Р Е Ш Е Н И Е № 872 София, 05.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева Бонка Дечева при участието на секретаря Д. Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА гр.дело 1228/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 45/10 от 15.01.2010г. по касационна жалба на И. Т. Р. е допуснато касационно обжалване на решение № 112 от 27.04.2009г., постановено по гр.д.№ 134/2009г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 155,т.2 от 29.12.2008г., постановено по гр.д.№ 210/2006г. на Т. районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора против А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.А., кв. “О.” , целият с площ 280 кв.м., представляващ ПИ пл.№ 52218546.129 по кадастралната карта на гр. А., попадащ в парцел V., кв. 23, ведно с построената в него триетажна сграда и да бъдат осъдени да му предадат владението върху 45 кв.м. от него, съставляващи част от този имот. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.108 от ЗС поради това че не е съобразено, че този иск се води по действащия план, нарушение на процесуалните правила, защото не е зачетена силата на присъдено нещо на влязло в сила решение между същите страни по чл. 32, ал.1 т.2 от З./отм/ и необоснованост, защото изводите не кореспондират на приетата по делото СТЕ.. Ответниците по касация А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. оспорват жалбата. Молят решението, като съобразено с материалния закон процесуалните правила и съдебната практика, да се остави в сила. Развиват доводи, че влязлото в сила решение е недопустимо и е постановено само по отношение на част от ответниците, поради което правилно не е съобразено от съда, а поради това, че всички съсобственици били необходими и задължителни другари, решението следва да бъде еднакво спрямо всички. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: В хода на касационното производство касаторът И. Т. Р. почина на 27.09.2010г. и на негово место е конституирана наследницата му С. И. М., която подържа жалбата. Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Л. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 223 от 21.07.1998г., постановено по гр.д.№ 348/1996г.г. на Т. РС по иск по чл. 32, ал.1 т.2 от З. /отм/, с което е признато за установено по отношение на А. В. М., С. В. П. и Х. Г. В., починала и наследена от посочените две ответници, че ищецът И. Т. Р. е собственик на спорните 45 кв.м. и, че границата между имот № 163 на ищеца и съседния имот № 161 на ответниците минава по линията “а-в” по скицата на л. 263 от делото на РС, както е минавала по плана от 1981г. Тази граница е била изместена така, както е предвиждал плана от 1932г по искане на собствениците на съседните имоти със заповед № 190/1994г.. Ищецът е предявил иск по чл. 32, ал.1 т.2 от З. /отм/ след това и с цитираното решение е възстановена границата по плана от 1981г., която минава по на север в имота на ответниците. Въз основа на съдебното решение по този иск е издадена заповед № 153/17.12.2002г. По същия начин е прокарана и сега границата по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. Въззивният съд е приел, че тя не е задължителна за страните и в производството по чл. 108 от ЗС е изследвал отново вярната имотна граница между двата имота. Приел е, че това е границата от 1932г. Така съдът не е зачел актуалните граници на имота, определени освен чрез решението по чл. 32, ал.1 т.2 от З. /отм/ и с последвалото въз основа на него попълване на кадастралната основа и заснемане на имота в установените от съда граници по кадастралната карта по ЗКИР. Въззивната инстанция се е мотивирала с това, че в настоящото производство освен страните по предходното дело за установяване на грешка в кадастралната основа, участват още две съсобственички М. А. Г. и М. Ц. С., придобили по покупко-продажба с н.а. № 114,т.ІІ/03.09.1990г. и наследство 1/3 ид.ч. от парцел VІІ-161,161-а 163, които са конституирани като ответници в хода на процеса поради това, че решението по спора ще ги обвърже, тъй като били необходими другари. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е има ли сила на присъдено нещо и задължителна сила за страните по иск по чл. 108 от ЗС влязлото в сила решение по иск по чл. 32, ал.1 т.2 от З. /отм/, респективно иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР между тях след попълване и на кадастралния план въз основа на него включително и в случаите, когато в производството по ревандикационния иск участват и други съсобственици и в производството по чл. 108 от ЗС може ли да се изследва действителната граница на процесния имот, или този иск се провежда за пространствените предели на имота, така както е очертан по действащия план. С решение № 2098/20.12.2002г. по гр.д.№ 2665/2001г.ІV гр.о. на ВКС, постановено при действието на З. /отм/ е прието, че с признаване за установено правото на собственост върху частта от имота на ищеца, която погрешно е била заснета към съседния имот на ответника и изменението на дворищната регулация ответника държи тази част без основание и тя може да бъде ревандикирана. С решение № 682 от 10.11.2009г. по гр.д.№ 1197/2008г.ІІІ гр.о. на ВКС е прието, че влязлото в сила решение по чл. 32, ал.1 т.2 от З./отм/ съгласно чл. 220, ал. 1 от ГПК/отм/ по разрешения спор между страните за собственост към минал момент е задължително и след влизане в сила на кадастралния план, въз основа на който е изработен застроителния и регулационен план на населеното място, въпросът за принадлежността на правото на собственост върху спорната част от имота в производството по чл. 108 от ЗС за тази част не може да бъде пререшаван. С решение № 1957/01.11.1995г. по гр.д.№ 2423/1993г. на ІV гр.о. на ВКС е прието че предметът на иска за собственост се определя в исковата молба по действащия, а не по отменения план на населеното място, независимо дали е допусната грешка при заснемане на част от имота, за който той е отреден. С това решение е прието, че грешката би имала значение само ако след констатирането й по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 З. би била основание за промяна на регулацията. С обжалваното решение тези два въпроса са разрешени по различен начин. Настоящия състав намира за правилна практиката в посочените решения на ВКС. Предмет на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е установяване на грешка в кадастралния план към момента на одобряването му. Между ищеца и първите две ответници е проведено производство за установяване на грешка в кадастралната основа и с влязло в сила решение е уважен искът за принадлежността на частта от имота на ищеца към неговия имот, която е предмет и на спора по настоящото дело. На основание чл. 220, ал.1 от ГПК /отм/, респективно чл. 297 от действащия ГПК решението по този спор е задължително за страните, за съда, за учрежденията и общината. Възражения за недопустимост на влязло в сила съдебно решение не могат да се правят в следващо производство, защото недопустимото решение има същата сила на присъдено нещо както валидното и допустимо такова. Допустимостта на съдебното решение може да се проверява само в инстанционния контрол, но тя не подлежи на установяване инцидентно в последващ процес. Предвид цитираната норма от процесуалния закон, влязлото в сила решение е основание за изменение на кадастралния план. При издаването на заповедта за това, администрацията действа при условията на обвързана компетентност, а основанието за изменение на плана е задължително за ответниците по иска за установяване на грешка в кадастралната основа, поради което те не могат да правят възражение, че не са участвали в административната процедура. По отношение на не участвалите в производството по иска по чл. 32, ал.2 от З. ответници в настоящото производство – съсобственици на съсобствения по регулация парцел /УПИ/, действащата кадастрална карта е задължителна, тъй като заповедта за одобрение е влязла в сила. По отношение на тези ответници не е установена грешка в кадастралния план, т.е. решението няма сила на присъдено нещо, но те не са поискали установяване на грешка при заснемането на имотите в рамките на съсобствения парцел Безспорно е, че регулацията не е приложена, т.е. не са изравнени правата на съсобствениците по чл. 31, ал.1 от З. /отм/. Така за тях действащата кадастрална карта относно границите между имоти 128 и 129 е задължителна. При действието на ЗКИР и ЗУТ основна единица, определяща пространствения обхват на правото на собственост е поземления имот. Парцелите, за които е приложена регулацията, включително и тези, за които са изравнени правата между собствениците на имоти в съсобствен по регулация парцел стават поземлени имоти, съгл. пар. 5 от ЗКИР. С влизане в сила на ЗУТ отпадна задължителното вещно правно действие на регулационния план. Урегулирането на парцелите има значение за застрояването им. Правото на собственост обаче се определя от границите на поземлените имоти. Предмет на иска по чл. 108 от ЗС е пространствения обхват на правото на собственост върху имота, така както е заснет в действащата кадастрална карта, одобрена с влязъл в сила административен акт – заповед.. В това производство не може съдът да изследва дали правилно е заснета имотната граница, защото това е предмет на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Това се отнася и за случаите, когато предмет на този иск са били граници на имоти в рамките на съсобсствен по регулация парцел, тъй като ако не е била приложена регулацията на изравняване правата на съсобствениците по чл. 31, ал.1 от З. /отм/, съгласно пар.8 от ЗУТ отчуждителното действие на дворищната регулация отпада автоматично и това е основание за изменение на регулацията по реда на ЗУТ. Третия въпрос е за пасивната легитимация по иска по чл. 108 от ЗС. Този иск се предявява против владеещия несобственик Когато иска е предявен от един от съсобствениците по отношение на друг съсобственик не е необходимо участието и на останалите съсобственици, защото те може да не владеят спорната част от имота, или да не оспорват правото на собственост на ищеца. Независимо от придобивното основание за правото на собственост, съдебната практика е единна относно това, че съсобствениците са обикновени другари, защото положението на всеки съсобственик може да бъде различно, не е налице неделимо правоотношение, поради което и решението не е необходимо да е еднакво по отношение на всеки от съсобствениците. При така приетите отговори на поставените въпроси, възивното решение се явява неправилно. Влязлото в сила решение по чл. 32, ал.1,т.2 от З. :отм/ е задължително за първите две ответници по отношение на които то е постановено, а по отношение на конституираните в хода на производството допълнително съсобственици е задължителна одобрената и влязла в сила кадастрална карта, чието изменение те не са поискали по административен или съдебен ред. Ищецът доказва правото си на собственост с представения по делото нот. акт за покупко-продажба, тежестта за доказване оспорването на който лежи върху оспорилите го ответници, тъй като той е официален документ, издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му. Това оспорване не е ограничено със срока по чл. 154 от отменения ГПК, но правилата за доказателствена тежест важат и за този официален документ. Пространствените предели на имот 163, сега имот 129 по кадастралната карта се определят от нея и съдът в ревандикационното производство не може да установява грешка в кадастралната карта и да приема други граници по предходните планове, различни от заснетите в кадастралната карта. Владението на спорната площ, която е измерена от СТЕ като 43 кв.м. от ответниците се признава от тях в отговора към касационната жалба. Първите две ответници не могат да направят възражение за придобивна давност от периода преди 2001г., когато е действал чл. 59 от З., който забранява придобиване на реална част от парцел. В производството по чл. 32, ал.2 от З. те са могли да противопоставят възражение на прилагане на регулацията поради това, че са владели спорната площ повече от 10 години, и с влязлото в сила решение това възражение е преклудирано. От отмяната на първоначалната редакция на чл. 59 от З. и от влизане на решението по иска за грешка в кадастралната основа до предявяване на настоящия иск – 11.04.2006г. не е изтекъл изискуемият се по чл. 79 от ЗС десет годишен срок за придобиване по давност. По тези съображения е неоснователно възражението на ответниците, че владеят спорната площ от повече от десет години. Или в обобщение, обжалваното решение е неправилно, като противоречащо на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано за установената от СТЕ площ от 43 кв.м. Затова то следва да се отмени, като вместо това се уважи иска по чл. 108 от ЗС за тази площ от 43 кв.м. За разликата от два кв.м., до претендираната плащ до 45 кв.м., иска не е доказан и за тази разлика решението следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на касаторката С. И. М. следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 878 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 112 от 27.04.2009г., постановено по гр.д.№ 134/2009г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 155,т.2 от 29.12.2008г., постановено по гр.д.№ 210/2006г. на Т. районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от И. Т. Р. почина на 27.09.2010г., заместен от наследницата си С. И. М. иск по чл. 108 от ЗС против А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. за терен с площ 43 кв.м. от поземлен имот № 52218546.129 по кадастралната карта на гр. А., кв. “О.”, целият с площ 280 кв.м. попадащ в парцел V., кв. 23, ведно с построената в него триетажна сграда и вместо това постановява: ОСЪЖДА А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. на основание чл. 108 от ЗС да отстъпят собствеността и предадат владението на С. И. М. ЕГН-4802203997, като наследник на И. Т. Р. почина на 27.09.2010г. върху част от 43 кв.м., заключена между линиите а-б и а-в в скицата към заключението на вещо лице П. на л. 263 от гр.д.№ 210/2006г. на РС-Троян от поземлен имот с идентификатор.№ 52218546.129 по кадастралната карта на гр. А., кв. “О.”, целият с площ 280 кв.м., попадащ в парцел V., кв. 23, ведно с построената в него триетажна сграда. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата от два кв.м. до претендираните 45 кв.м. ОСЪЖДА А. В. М., С. В. П., М. А. Г. и М. Ц. С. за заплатят на С. И. М. деловодни разноски в размер на 878 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: