Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 31 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 112/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимите В. К. П. и Х. К. П., чрез защитника им адвокат А. Р. от АК – [населено място], срещу постановената от Кюстендилския окръжен съд нова присъда № 33 от 23 октомври 2013 година, по внохд № 363/2013 година, след отмяна на присъда от 23 май 2013 година на Районен съд – гр. Дупница, по нохд № 960/2011 година в частта, с която подсъдимите В. П. и Х. П. са признати за невиновни в извършване на престъпления по чл. 216, ал. 5, предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и оправдани по така повдигнатите им обвинения, като в останалата част присъдата е потвърдена. В жалбата формално са заявени неправилност и незаконосъобразност на новата въззивна присъда както в наказателната, така и в гражданската й части. Не са изложени доводи и съображения, които обжалващите считат, че я подкрепят. В допълнението към жалбата (назовано „допълнителна касационна жалба”), защитата е уточнила оспорването на присъдата, като от изложеното може да се направи извод, че възразява надлежността и достатъчността на доказателствената основа за направените от съда изводи по фактите, а това сочи на релевирано отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Заявена е и явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, без доводи, които да я подкрепят. Претендира се отмяна на новата въззивна присъда в наказателната и гражданската й части и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите В. П. и Х. П. не участват лично, редовно призовани. Представляват се от защитника си адвокат Р., който поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея, при отправени алтернативни претенции за оправдаване на подсъдимите или намаляване на наложените им наказания. Представя писмени бележки с доводи в подкрепа на жалбата, идентични с изложеното в допълнението към нея. Гражданските ищци Л. Л., А. П., Г. П., М. В. и Ч. В. не участват лично, редовно призовани, и не изпращат процесуален представител. Не са представили писмено становище по касационната жалба на подсъдимите. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и недопустимост на оплакването за явна несправедливост на наказанието поради релевирането му само в допълнението към жалбата, но извън срока за обжалване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Проверяваната сега пред ВКС нова присъда на въззивния съд е постановена в рамките на второ поред въззивно разглеждане на делото, след отмяна от въззивния съд, в решение по внохд № 126/2011 година на постановената първоначално осъдителна присъда на Дупнишкия районен съд по нохд № 1296/2006 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. При новото разглеждане на делото (нохд № 960/2011 година) първоинстанционният съд е постановил присъда, с която е признал двамата подсъдими за невиновни в това, на 01. 05. 2006 година, в местността „Р.”, в землището на [населено място], [община], при продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, да са унищожили противозаконно чужди недвижими вещи – трайни насаждения, огради от мрежа и бетонни и метални колове и врати от арматурно желязо, всичко на стойност 8883 лева, собственост на Л. Л., П., М. и Ч. В. и В. П., като причинените вреди са значителни, поради което ги е оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 216, ал. 5, предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци Л., П. и В. съответно сумите от 1466 лева, 1642 лева и 5266.61 лева, представляващи обезщетения за причинени от деянието имуществени вреди, заедно със законните последици. Присъдени са направените по делото разноски и дължими държавни такси, като са възложени в тежест на подсъдимите. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районната прокуратура – гр. Дупница с искане за осъждане на подсъдимите П. и по жалба на защитата на същите, е постановена атакуваната сега пред ВКС нова въззивна присъда, с която е отменена присъдата в наказателната й част и подсъдимите В. П. и Х. П. са осъдени по повдигнатите им обвинения, посочени по-горе, на лишаване от свобода за срок от две години всеки от тях, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години за всеки от тях. Присъдата е потвърдена в останалата й част, вкл. относно оправдаването по чл. 26, ал. 1 от НК. ВКС намира подадената касационна жалба на подсъдимите П. за основателна, макар не само и не изцяло по посочените в нея съображения. 1. На първо място, ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че формално заявеното в жалбата допуснато от въззивния съд „нарушение на закона”, в допълнението всъщност се подкрепя с доводи, които са относими към обосноваността на фактическите констатации, а тя е извън предмета на касационния контрол. Също така, заявената материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна, което в конкретния случай не е така. Доколкото обаче подадената жалба съдържа съображения, от които могат да се установят действителните причини за недоволството на подсъдимите от въззивната нова присъда, ВКС извърши проверка по тях в рамките на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. 2. На следващо място, претендираното от жалбоподателите оправдаване по повдигнатите им обвинения от касационната инстанция в рамките на правомощията й по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, няма как да бъде обсъждано, защото ВКС, в типичните случаи, не е инстанция по фактите, а оспорването на съдебния акт е именно на плоскостта на заявена ненадлежна доказателствена основа на формираните от предходните съдебни инстанции фактически изводи, а ВКС констатира допуснати от тези инстанции съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата. 3. В основата на изводите си по фактите въззивният съд е поставил показанията на свидетелите С. и Г., което е видно от съдържанието на мотивите на въззивната присъда (л. 52 от внох дело). Тези показания обаче въззивният съд не е анализирал и обсъдил, а безкритично се е съгласил с приетото по фактите от първоинстанционния съд, като само е направил различни от неговите правни изводи (пак там). Районният съд обаче е отразил в мотивите на присъдата си (л. 142, абз. 1 от нох дело), че „... кредитира за достоверност показанията на свид. С., дадени при предходното гледане на делото и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК в частта ....”. Въззивният съд е следвало прецизно да провери и отрази в своя съдебен акт кои точно показания на свид. С. се съгласява да приеме като достоверни, солидаризирайки се с районния съд, защото от протокола от съдебно заседание от 23. 05. 2012 година, по нохд № 960/2011 година, се установява, че след заявен от свид. С. липса на спомен за свързаните с делото обстоятелства, съдът е прочел показанията на този свидетел „... на л. 103 от досъдебното производство.” (л. 65-гърба от делото). На л. 103 от досъдебното производство обаче се намира ксерокопие от молба на Л. Л. до Кметството в [населено място], а не протокол за разпит на свид. С.. Показанията на свид. С., депозирани при първото разглеждане на делото (нохд № 1296/2006 година), са преценени от съда като противоречиви с дадените на досъдебното производство показания и затова на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, по делото са приобщени и тези показания (протокол от съдебно заседание от 09. 03. 20009 година, л. 104 от делото). При тези данни от производството по делото и при липсата на какъвто и да било доказателствен анализ, извършен от страна на въззивния съд, не става ясно кои точно показания на ключов по делото свидетел са поставени в основата на съдебния акт, тези показания безпротиворечиви ли са или не и ако има противоречия между депозираните в съдебната фаза пред различните съдебни състави и на досъдебното производство показания от свид. С., как тези противоречия са изяснени и отстранени. Във всички случаи, съдът дължи яснота относно доказателствените източници, въз основа на които приема за установени обстоятелствата по делото и конкретни и ясни съображения относно приемането (или отхвърлянето) и кредитирането за достоверност на всеки от тези източници, което в конкретния случай въззивният съд не е сторил по предписания от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК начин, към която изрично препраща разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК. 4. Освен това ВКС констатира, че в диспозитивната част на присъдата, по отношение на всеки от двамата подсъдими, като правна квалификация на извършеното от тях престъпление и основание за осъждането им е посочено „...чл. 21, ал. 5, пр. І вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК...”. Вярно е, че в мотивите на присъдата фигурира „...престъплението от общ характер по чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.” (л. 52, абз. последен от внох дело), както е вярно и това, че присъдата по принцип представлява единство на диспозитив и мотиви. Вярно е обаче също така, че противоречието между диспозитив и мотиви (при това относно престъплението, за което подсъдимите са осъдени), неяснотата за начина, по който съдът е решил въпросите по чл. 301 от НПК, липсата на мотиви, съдържащи обсъждане на доказателствените източници и анализ на фактите, в т. ч. относно противоречията в доказателствените средства, винаги са съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК. При изложените съображения ВКС намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да намерят надлежен и убедителен отговор обсъдените по-горе въпроси и бъдат отстранени констатираните нарушения на процесуалните правила. Поради това и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановената от Кюстендилския окръжен съд нова присъда № 33 от 23 октомври 2013 година, по внохд № 363/2013 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.