Р Е Ш Е Н И Е № 395 гр. София , 08 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 946/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба ,депозирана от адв. К., защитник на подсъдимия П. Д. Д., срещу решение №43 от 28.04.2015 г., постановено по внохд №34/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Независимо, че в жалбата е посочено касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК /нарушение на материалния закон/,всъщност изложените аргументи обосновават оплакване досежно размера на наложеното на подсъдимия наказание /чл.348 ал.1 т.3 от НПК/, с твърдение за необоснованото му завишаване и несъобразяване от съдилищата с обстоятелството, че деянието по настоящето дело се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния, наказуеми по чл.124 от НК, поради инициативата на пострадалия за възникналия конфликт. Акцентира се на това, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, че не е целял нанасянето на тежка телесна повреда на пострадалия, че самата личност на дееца се отличава с ниска степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало, влошеното здравословно състояние, изказаното съжаление за случилото се, семейното му положение- баща на малолетни деца. Изложени са и доводи, аргументиращи претенцията на жалбоподателя за несправедливост на присъденото на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, което е намерено за изключително завишено и несъобразено с действително претърпените вреди, както и със затрудненото материално положение на подсъдимия. Посочва се, че искът за имуществени вреди в размер на 600 лв. за погребение е останал недоказан. Моли се да бъде изменено въззивното решение, като наказанието на подсъдимия бъде определено в минималния размер, предвиден в закона за инкриминираното престъпление, а именно три години лишаване от свобода с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК; искът за обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен, а присъдените обезщетения за неимуществени вреди- намалени до размер на 1/8 от присъденото. В допълнението към касационната жалба, подадено извън срока по чл.350 ал.2 от НПК, се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, като се оспорва авторството на деянието, извършва се собствен анализ на показанията на свидетелите И. Р. ,И. Г., Й. К., посочва се, че изготвената по делото СМЕ не е дала отговори на всички въпроси, които са й били поставени, че съдът не е взел необходимите мерки за разкриване на обективната истина, като постановената присъда почива на предположения. Твърди се ,че направеното самопризнание от страна на подсъдимия по реда на чл.271 т.2 от НПК не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства; че разпитите на свидетелите ,проведени на досъдебното производство са в отсъствие на обвиняемия, който не е бил уведомен за тяхното провеждане; че практически той е бил лишен от възможността да се запознае с материалите по делото, тъй като прокурорът е отказал да предостави преписи от тях, като всички изброени обстоятелства са довели до нарушаване правото на защита на П. Д.. Изложени са и съображения по гражданските претенции. Направени са алтернативни искания-подсъдимият да бъде оправдан; делото върнато за ново разглеждане или атакувания съдебен акт изменен в частта относно наложеното наказание и гражданския иск . В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия П. Д.-адв.Г. поддържа изцяло съображенията, изложени в касационната жалба и допълнението към нея и моли да бъдат уважени. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв.З. моли касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение. В представената от нея писмена защита се изразява становище ,че оплакването за необоснованост на въззивното решение не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК, а що се отнася до основанията незаконосъобразност и явна несправедливост, то същите не са налице. Посочва се ,че от нанасянето на умерено силен удар със стол в лявата слепоочно-тилна област на границата с теменната област на главата на пострадалия се извлича целта на подсъдимия, а именно причиняването на травма в жизнено важен орган, като по отношение на смъртта, той е действал при несъзнавана непредпазливост. Оспорва се и доводът на защитата на подсъдимия, че последният не бил уведомен за влошеното здравословно състояние на пострадалия, което обяснявало и липсата на оказано съдействие. Изложени са съображения и за това ,че наложеното наказание не е явно несправедливо, а напълно съответно на тежестта на извършеното и на личността на подсъдимия Д., както и аргументи относно справедливостта на присъдените обезщетения по гражданските искове. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия П. Д. за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че направените самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от доказателствата по делото, че решаващият съд е направил верни правни изводи, а наказанието,което наложил, е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба , становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №109 от 19.01.2015 г., постановена по нохд №248/2014 г. , Ямболски окръжен съд е признал подсъдимия П. Д. Д. за виновен в това ,че на 20.07.2012 г. в района на [населено място] в /държава/ по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. П., починал на 27.07.2012 г. в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда-вътречерепен кръвоизлив-субдурален хематом,причинил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124 ал.1 пр.1във вр.с чл.128 ал.2 пр.последно във вр.с ал.1 от НК във вр.с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на Д. П., Д. П. и Ж. П. обезщетения за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.за първата и по 100 000 лв.за вторите двама, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 27.07.2012 г. до окончателното им изплащане, като гражданските искове са отхвърлени до пълните им предявени размери. Подсъдимият е осъден да заплати на Д. П. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв.,ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, т.д. върху уважената част на гражданските искове, както и разноските, сторени от частните обвинители и граждански ищци. По жалба на подсъдимия П. Д., пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №34/2015 г.,приключило с решение №43 от 28.04.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място е необходимо да се отбележи, че ВКС следва да се произнесе единствено по релевираните в касационната жалба основания, а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия П. Д. наказание и нарушение на материалния закон във връзка с уважената гражданска претенция на Д. П., Д. П., Ж. П. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въведените с депозираното от защитата на подсъдимия „Допълнение към касационната жалба“ допълнителни основания, не следва да бъдат разглеждани. И това е така, тъй като посоченият процесуален документ е подаден извън срока по чл.350 ал.2 от НПК, поради което с него биха могли да се допълват доводите във връзка с вече заявените касационни основания, но не и да се посочват нови такива. Не може да се приеме, че щом в заглавната част на касационната жалба е отразено като правно основание чл.348 ал.1 от НПК, то това означава, че се релевират всички касационни основания. Разпоредбата на чл.351 ал.1 от НПК, която регламентира съдържанието на касационната жалба, поставя изискването за посочване в какво се състои касационното основание, данните които го подкрепят и искането което се прави. Изложените в касационната жалба съображения и аргументи са в подкрепа единствено на изразеното недоволство от размера на наложеното наказание, несправедливостта на уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди и недоказаността на претенцията за имуществени вреди, като в съответствие с тях е и направеното искане-за изменение на решението в наказателната и гражданската част :наказанието намалено на три години лишаване от свобода с приложение разпоредбата на на чл.66 ал.1 от НК, обезщетенията за неимуществени вреди –намалени до размер на 1/8 от присъденото и искът за имуществени вреди-отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отделно от това, голяма част от съображенията, наведени в „Допълнението към касационната жалба“ са свързани с претенция за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на процесуалния закон , поради което то поначало не може да бъдат предмет на разглеждане от ВКС. Що се отнася до твърдените в коментираното „допълнение“ съществени процесуални нарушения- касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, както беше посочено и по-горе,същото не е било релевирано с касационната жалба и не подлежи на преценка. Наред с това , оспорването на авторството на деянието, което е част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнати от подсъдимия, по същество представляват оттегляне на самопризнанието, направено по реда на глава ХХVІІ -в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред касационната инстанция. Съгласно ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. Оттук насетне на преценка подлежи и подкрепеността на самопризнанието на подсъдимия от доказателствата, събрани на досъдебното производство, защото ако такава подкрепеност липсва, съдът е длъжен да не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а да премине към разглеждане на делото по общия ред. В настоящият случай е налице подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия П. Д. от валидно събрани на досъдебното производство доказателства и в тази насока аргументация се съдържа в мотивите към първоинстанционната присъда, която ВКС споделя. Следва да се отбележи още и че съгласно разрешенията ,дадени в ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, не е необходимо всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяването по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. По настоящето дело се констатират достатъчни както по обем, така и в съдържателно отношение гласни доказателствени средства –показанията на свидетелите Й. К., П. Д., В. А., И. Р., П. К., в известна степен и показанията на св.И. Г. /относно възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия и наличието на кръв по главата на П./ , от чиято съвкупна преценка се налага извод, че описаните в обвинителния акт и самопризнати от подсъдимия Д. фактическите констатации са несъмнено установени. Не следва да се оставя без внимание и факта, че описания от свидетелите механизъм на нанасянето на удар по главата на пострадалия, конкретната област от главата му и използвания предмет за това, са в пълна кореспонденция с констатираните от СМЕ на есхумиран труп и СМЕ по писмени данни наранявания по трупа на А. П. досежно локализацията на увреждането /в лявата слепоочно-теменно-тилна област на главата/, характеристиките на предмета, с който е причинено то –тристенен ,твърд тъп предмет с ъгли-удряща повърхност с такава характеристика има в различни части на пластмасов стол, и механизма на причиняването му. Тази кореспонденция между информацията, събрана чрез гласните доказателствени източници и обективно установената от медицинската експертиза находка обуславя извод за достоверност на свидетелските показания, които решаващият съд правилно е кредитирал с доверие. Не се констатира необоснованост на експретните медицински заключения, същите са дали ясни, изчерпателни и аргументирани отговори на поставените им въпроси в рамките на професионалната компетентност на вещите лица. Посочили са по категоричен начин причината за смъртта на пострадалия -тя е настъпила вследствие притискане на мозъчния ствол и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечно-съдов и не се свързва по никакъв начин с тезата на защитата за ужилване от оса или пчела, или за настъпила смърт в резултат на счупване на ребра. В свидетелските показания на И. Р. и В. А. не се съдържат данни за ужилване на А.П. от оса или пчела, а за поведение на пострадалия в деня на смъртта му / „бяга“, „приколеничи“, „маха с ръце“, „клати си главата“ , „говори нещо сам“/ , което те са оприличили на такова като от ужилване от насекомо. Тези свидетелски показания, не са били пренебрегнати от вещите лица, изготвили СМЕ по писмени данни- точно обратното съобразени са и описани в частта от писменото заключение, озаглавена „Данни от значение за експертизата“. Що се отнася до счупената гръдна кост и пето-шесто ребра в ляво и четвърто в дясно, експертите са посочили, че най-вероятно същите са в резултат на индиректен сърдечен масаж към момента на настъпването на смъртта в болницата ,при опит пострадалия да бъде реанимиран.Описаната в петорната СМЕ по писмени данни връзка между травматичния инцидент на 20.07.2012 г. и настъпилата смърт и механизма, по който уврежданията са причинили смъртта на пострадалия, изключват тезата на защитата за смърт в резултат на самонараняване, нанесено в деня на смъртта. Тази теза не държи сметка и за безспорно установената негативна промяна в състоянието на А.П. в дните непосредствено преди смъртта му- главоболие, лесна уморяемост, промени в зрението, вегетативни смущения-обилно потене, което състояние с нарастването на хематома е продължавало да се влошава,за да достигне до нарушена координация , неадекватност и психични смущения. На следващо място,не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното на подсъдимия П. Д. наказание не е явно несправедливо. Доколкото производството е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 , съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК , като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. Възприетото от решаващите съдилища,че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като липсват многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото , предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, е правилно и се споделя от настоящата инстанция. Наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода, потвърдено с въззивното решение, е било законосъобразно определено на основание чл.54 от НК, като отмерването му в размер под средния за престъплението по чл.124 ал.1 пр.1 от НК /наказуемо с лишаване от свобода от три до дванадесет години/, а именно шест години, съответно редуцирането му на основание чл.58а ал.1 от НК с 1/3 на четири години разкрива съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. Чистото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние, изразеното съжаление за стореното и утежненото му семейното положение, предвид заболяване на едно от децата му, правилно са били отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства от решаващите съдилища и съобразени при реализацията на наказателната му отговорност. Вярно е, че според описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства, самопризнати от П. Д., поведението на пострадалия, който попитал подсъдимия „какво прави на негова територия и му казал да се маха от фургона“ в известна степен е провокирало по-нататъшния конфликт. Този факт следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство, но неговата относителна тежест в никакъв случай не може да се прецени като дотолкова значима, че да доведе до промяна на наказанието в посока намаляването му. И това е така, понеже изречените от П. слова не се характеризират с някаква бруталност, арогантност или драстично да засягат честта и достойнството на подсъдимия и които да предизвикат агресия в степента, осъществена от Д. и описана в обвинителния акт. Не може да се постави знак за равенство между отразеното в обвинителния процесуален документ , „че обв.Д. се ядосал“ и претенцията на защитата му, че е действал в състояние на силно раздразнение- в тази връзка са били изложени от първостепенния съд подробни съображения, отхвърлящи посочената теза, които се споделят от настоящият съдебен състав. На следващо място, решаващите съдебни инстанции са съобразили в пълнота и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такова обстоятелство е отчетено поведението на подсъдимия след извършване на деянието,намерило израз в неосигуряването на медицинска помощ ,въпреки изричното искане на пострадалия да се извика полиция и лекар. Подсъдимият е бил отговорник на групата български работници в /държава/ и същият като такъв е бил задължен да ги подпомага по време на престоя им там, още повече, че пострадалият, както и другите работници, не са могли пълноценно да комуникират ,поради незнание на езика. Именно подсъдимият и неговата съпруга, която е работела като преводач, са били в състояние да осъществяват комуникации с местните институции, в т.ч. да осигурят и медицинска помощ. Такава помощ не е била осигурена и в следващите дни, въпреки че въпроса за раната на П. е бил поставян на вниманието на подсъдимия, но същият е отговарял, че „нищо му няма и ще се оправи“ /показанията на св.К./. На следващо място, данни за личността на подсъдимия могат да се извлекат и от обстоятелството, че той е криел за смъртта на пострадалия от останалите работници, които са се интересували от състоянието на П., заявявайки им , че е в кома и ще се оправи . В заключение, не се установяват допълнителни, несъобразени от решаващите инстанции обстоятелства, които да водят до необходимост от намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. На следващо място,не се споделя довода на защитата на подсъдимия , че предявения от съпругата на починалия иск за имуществени вреди в размер на 600 лв.,представляващи разходи за погребението му, е останал недоказан. Съгласно чл.162 от ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице. В конкретния случай ,преценката на съда да уважи иска за имуществени вреди в претендирания размер от 600 лв., е правилна и съобразена с обичайните разходи за погребални ритуали. Що се отнася до присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на починалия А. П.- неговата съпруга ,син и дъщеря, ВКС счита ,че обезщетението от 80 000 лв. по отношение Д. П. /съпруга/ е справедливо, а обезщетенията досежно неговите деца от по 100 000 лв. -завишени. Няма спор, че неочакваната трагична загуба на съпруг и баща е обстоятелство, което неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически страдания. От събраните по делото доказателства -показанията на св.Д. П. и св. И. Д. се установява, че приживе /преди да замине в /държава/ А. П. е живеел съвместно с цялото си семейство, което е било задружно и сплотено. Св.Д. е посочил още и че децата на починалия са разчитали на баща си, както в морален ,така и в материален аспект. Като съобрази обема на претърпените от Д. П. и Ж. П. морални болки и страдания, от една страна, а от друга- обстоятелството ,че същите са пълнолетни лица , вече поели по своя собствен житейски път- Ж. П. има свое семейство и дете, а Д. П. е студент, липсата на трайни физически или психически проблеми, които да са се появили като резултат от емоционалния стрес във връзка със загубата на баща им, и в съответствие с установените от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и проверени в практиката критерии за справедливост, ВКС приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на децата на починалия А. П. е в размер на по 60 000 лв. за всеки един от тях .В този смисъл въззивното решение следва да бъде коригирано. При преценката за справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Ж. и Д. П., ВКС не взе предвид доводите, изложени в жалбата за затруднено материално положение на подсъдимия, тъй като същото има отношение единствено при определяне размера на наказанието глоба /чл.47 ал.1 от НК/, но не и във връзка с размера на гражданско –правната обезвреда. Не взе предвид и твърденията на подсъдимия в предоставената му „последна дума“ ,че пострадалият не е живеел съвместно със семейството си. И това е така , тъй като изложеното в последната дума на подсъдимия няма характер на обяснения, поради което не представлява доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон. В съответствие с намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди по отношение на двама от гражданските ищци, следва да бъде намален и размера на д.т., възложена в тежест на подсъдимия- на 8 024 лв. Без да навлиза в подробности и само за пълнота на изложението следва да се отбележи,че претендираните от защитата съществени процесуални нарушения не са налице. Разпитите на свидетелите пред съдия са осъществени преди привличането на П. Д. в качеството на обвиняем, поради което за разследващите органи е отсъствало задължение за неговото уведомяване. Що се отнася до твърдението ,че подсъдимият и защитата му не са могли пълноценно да се запознаят с всички материали на досъдебното производство, поради недостиг на предоставеното им време и отказа на разследващия орган да им предостави преписи от тях, то този недостатък е бил изцяло поправим в съдебната фаза, заемаща централно място в наказателния процес. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.5 във вр.с ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА въззивно решение №43 от 28.04.2015 г.,постановено по вонхд №34/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на присъдените на Д. А. П. и Ж. А. П. /Т./ обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. на по 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, както и намалява размера на дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове от 11250 лв. на 8 024 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/