Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 07.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 610 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения В. Г. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 2825/2015 г. по описа на Районния съд – гр. Плевен. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК се изтъква, че задочното осъждане било ограничило правото на защита на осъдения. Твърди се също, че по делото били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилното приложение за закона. Излагат се и съображения за явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за проверка на влязлата в сила присъда на Плевенския районен съд. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Счита, че производството неправилно е протекло в отсъствието на осъдения М., който не бил редовно призован за съдебно заседание пред първоинстанционния съд и не бил известен за обвинителния акт, внесен от прокурора срещу него. Считал, че наказателното производство е приключило с подписване на споразумението, а обстоятелството, че не бил открит на съответния адрес не означавало укриване от органите на правосъдието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсва основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното: С присъда № 244 от 7.12.2015 г. на Плевенския районен съд по н. о. х. д. № 2825/2015 г., постановена задочно, подсъдимият В. Г. М. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и наказание глоба в размер на двеста лева. Присъдата не е била обжалвана и след изтичане на срока същата е влязла в сила. Искането за възобновяване на делото е подадено на 12.05.2016 г. (датата на пощенското клеймо) и следователно в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, при това без да се налага изследване на момента на узнаване от задочно осъдения на влязлата в сила осъдителна присъда на Плевенския районен съд. Процесуално допустимото искане за възобновяване на делото поради неучастие в наказателното производство е неоснователно. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение - осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите по делото се установява, че с постановление от 21.10.2015 г. на В. Г. М. било предявено обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК лично и в присъствието на назначения служебен защитник. На същата дата бил проведен разпит на обвиняемия и са предявени материалите по делото. По внесеното от прокурора споразумение, Плевенския районен съд насрочил делото (н. о. х. д. № 2633/2015 г.) за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2015 г. Изпратената призовка на заявения на досъдебното производство адрес в [населено място], [улица] , [община], осъденият М. получил лично и присъствал в съдебното заседание, но делото било отложено поради невъзможност да участва неговият защитник. Съдът лично уведомил осъдения за датата и часа на следващото съдебно заседание, на което той не се явил и не посочил уважителна причина за неявяването си. Производството било прекратено, а делото – върнато на Плевенската районна прокуратура. В рамките на образуваното съдебно производство (н. о. х. д. № 2825/2015 г.) по внесения обвинителен акт за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, с разпореждане от 9.11.2015 г. съдията-докладчик от Плевенския районен съд насрочил делото за разглеждане на 10.11.2015 г. Въпреки няколкократните опити да установи контакт, наблюдаващият прокурорът не успял да изпълни разпореждането по чл. 358, ал. 2 НПК - да връчи препис от обвинителния акт и да призове осъдения М.. Делото било отложено за 16.11.2015 г., за когато съдът постановил осъденият М. да бъде доведен принудително. Принудителното довеждане останало без резултат, тъй като лицето не било открито на посочения от него адрес като местоживеене в страната, а според представената докладна записка постъпили и сведения от неговия брат, че преди около двадесет дни бил заминал за [населено място] на неизвестен нему адрес. Плевенският районен съд отново отложил делото за друга дата, изменил мярката за неотклонение от подписка в задържане под стража и поискал обявяване на осъдения М. за местно и общодържавно издирване. Междувременно получавал информация от кмета на [населено място], че осъденият, макар и да е жител на селото, се намира в Р. Г.; отговор с писмо от 23.11.2015 г. на органите на МВР - за отсъствие на резултат от местното издирване и обявяване с телеграма № 49285 от 20.11.2015 г. на ГД „Национална полиция” за общодържавно издирване; съобщение от Областно звено ”Охрана”, че осъденият М. не е бил открит на адреса и е потвърдено от брат му пребиваването в столицата на Б.. В съдебното заседание на 7.12.2015 г. Плевенският районен съд приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2-4 НПК, поради което пристъпил към разглеждане на делото с участието на защитника и се произнесъл с осъдителната присъда срещу В. Г. М., постановена задочно. На 10.12. 2015 г. съдът бил информиран от органите на полицията, че според лица, които познават осъдения, той не живее от две години на територията на [населено място] и се намира в Р. Г.. С писмо от 13.04.2016 г. Плевенската районна прокуратура уведомила съда, че присъдата е приведена в изпълнение с начало на наказанието лишаване от свобода от 30. 03. 2016 г. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения В. Г. М. за нарушено право да участва и да се защитава в процеса лично не могат да бъдат възприети. В конкретния случай осъденият е знаел за наказателното производство, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Макар надлежно да е бил информиран за процесуалните си задължения той е напуснал посочения от него адрес в [населено място] и конкретното му местоживеене в немалък период от време е останало напълно неизвестно. Последователността на постъпващата информация изключва инцидентно отсъствие с кратковременен характер. Практически осъденият М. е преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието още по време на съдебното производство по повод внесеното в съда споразумение между прокурора и защитника, когато въпреки редовното уведомяване за мястото, датата и часа той без уважителна причина не се е явил в съдебното заседание, а и поначало осъденият не се позовава на обективна пречка в направеното искане за възобновяване. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключение, че осъденият М. се е укрил и така по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителната присъда правото на защита е било ефективно осъществявано от неговия защитник. Тъй като предвидените условия по чл. 423, ал. 1 не са налице, искането на задочно осъдения за възобновяване на делото поради неучастието му в наказателното производство следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд като взе предвид, че осъденият е направил искане за възобновяване на наказателното производство и на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, което съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 НПК се разглежда от съответния апелативен съд когато актът е присъда на районния съд, счита, че делото следва да бъде изпратено на Великотърновския апелативен съд, компетентен да се произнесе в този случай по основателността или не на оплакванията за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК по присъдата на Плевенския районен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения В. Г. М. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 2825/2015 г. по описа на Плевенския районен съд на основание чл. 423, ал. 1 НПК. Изпраща делото на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по искането на осъдения В. Г. М. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 2825/2015 г. по описа на Плевенския районен съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: