Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№60071

Гр. София, 23.11. 2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова търговско дело № 394/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ ООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 234 от 31.10.2019 г. по в.т.д.№ 448/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 395 от 13.05.2019 г., постановено по т.д.№ 1890/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на СТОДИ ООД сумата 46 808.88 лв., дължима по тристранно споразумение от 03.12.2013 г. за поемане на дълг с участието на КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД и страните по делото, който дълг произтича от договори за доставка на стоки между СТОДИ ООД и КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД, обективирани във фактури с №№ [ЕГН] от 30.04.2013 г., [ЕГН] от 26.09.2013 г. и [ЕГН] от 27.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска - 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като в полза на СТОДИ ООД са присъдени и разноските по водене на делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни доводи. Оплакванията са срещу изводите на въззивния съд, че споразумението е валидно, доколкото според касатора същото не съдържа всички законови реквизити, касаещи основанието на дълга, евентуално – срещу извода в обжалваното решение, че вземането по споразумението не е погасено по давност. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в инстанциите съдебно-деловодни разноски. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване.
Ответникът по касационната жалба, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на същата, което поддържа при разглеждането на делото пред съда и в представената писмена защита. Претендира разноски.
Въззивното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса относно задължителното съдържание на договора за заместване в дълг по чл.102 ЗЗД и по-конкретно, следва ли същият да съдържа основанието на дълга, който се поема, като част от неговата индивидуализация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, както и с оглед заявените основания за касационно обжалване, съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че по силата на тристранно споразумение от 03.12.2013 г., съдържащо установителна част относно взаимното задължаване на дружествата, ответникът е задължен към „Кристистрой Интернешънъл” ООД за сумата от 46 808.88 лева, респ. последното дружество е задължено към ищеца за дълг в същия размер. В чл.2 от споразумението страните са приели, че ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ ООД, със съгласието на СТОДИ ООД „поема задължението на КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД за сумата от 46 808, 88 лева“. Прието е още, че заместеният длъжник „се освобождава от отговорност“ към кредитора.
Горното споразумение е квалифицирано от съда като установителен договор досежно наличието и размера на съществуващи парични задължения, както и като договор за заместване в дълг по смисъла на чл.102 ал.1 ЗЗД, с който е направена промяна на пасивната страна в облигационното отношение.
С оглед доводите за недействителност на сключеното споразумение, основани на липсата на валиден стар дълг, поради това, че дългът – предмет на заместване не е индивидуализиран и за страната е невъзможно да организира защитата си, въззивният съд е изложил следното:
В процесното споразумение дългът - предмет на заместване е очертан единствено със страните и размера си, като не е посочено основанието му. Законът не въвежда изисквания за степента на индивидуализация на дълга при заместване. Релевантна за материалноправните отношения между страните е неговата действителна дължимост, установима с всички доказателствени средства, вкл. такива, извън сключения договор за заместване в дълг.
Въззивникът изрично признава във въззивната си жалба, че кредиторът и старият длъжник са субекти на трайни търговски отношения. Като основание за вземането си ищецът е посочил фактури, които обективират продажба на стоки за строителството от „Стоди” ООД към „Кристистрой интернешънъл” ООД на обща стойност 72 300.50 лв. с ДДС, с дати на издаване на първичните счетоводни документи в периода м. 04. – м.10.2013 година и падежи по задълженията преди датата на сключване на споразумението за заместване в дълг. Документите са двустранно подписани и автентичността им не е оспорена в процеса, поради което същите се ползват с обвързваща материалноправна доказателствена стойност досежно получената стока, количеството и цената. В тази насока е и трайната практика на ВКС, съответно цитирана.
Тъй като ответникът не е навел конкретни правопогасяващи, правоотлагащи или правоунищожаващи възражения против наличието на дълг с произход - продажбено правоотношение между стария длъжник и кредитора, съдът е приел, че споразумението за заместване в дълг е действително и има за предмет валидно възникнало задължение.
По възражението за погасяване на задължението по давност съставът на въззивния съд е изходил от това, че смяната на длъжника при заместване в дълг не променя съдържанието на правоотношението. За разлика от новацията, то остава такова, каквото е било към момента на заместването. Започналата да тече давност срещу стария длъжник се зачита. В случая сключеното тристранно споразумение съдържа изрична установителна част, в която е признат стария дълг. Признанието на дълга произвежда предвидените в чл.116, б.“а“ ЗЗД правни последици, свързани с прекъсването на давността. С решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС, II т. о. е дадено разрешение, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б. "а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Непротиворечиво трайната съдебна практика приема, че признаване на вземането, годно да прекъсне давността, е налице, когато се признае съществуването на задължението, независимо дали съдържа изложение на фактическия състав. С оглед горното и като е съобразил, че искът е предявен на 29.11.2018 г., т.е. преди изтичането на общия 5-годишен давностен срок, считано от прекъсването на давността – 03.12.2013 г., съдът е намерил възражението на ответника за погасяване на задължението му по давност за неоснователно.
По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема следното:
Заместването в дълг е договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава от отговорност, при наличие на съгласие на кредитора за това. Договорът може да се сключи между кредитора и новия длъжник или между стария и новия длъжник. Във втория случай същият поражда действие с одобряването му от страна на кредитора. Предпоставка за действителността на договора за заместване в дълг е наличието на действителен стар дълг. Бидейки предмет и следователно - съществен елемент на договора по чл.102 ал.1 ЗЗД, старият дълг следва да бъде определяемо индивидуализиран, вкл. с посочване на основанието му, така че да е ясно на новия длъжник какво, колко, кога и при какви условия дължи, както и какви възражения може да противопоставя на кредитора, съгласно чл.102 ал.3 ЗЗД.
При така дадения отговор и предвид данните по делото, съдебният състав намира, че обжалваното решение е правилно, по следните мотиви:
В конкретния случай договорът за заместване в дълг е инкорпориран в по-сложно тристранно споразумение, което правилно е квалифицирано от въззивния съд /в първата си част/ като установителен договор с декларативно и регулиращо действие. Участниците в него са се съгласили, че признават за безспорно по между си съществуването на парични задължения /вземания/ в определен размер и към определен момент, без да счетат за необходимо да ги конкретизират по-подробно. Регулиращото действие на договора задължава всяка от страните да не оспорва за в бъдеще така установеното положение и да не върши каквито и да било други действия, които са в противоречие с него. Едва с втората част на споразумението е извършено поемане на задължение в хипотезата на чл.102 ЗЗД. С оглед комплексния характер на споразумението от 03.12.2013 г. и при така обективираните изявления на страните, касаторът не може успешно да оспорва действителността на договора за заместване в дълг, поради липса на основание /като част от съответната индивидуализация/ на вече приетото от него за съществуващо чуждо задължение, по което е заместил стария длъжник. Споразумението представлява тристранна сделка, сключена между търговци, за уреждане отношенията им във връзка с други търговски сделки между тях. Следователно се предполага, че същите са подходили професионално, с дължимата грижа към собствените си интереси, и са извършили предварителна проверка относно взаимно признатите вземания. Освен това, към исковата молба са представени и приети от съда съответните фактури, наведени като основание на старото задължение, и извлечение от счетоводните записи на СТОДИ ООД във връзка с тях към 03.12.2013 г., които сочат, че в изпълнение на споразумението ищецът е осчетоводил погасяване на задълженията на КРИСТИСТРОЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ООД /стария длъжник/ в посочения в споразумението размер и прехвърлянето им към ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ ООД /новия длъжник/. Задълженията на стария длъжник съобразно посочените фактури не са били оспорени към момента на сключване на споразумението, не са били предприети и действия по опровергаване на счетоводните записвания, поради което от данните по делото се установява както връзката със споразумението, така и действителността на поетия с него дълг. С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретната хипотеза непълната индивидуализация на стария дълг не води до недействителност на договора по чл.102 ЗЗД и крайният извод на въззивния съд по този въпрос е правилен.
Евентуално заявените оплаквания за незаконосъобразност на извода в обжалваното решение, че претендираните /съобразно фактурите/ вземания не са погасени по давност, са неоснователни. Те почиват единствено на доводите за липса на индивидуализация на стария дълг в споразумението, признат в този му вид от страните, и за тях е релевантна давността, започнала да тече от сключването му – чл.117 ЗЗД.
В касационната жалба се смесват доводи за неправилно извършена от въззивния съд преценка за значението на основанието на стария дълг - от една страна и основанието за задължаване, чрез поемането му - от друга. В тази връзка следва да се посочи, че последните са неотносими към разрешаването на спора в касационната инстанция – такива доводи нито са навеждани и обсъждани от съда, нито са противопоставими на кредитора.
По гореизложените съображения въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, а в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му в тази инстанция разноски, доказани в размер на 1 452 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/31.10.2019 г. по в.т.д.№ 448/2018 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ ООД да заплати на СТОДИ ООД сумата 1 452 лв. – разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: