РЕШЕНИЕ № 319 София, 18 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 197 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд от 21.10.2009 г. по гр.д. № 540/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 550/10.10.2008 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради неправилно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за задължението на работодателя да изслуша работника или приеме обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание. По поставения въпрос едни съдилища приемат, че работодателят е длъжен да проведе предварителна процедура по изслушването на работника или приемане обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание, а други съдилища – че за изслушването на работника или приемането на обясненията му не са уредени никакви формални изисквания. Върховният касационен съд намира правилно второ разрешение. В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Обясненията може да бъдат поискани устно и да бъдат изложени устно, но независимо от формата, в която са поискани или дадени обясненията, доказването на обстоятелства във връзка с искането и даването им може да стане с всички доказателствени средства. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обясненията са представени от работника на 10.10.2008 г. в деня на уволнението, без да е посочен адресат и посочване на повода за даването им. Те не са заведени от работодателя с входящ номер, извършени са и други деловодни нарушения, които не са позволили на работника да разбере, че се извършва дисциплинарно производство. Работникът е давал обяснения преди да са му поискани, но не пред орган, разполагащ с дисциплинарна власт и след като са му поискани, но в деня на уволнението. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че от работника не са искани обяснение преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което уволнението е незаконно, независимо от другите обстоятелства. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като стрелочник, той и маневрист”. На 08.10.2008 г. в нарушение на правилата за безопасност ищецът (като маневрист) е влязъл в междубуферното пространство между движещ се локомотив е стоящ на място вагон, за да извърши прикачването. На 10.10.2008 г. от работника са поискани писмени обяснения по случая, които той е представил същия ден, след което му е връчена оспорваната заповед за дисциплинарно уволнение. Изложеното се установява от събраните писмени доказателства и разпита на свидетелите, като съдът приема за достоверни показанията на свидетеля К., отговорен за безопасността на труда, които е присъствал и е очевидец на нарушението и на свидетеля З. – относно обстоятелствата при предаването на обясненията и връчването на заповедта за уволнение. Съдът приема, че показанията на свидетелите З. (машиниста) и З. (стрелочника) относно извършването на нарушението са недостоверни, пред тяхното участие в претендираното нарушение и обстоятелството, че те също са наказани. Видно от изложеното ищецът е извършил тежко нарушение на правилата за безопасност, след провеждането на специално обучение във връзка с трудова злополука с фатален край при подобни обстоятелства, поради което правилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, след като са приети писмените му обяснения. За строгостта на наложеното наказание значение има и задължението на работодателя да създава отношение на нетърпимост към нарушаването на правилата за безопасност на труда. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради неправилно уволнение. На ответника [фирма], София следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пернишкия окръжен съд от 21.10.2009 г. по гр.д. № 540/2009. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К. Й. Ц. от П. срещу [фирма], София за признаване на уволнението му със заповед № 550/10.10.2008 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради неправилно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ ОСЪЖДА К. Й. Ц. от П. да заплати на [фирма], София сумата 346,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.