О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240 С. 03.05.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : М. И. И. П. като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 182 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. И. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител-адвокат П. против въззивно определение №54 от 21.01.2011г.по в.ч. гр.д.№ 880 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение №7306 от 21.10.2010г. по гр.д.№ 566/2010г.на РС Перник,като е прекратено като недопустимо производството по делото. Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен по същество,като делото бъде върнато на районния съд за разглеждане и произнасяне по предявените искове. Като се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК поставя въпроса за характера на сключения между ищеца като футболист и неговия футболен клуб договор от 22.02.2010г.и съответно за това,кой е компетентния съд,който следва да се произнесе по възникналите между страните трудовоправни спорове.Прилага множество решения на РС и ОС. В случая въззивният съд е потвърдил определението на районния съд и е мотивирал извода си за недопустимост на предявения иск с изложени доводи в смисъл,че сключеният договор не е трудов/липсват основни елементи-като задължение за престиране на работна сила срещу възнаграждение,работно място и работно време/ и че съгласно постигната договореност в раздел І т.1.3 от договора –страните са уговорили при възникнал спор – той да бъде разрешен от Арбитражен съд/този при Б./. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното : Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.В случая поставеният въпрос-е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Освен това- видно от приложените решения-той е решаван противоречиво от съдилищата/например различен отговор на този въпрос от въззивния съд е даден в решения от 11.11.2010г. по гр.д.№487/10г.на Сливенски ОС,№ 585 от 20.08.2010г.по гр.д.№ 1674/10г.на Сливенски РС,№ 772 от 3.11.2010г.по гр.д.№ 4265/10г.на СРС, № 890 от 23.06.2010г.по гр.д.№ 1431/10г.на Пловдивски ОС,определение № 104 от 26.07.10.по гр.д.№172/10г.на ВКС и др./ Независимо,че това е достатъчно основание да се допусне касационно обжалване, следва да се посочи и че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,защото изисква тълкуване на закона и уеднаквяване на практиката съобразно съществуващите обществено-икономически условия.По него,настоящият съдебен състав, намира следното: Видът на сключения договор следва да се определи чрез тълкуване на неговите съществените /определящи/клаузи. В случая-между Н. И. Х. и Професионален футболен клуб ”Миньор”на 22.02.2010г.е бил сключен договор за наемане на професионален футболист, по силата на който първият се е задължил „да упражнява състезателни права в полза на клуба съгласно условията на този договор срещу заплащане на възнаграждение”за срок до 30.06.2012г.В същия е уговорено работно време/което сумирано да се отчита при 5-дневна работна седмица/, месечно възнаграждение /заплати и премии/, ползване на отпуск,случаи на временна и трайна нетрудоспособност, застраховки,а така също,че клубът внася дължимите от него и от футболиста суми за здравно,социално осигуряване и данъци.Допълнително е постигната договореност във връзка с осъществяваната спортна дейност /специалисти,графици за провеждане на мачове и тренировки,уредени са въпроси,касаещи използването на терени, бази,екипировка, лагери, трансфери,ползване на лекари,медийни участия, реклама,участия в съсловни организации,търговска дейност, преотстъпвания на футболиста, начин на прекратяване на договора.В договора е отбелязано,че заедно със същия –на футболиста е връчена и длъжностна характеристика. Настоящият съдебен състав намира,че така описания договор между страните съдържа основните,съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира като такъв /независимо от наличието и на други елементи,които обаче не са определящите/. Съображенията за това са следните. Уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат,продукт или свършване на определена работа,а включва полагането на труд/без значение,че става въпрос за упражняване на състезателни права/.Уговорена е организацията, при която ще се полага труда-ищецът е длъжен да се съобразява с уговорените в договора специалисти, графици, мачове,тренировки, екипировка,лагери,трансфери и т.н.Предвидено е,че за срока на действие на договора- многократно ще се осъществява уговорената дейност/т.е.не е налице еднократно изпълнение на определена задача/.Разпределението на риска е в тежест на работодателя,съобразно уговореното в клаузите за заплащане на здравно,социално осигуряване,данъци,отпуски,уредените случаи на временна и трайна нетрудоспособност. Уговорено е място на изпълнение на договора,което е в и за клуба и изпълнението е с имущество,осигурено и организирано от работодателя.Спазено е и изискването за сключване в писмена форма. Съобразно изложеното във връзка с характера на сключения договор, уговорената в същия /в раздел І т.1.3/ арбитражна клауза е неприложима,по аргумент на чл.19 ал.1 от ГПК.Компетентен да се произнесе по предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение,за лихва за забава,за обезщетение за прекратяване на правоотношението без предизвестие,за неизплатен платен годишен отпуск и за вреди по чл.226 от КТ –по реда на КТ е районния съд,на когото делото следва да бъде върнато за произнасяне. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на Н. И. Х. със съдебен адрес: [населено място] [улица] вх.Б ет.2-адвокат П. против въззивно определение №54 от 21.01.2011г.по в.ч. гр.д.№ 880 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №54 от 21.01.2011г.по в.ч. гр.д.№ 880 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение №7306 от 21.10.2010г. по гр.д.№ 566/2010г.на РС Перник И ВРЪЩА делото на Районния съд за разглеждане и произнасяне по предявените от Н. И. Х. искове. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.