Р Е Ш Е Н И Е № 130 София, 23.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично двадесет и четвърти септември заседание през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 855 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Х. от [населено място] срещу решение №307 от 20.06.2011г., постановено по гр.дело №493/2011г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 187/9.02.2011г. по гр.дело № 2612/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът на Н. Х. срещу [фирма] по чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сумата от 50 000лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 25.03.2002г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 26.0.2002г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1000 лв. разноски. За посочените суми дружеството се е снабдило с изпълнителен лист от 15.05.2002г. по гр.д. №1645/2002г. на ПРС – VІІІ гр.с., въз основа на който е образувано изп. дело №4200/2009г. на ЧСИ Б.. Касаторката иска отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че от датата на издаване на изп. лист 15.05.2002г. до датата на предприемане на новото действие по образуване на изп. дело от ЧСИ Б. - 23.07. 2009г., погасителната давност за събиране на вземаното по изп. лист е изтекла, както и че Постановление №3/1980г. на ВС се отнася само за вземания, които са установени по съдебен ред, но не и за тези, за които изп. лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание. Представен е списък на разноските, заедно с писмени бележки от 13.12.2012г. на адв. С.. В писмен отговор ответникът по касация [фирма] счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че погасителната давност е прекъсната с предприемане на действия на принудително изпълнение, както и че по време на изпълнителното производство давност не тече, съгласно постановките на Постановление №3/80г. на П.. Поддържа също, че дори да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на 18.03.2006г., тъй като последното предприето принудително действие по молба на взискателя е вписването на възбрана на 18.03.2004г., от 18.03.2006г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който към датата на образуваното ново изпълнително производство не е изтекъл. Ответникът по касация не изпраща представител в откритото съдебно заседание и не представя писмена защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: За да потвърди първоинстанционното решение Пловдивският апелативен съд е приел за релевантни за спора следните факти: На 15.05.2002г. по гр.д. № 1645/2002г. по описа на РС-Пловдив е издаден изпълнителен лист срещу издателя на записа на заповед [фирма] и срещу ищцата, като поръчител по ефекта. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на [фирма]-Пловдив е образувано изпълнително производство на 12.06.2002г. по изп. дело № 2620/2002г. на ДСИ при Районен съд - София и са предприети действия по принудително събиране на вземането срещу длъжниците по изпълнителния лист. Последното извършено изпълнително действие от ДСИ е налагане на възбрана върху ид.ч. от притежаван имот на ищцата, вписана на 18.03.2004г., вх.рег. № 307, том 1 № 5 в Службата по вписванията при PC Х.. С молба от 23.07.2009г. взискателят е поискал на основание §3, ал.1 от ЗЧСИ образуваното пред ДСИ изпълнително дело, да бъде изпратено за продължаване на принудителното изпълнение от ЧСИ Б.. Искането е удовлетворено и на 7.10.2009г. е образувано изп. дело №4200/2009г. от ЧСИ М. Б.. Като се е позовал на мотивите на ОС – Пловдив на осн. чл.272 ГПК, Пловдивският апелативен съд е изложил правни изводи за прекъсване на погасителната давност по см. на чл.116 ал.1 б."в" ЗЗД относно вземането на ответника против ищеца чрез предприемане на действия по принудително събиране на вземането, чрез образуване на изп.дело на ДСИ на 12.06.2002 г. Приел е също така, че съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 3/ 18.11.1980 г., прекъснатата давност не тече през време на изп.процес за събиране на вземането, поради което същото не е погасено по давност съм момента на образуване на изп.производство при ЧСИ Б. и към момента на разрешаване на спора по установителния иск по делото. Относно твърдението на ищеца-жалбоподател за приложение на разпоредбите на чл.330 ал.1 б."д" ГПК отм., респ. на аналогичната разпоредба на чл.433 ал.1 т,8 ГПК решаващият съд е счел, че изпълнителното производство не може да се смята за прекратено, тъй като по делото липсват данни да е налице произнасяне на ДСИ, респ. - на ЧСИ за прекратяване на изп.производство. Съдът се е позовал на ППВС №3/80г., че давност не тече докато трае изп.процес за вземането, независимо дали изп.лист е издаден въз основа на съдебен акт с формирана сила на пресъдено нещо или въз основа на несъдебно изпълнително основание. Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение по чл.288 от 26.07.2012г. по процесуалноправния въпрос: Необходим ли е акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело или то се прекратява по силата на закона, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, съгласно чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм. и чл. 433, ал.1, т.8 ГПК в сила от 1.03.2008г. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ОСГТК на ВКС се произнесе в т.10 на ТР №2/26.07.2015г.. Според дадените в ТР разяснения, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК / чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм./ по силата на закона, като без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. При прекратяване на изп. производство по право, новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а не от датата на прекратяване на делото. С ТР е обявено за загубило сила ППВС №3/80г., като е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното изпълнително производство не спира течението на давностния срок, както и че давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. По съществото на касационната жалба: Касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, поради което подлежи на отмяна. В конкретния случай, след образуването на изп. дело № 2620/2002г. при ДСИ при РС – София давността е прекъсната с предприетото действие за принудително събиране на вземането с вписаната възбрана на 18.03.2004г. върху ид.ч. от притежаван от ищцата недв. имот. От датата на вписване на възбраната е започнала да тече нова погасителна давност на осн. чл. 116, б”в” ЗЗД. При прилагане на постановките на ТР №2/2.07.2015г. на ОСГТК на ВКС на 18.03.2006г. изпълнителното производство е прекратено по право, тъй като след тази дата изпълнителни действия не са извършвани в продължение на две години. Новата погасителна давност е започнала да тече от 18.03.2004г., последното изпълнително действие на ДСИ. До датата на образуване на изп. дело №4200/2009г. не е проведено изпълнително действие по искане на взискателя или служебно от съдебния изпълнител по изп. дело №2620/2002г. Към датата на образуването на изп. дело №4200/2009г., вземането на взискателя [фирма] към длъжника Н. Д. Х. по изп. лист от 15.05.2002г. е погасено по давност. Съгласно чл. 531, ал. 1 във връзка с чл.537 ТЗ, исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Поръчителят по записа на заповед отговаря както лицето, за което е поръчителствал, според разпоредбата на чл. 485, ал.1 ТЗ, поради което искът срещу авалиста се погасява също с кратката погасителна давност. В решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г., I т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК състав на ВКС, ТК прие, което се споделя от настоящия състав, че вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на три годишна давност и когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК отм., ако длъжникът не е възразил по чл.250 ГПК отм. Когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години - чл. 117, ал. 2 ЗЗД . Данни за развило се исково производство по оспорване на вземането по издадения лист по отм. ГПК няма. Следователно, към 7.10.2009г. вземането на взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника Х. е погасено по давност, поради изтичане както на кратката тригодишна погасителна давност, така и на общата давност по чл.110 ЗЗД. П. от погасяване на вземане по давност е, че спрямо ищцата не могат да бъдат предприети принудителни изпълнителни действия. В обобщение на изложеното, предявеният от ищцата отрицателен установителен иск е основателен. Ищцата доказва настъпил след приключване на производството по издаването на изпълнителния лист факт от значение за изпълнителното производство, а именно погасяване на вземането по давност. Решението на въззивния съд като неправилно ще следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал.2 ГПК постановено друго, с което бъде уважен искът, поради това, че не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени процесуални действия. На ищцата ще следва да бъдат присъдени разноски за сумата от 9030лв., от които 4030 лв. ДТ и 5000 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.81 и чл.78, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 307 от 20.06.2011г., постановено по в. гр.дело № 493/2011г. на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение №187 /9.02.2011г. по гр.д. №2612/2010г. на Пловдивския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], че Н. Д. Х. , ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място] , [улица], адв. М. С. не дължи сумите: 50 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 25.03.2002г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2002г. до окончателното й изплащане, и 1000лв. разноски, по изп. лист от 15.05.2002г., по гр.дело №1645/2002г. на Пловдивския районен съд, въз основа на който има образувано изп. дело № 4200/2009г. на ЧСИ М. Б.. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. Д. Х. , ЕГН [ЕГН] разноски 9030 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: