Ключови фрази
Предявяване на установителен иск * несъстоятелност * установителен иск * правен интерес от обжалване * активна легитимация на синдик * субективни предели на сила на пресъдено нещо * материалноправна легитимация на ищеца


7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
С.,13.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.


при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 652/2010 г.



Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и “Бизнес-И. Център [фирма], [населено място] против решение № 77 от 25.01.2010 г. по в. гр. д. № 2323/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение от 24.06.2009 г. по гр. д. № 26/2009 г., е отхвърлен предявеният от касатора [фирма], [населено място] срещу касатора “Бизнес-И. Център [фирма], [населено място] /в производство по несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 10149.18 лв.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на синдика на „Бизнес-И. Център [фирма], [населено място], който няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в това производство. В касационните жалби са развити подробни съображения и за неправилност на атакуваното решение поради допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за недължимост на исковата сума, предвид липсата на доказателства за реално извършване на доставката на процесните стоки. Касаторите считат за неоснователен отказът на въззивния съд да съобрази направеното в хода на първоинстанционното производство признание на иска с твърдение за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК. Изрично оплакване е заявено и във връзка с разпределението на доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти, като се поддържа, че въззивният съд е постановил решението си без да съобрази доклада на първоинстанционния съд и без да даде необходимите указания на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства.
С определение № 144 от 02.03.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За обуславящи изхода на спора са преценени въпросите за процесуалните права на синдика да представлява длъжник, намиращ се в производство по несъстоятелност, по заведен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.
Синдикът на „Бизнес-И. Център [фирма], [населено място] заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно развити в писмено становище от 17.06.2011 г., поддържани и в съдебно заседание.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са основателни.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от касатора [фирма], [населено място] срещу касатора “Бизнес-И. Център [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че по делото не е безспорно установено съществуването на вземане на ищеца [фирма], [населено място] към ответника “Бизнес-И. Център [фирма], [населено място] за сумата 10 149.18 лв., тъй като не са ангажирани доказателства за извършени от [фирма] г /праводател на ищеца [фирма], [населено място] по договор за цесия от 03.07.2008 г./ в периода от 20.03.2008 г. до 10.05.2008 доставки на заготовки и материали на посочената стойност 10 149.18 лв. В тази връзка решаващият състав е взел предвид, че издадените от доставчика фактури не са подписани от представител на “Бизнес-И. Център [фирма], като е отчел и липсата на приемо-предавателни протоколи и други доказателства за транспортирането на стоката до склада му; за начина, по който тя е заприходена, както и че същата е налична, преработена, продадена или бракувана. С оглед на това е направен извод, че приложената аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за периода 01.01.2008 г. – 31.05.2008 г. не е доказателство за реално извършени доставки, поради което е преценено, че направеното от ответника признание на иска не може да произведе предвидения в чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК процесуален ефект. Като неоснователно въззивният съд е счел основното възражение на двете търговски дружества за недопустимост на подадената от синдика на “Бизнес-И. Център [фирма] жалба поради липса на летигимация, като е приел, че същият участва в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в самостоятелно процесуално качество.
Във връзка с приетите за значими за конкретното дело и обуславящи неговия изход въпроси, настоящият състав приема следното:
Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер – предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица – кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор – ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор – ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника – ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Поради това, че не е страна по твърдяното материално правоотношение, синдикът не е легитимиран съответно да бъде страна и в производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ в нито една от изброените хипотези.
Горният извод следва от логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 694, ал. 1, 3 и 4 ТЗ и отчита предвидената от закона роля на синдика на орган на производството по несъстоятелност, на когото именно е възложена функцията по приемане на предявените от кредиторите вземания, предпоставяща съответно и произнасяне относно тяхното съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ, приета с изменението на Търговския закон от 2006г. /ДВ, бр. 38/2006 г./, регламентираща последиците от приключване на производството по чл. 694 ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. По този начин законът разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл. 298 ГПК (чл. 220 ГПК /отм./), като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по чл. 694 ТЗ. Подобна норма е лишена от смисъл, ако синдикът участва в производството по чл. 694 ТЗ в качеството му на страна по предявения иск.
Допълнителен аргумент за това, че синдикът не е страна в това производство, е и изменението на чл. 694, ал. 2 ТЗ от 2003 г. /ДВ, бр. 58/2003г./, с което синдикът е изключен от кръга на възможните ищци по иска с правно основание чл. 694 ТЗ. От друга страна, с приетата през 2006 г. /ДВ, бр. 38/ нова ал. 3 на чл. 635 ТЗ изрично е отречено участието на синдика и като представител на длъжника в това производство.
Участието на синдика в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ не може да бъде обосновано и с разпоредбата на чл. 637, ал. 1, т. 1 ТЗ, според която спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство срещу длъжника се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ. Логическото тълкуване на цитираната норма налага извода, че в посочената хипотеза участието на синдика не е в качеството му на страна – ответник по предявения иск, а на основание изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, съобразно която синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника. Становището, че синдикът не е страна в производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ, се подкрепя и от предвиденото в чл. 637, ал. 4 ТЗ действие на решението, постановено по възобновеното производство срещу длъжника, а именно – установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Предвид идентичността на посочената норма с тази на чл. 694, ал. 4 ТЗ, развитите по-горе съображения се отнасят в пълна степен и за участието на синдика в производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ.
Не може да бъде споделено становището на ответника по жалбите, че участието на синдика в производството по чл. 694 ТЗ следва от систематичното тълкуване на тази норма с нормата на чл. 692, ал. 3 ТЗ. Функционалната връзка между двете производства не обосновава извод, че страните по тях са идентични. Преди всичко, участието на сидника в производството по чл. 692 ТЗ е изрично предвидено в закона /чл. 692, ал. 3/, за разлика от разпоредбите на чл. 694 ТЗ, които не съдържат задължение на съда да призовава синдика. Освен това, за участието на синдика в производството по чл. 692 ТЗ съществува и известна логика и тя произтичаща от характера и предмета на това производство – в него се разглеждат възраженията срещу списъците на приетите вземания, изготвени от синдика, което по необходимост включва и преценка на правилността на неговите действия. Докато производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ е типично исково производство, което следва да се развие единствено между страните по материалното правоотношение, каквото качество синдикът не притежава.
Неприемливо е и разбирането, че участието на синдика в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ следва да се разглежда като участие на контролираща страна. В процесуалната теория и практиката се приема, че контролираща е онази страна, която няма свое право на иск, но встъпва в делото, образувано между главните страни, за да контролира как упражнява правото си на иск тази страна, чиито интереси тя трябва да охранява. Подобна процесуална роля обаче синдикът не би могъл да има, тъй като същият, като орган на производството по несъстоятелност, е длъжен да охранява както интересите на длъжника, така и на неговите кредитори, т. е. на всяка от главните страни в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, което очевидно противоречи на смисъла на понятието „контролираща страна”.
Що се отнася до съображенията на ответника, че с участието на синдика в производството по чл. 694, ал. 1 ГПК се гарантира избягването на симулирани процеси и злоупотреби от страна на длъжника и определени кредитори, с оглед настоящата правна уредба на несъстоятелността, същите са ирелевантни за решаването на правния спор и могат да бъдат взети предвид единствено при бъдещо изменение на закона.
Изводът, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, обуславя съответно и извода, че същият не е легитимиран да обжалва постановеното по него решение. Правото на жалба принадлежи само на страните по делото, освен ако законът не е предоставил такова и на определена категория трети за процеса лица /напр. в хипотезата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ/, каквото изключение по отношение обжалването на решението по чл. 694, ал. 1 ТЗ не е предвидено.
Всички изложени дотук съображения налагат следния отговор на значимите за делото въпроси:
Синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.
Даденото от настоящия състав разрешение на посочените въпроси обуславя извода, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по жалба на лице /синдика на “Бизнес-И. Център [фирма], [населено място]/, което не е участвало и не е следвало да участва в първоинстнционното производство. Ето защо, същото подлежи на обезсилване. Поради недопустимостта на въззивната жалба образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обявено за влязло в сила.
Независимо от посочения изход на делото, искането на касаторите за присъждане на разноски е неоснователно поради липсата на доказателства за извършването на такива – в представените по делото договори за правна защита и съдействие е посочено единствено, че адвокатското възнаграждение е договорено, но не и че същото е платено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 77 от 25.01.2010 г. по в. гр. д. № 2323/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2323/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОБЯВЯВА за влязло в сила постановеното от Врачански окръжен съд решение от 24.06.2009 г. по гр. д. № 26/2009 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: