателката би могла да упражнява полезно владение върху закупената от нея през 1993 г. 1/2 ид. част от процесния имот от 01.06.1996 г. и като добросъвестен владелец да придобие по давност тази част с изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 79, ал.2 ЗС. За останалата 1/2 ид. част, която тя е закупила от съпрузите А. през 1997 г., началният момент на давностния срок е от датата на сключване на договора. Така най- късно към м. април 2002 г., т.е. преди влизане в сила на § 1 ДР на ЗС, необходимият за придобиване по давност срок по чл. 79, ал.2 ЗС е изтекъл. В обобщение, към момента на предявяване на установителния иск за собственост жалбоподателката М. В. се легитимира като собственик на процесния магазин на основание изтекла в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Това е основание по чл. 281, т.3 ГПК въззивното решение да бъде отмененено изцяло, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният М. А. В. установителен иск за собственост бъде уважен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 11740 от 30.07.2020 г. по в.гр.д. № 4557/2019 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Министерство на отбраната и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че на основание изтекла в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС М. А. В., ЕГН [ЕГН], е собственик на следния недвижим имот: магазин № 3 със застроена площ 83.17 кв.м, с идентификатор ...., находящ се в [населено място], район „О. ”,[жк], [жилищен адрес]. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: