О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 590 София, 20.09.2013 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 5381/2013 година. Производство по чл.274, ал. 3 ГПК. К. „О”, [населено място] е подала частна касационна жалба против определение от 29. 10. 2012 г. по ч. т. д. № 679/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение по гр. д. № 600/2011 г. на Старозагорския районен съд за прекратяване на исковото производство по делото. Към основната жалба са приложени допълнителни жалби, съдържащи изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците П. Ц. и З. Ц., двамата от [населено място] оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Ответникът Т „”, [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на „ОС на ТПК” срещу тримата ответници за установяване нищожност на нотариално удостоверяване, обективирано в нот. акт № 172/22. 06. 1992 г. на Казанлъшкия районен съд, с който е признато, че ТПК ”, [населено място] е собственик по давностно владение на недвижим имот в [населено място] - имот пл. № в кв. по плана на [населено място] и построената в него четириетажна административно –производствена сграда с изба. Старозагорският районен съд с определение от 24. 02. 2012 г. е прекратил производството по образуваното гр. д. № 600/2011 като недопустимо поради липса на правен интерес. Съдът е посочил, че претенциите на ищеца се основават на твърдяното от него правоприемство от О – – [населено място], който факт е отречен със сила на пресъдено нещо с решение на ВКС по гр. д. № 4711/2007 г.. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по същите съображения за липса на правен интерес, представляващ абсолютна процесуална предпоставка, като се е позовал на три конкретно посочени решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че ищецът не е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК [населено място], а има статут на новорегистрирана кооперация. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1, предложение последно от Тълкувателно решение № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГКТК, е частично основателно. Произнасянето на съда по въпроса за липса на правния интерес на ищеца спрямо ответника ТПК „Единство” има значение за недопустимостта на обжалваното определение. Въззивният съд правилно е посочил, че решенията на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК са задължителна практика на ВКС, съгласно т. 2 на ТР № 1/19. 02. 2010 г.. Видно от пълния текст на т. 2, тази задължителност се отнася до разрешения правен въпрос или в случая това е материалноправният въпрос за правоприемството на ищеца от ОС на ТПК, създаден през 1951 г. и преустановил дейността си през 1970 г. на основание 16 ПМС. При постановяване на решение по съществото на настоящото дело съдът би следвало да се съобрази със задължителната съдебна практика. Предмет на жалбата обаче е определение за прекратяване на исковото производство и неговата правилност следва да се прценява с общите съдопроизводствени правила относно субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо. Изрично посочените решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК не съдържат диспозитивно произнасяне спрямо ответника ТПК „”, [населено място], а спрямо други лица. По делото е приложено окончателно решение от 21. 07. 2009 г. по гр. д. № 6263/2007 г. на ВКС, І г. о. /л. 80 – 83 от досието на гр. д. № 600/2011 г. /, с което е прието по отношение на ответника по това дело А., че ищецът и жалбоподател по настоящото дело е правоприемник на ОС на ТПК С. З.. Решението е постановено при участието на третото лице ТПК „” [населено място], обвързано от силата на пресъдено нещо, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 223, ал. 1 ГПК. При това положение, съдът не е имал основание да прекрати производството спрямо ответника ТПК „” поради ненадлежна материалноправна легитимация на ищеца, дължаща се на липса на правоприемство, след като такова правоприемство е съдебно признато с влязло в сила решение спрямо ответника ТПК „” . Прекратяването на производството спрямо ответниците П. Ц. и З. Ц. е допустимо с оглед на приложеното решение от 30. 12. 2008 г. по гр. д. № 4711/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., л. 37 – 40 от досието на приложеното гр. д. № 2829/2010 г. на Казанлъшкия районен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 29. 10. 2012 г. по ч. т. д. № 679/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора В ЧАСТТА, с която е потвърдено определението по гр. д. № 600/2011 г. на Районен съд Стара Загора за прекратяване на производството спрямо ответниците П. Ц. и З. Ц.. ДОПУСКА касационно обжалване на същото определение в останалата част. ОТМЕНЯ определението от 29. 10. 2012 г. по ч. т. д. № 679/2012 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено определението по гр. д. № 600/2011 г. на Районен съд Стара Загора В ЧАСТТА за прекратяване на производството спрямо ответника ТПК „” [населено място] и ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на разглеждането му в тази част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: