Р Е Ш Е Н И Е   № 81   гр.София, 19 февруари  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети февруари    две хиляди и десета  година в  състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:    КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                              ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                                         със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 738/2009 година   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалба от повереника на частните обвинители С. Г. С. и А. С. Г. против присъда № 68 от 4. ХІ.2009 год. по внохд № 610/2009 год. на Софийския апелативен съд. В протеста и жалбата, допълнени по реда на чл.351, ал.3 НПК, се възразява срещу правилността на извършения от въззивният съд доказателствен анализ и срещу законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста. Жалбата се поддържа от Св. С. и неговият и този на А. Г. повереник. Защитникът на подсъдимия иска оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 10.ІІ.2009 год. по нохд № 1659/2008 год. на Софийския градски съд, Л. Н. В. е признат за виновен в това, че на 8.ІІ.2008 год. в София е управлявал товарен автомобил ИВЕКО 150Е-24 с рег. № С* в нарушение правилата на чл.40, ал.1 и 2 ЗДП, довело до непредпазливото причиняване смъртта на 36-годишната Е. Г. С. , за което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 4 години и за 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. С обжалваната присъда е отменена първоинстанционната и В. е оправдан. Протестът и жалбата от с. на частните обвинители са основателни. Правилно установените факти са погрешно коментирани и това е довело до неприлагането на закона, който е следвало да се приложи – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. От фактическа с. е установено и прието, че на датата 8.ІІ.2008 год. подсъдимият предприел маневра на заден ход /според употребената в ЗДП терминология-„движение назад”/ с товарен автомобил. Маневрата извършвал в двора на „Браво”ООД, намиращо се в района на „ЗСК Кремиковци”. За безопасното осъществяване на маневрата и поради липсата на видимост зад автомобила, подсъдимият осигурил присъствието на пострадалата. Последната, качена на рампата, към която автомобилът е трябвало да се доближи плътно, за да бъде натоварен или разтоварен, имала ангажимента да извика на подсъдимия „стой” или „стига” преди да е ударил автомобила в рампата.становено и прието е още, че при това разположение на пострадалата не е имало никакъв визуален контакт между нея и подсъдимия. По следният е могъл да я види само ако тя „си подаде главата извън рампата” и в случай, „че… непрекъснато наблюдава огледалата за странично виждане”. В един момент С. си подала главата „извън дясната вертикална колона на рампата” и в същия момент главата й била притисната „между лявата задна част на фургона… и бетонната стена на рампата”. От това притискане С. получила несъвместими с живота й увреждания и починала. При тази фактическа обстановка, установена още в първата инстанция, въззивният съд погрешно е заключил, че подсъдимият е изпълнил задълженията си като водач, извършващ с управляваното от него МПС движение назад.правлението на МПС е дейност с изключително висока степен на риск при осъществяването й и може да се упражнява относително безопасно само от лица, притежаващи нужния комплекс от знания и практически умения. Регламентиращите я правила в ЗДП и Правилника за приложението му често очертават най-общо задълженията на водачите без да е възможно нито пък необходимо изчерпателното описание на всеки един елемент, който водачът следва да изпълни във всяка една пътна ситуация. Когато тези правила се изпълняват формално и практически не водят до реализирането на целите им, първа сред които е опазването живота и здравето на хората, те не се изпълняват въобще. Такъв е и разглежданият случай. Разположението на пострадалата в очертанията на рампата е било напълно безсмислено с оглед възложената й от подсъдимия задача да го направлява при осъществяваното с автомобила движение назад. Задължение на В. е било да постави С. на такова място,че едновременно да има възможността да възприема подаваната от нея информация за движението, разположението при това движение на камиона спрямо рампата и спрямо С. , и при това с нищо да не застрашава живота и/или здравето й. К. не го е сторил, подсъдимият фактически не е изпълнил предписанието на чл.40, ал.2 ЗДП „да осигури лице, което да му сигнализира за опасността”, а е сторил това само формално като е поставил пострадалата на място, откъдето тя нито е могла да му сигнализира, нито той е можел да възприеме евентуално подадените му сигнали. Във връзка с казаното и в разрез с приетите за установени факти са съжденията на въззивния съд, че не е могла да се установи „причината, поради която пострадалата е подала главата си извън очертанията на рампата”, след като този е бил единственият начин „сигналът й да бъде възприет от подсъдимия”, това е доказано от приложените към делото фотоси и е заявено категорично от експерта П. Ив. Д. при изслушването на комплексната експертиза в проведеното на 10.ІІ.2009 год. в първата инстанция съдебно заседание, при което единствената логична причина за постъпката на С. остава да бъде желанието й да изпълни поетия към подсъдимия ангажимент. От казаното дотук следва, че станалото със съставомерен резултат ПТП не е резултат на случайно деяние, а не неизпълнение от подсъдимия на поставеното в чл.40, ал.2 ЗДП изискване за безопасност, както правилно е разсъждавал първоинстанционния съд като го е признал за виновен и осъдил за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК. Допуснатото от въззивния съд нарушение налага отмяна на присъдата и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 68 от 4. ХІ.2009 год. по внохд № 610/2009 год. на Софийския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание. При новото разглеждане на делото да се изпълнят като задължителни дадените указания за правилното прилагане на материалния закон. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ