2 Р Е Ш Е Н И Е № 424 гр. София, 17.10. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 488 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на УМБАЛСМ „Н. И. П.” E. за отмяна на влязлото в сила решение от 27.07.2007 г., постановено по гр. дело № 19163/2006 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявени от А. Г. П. срещу молителя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради закриване на част от предприятието (на отделение „Клинична патофизиология на човека”), е признато за незаконно и е отменено, и й е присъдено обезщетение за оставане без работа. В молбата, като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, като се поддържа, че атакуваното решение противоречи на решение № 574/15.10.2010 г. по гр. дело № 1753/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което е прието, че е правилна практиката, установена с решение № 760/16.10.2009 г. по гр. дело № 2260/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 625/08.01.2010 г. по гр. дело № 3407/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, както и на решение № 7/27.05.2011 г. по гр. дело № 440/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е в същия смисъл. Ответницата по молбата А. Г. П. не е подала отговор в срока за това, не заявява становище по молбата и в съдебното заседание. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя се квалифицират в хипотезиса на сочената и от него норма на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е следователно при това основание за отмяна да е налице обективен и субективен идентитет по отношение, както на предмета, така и на страните по двете дела, като съгласно т. 10 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г., на която се позовава молителят, под понятието „същите страни” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК (идентична по съдържание с чл. 231, ал. 1, б. „г” от ГПК от 1952 г., отменен) се разбират ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечени трети лица, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право, т.е. всички, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо. В случая с всяко от посочените и представени от молителя решения са отхвърлени предявени срещу него искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ на различни ищци, уволнени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради закриване на част от предприятието, а именно – на отделението „Клинична патофизиология на човека”. Макар молителят да е ответник по всички тези искове и да е уволнил всяка от ищците по различните дела, включително и тази по настоящото дело, на едно и също основание за това – поради закриване на посоченото отделение, то субективното му потестативно право на уволнение на всяка от тях, респ. субективното право на обезщетение на всяка от тях представляват различен предмет на всяко от отделните дела. Поради това силата на пресъдено нещо по едно от тези дела по никакъв начин не се разпростира и не би могла да обвърже ищец по друго от тези дела. От това следва, че в случая между различните дела не е налице идентитет, не само по отношение на страните (ищците по тези дела са различни), а и по отношение на техния предмет. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на УМБАЛСМ „Н. И. П.” E. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение от 27.07.2007 г., постановено по гр. дело № 19163/2006 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.