Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр.София , 21 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1160/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. С. Т. за възобновяване на наказателно дело –нохд 743/2013 г. на РС-гр.Русе, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В искането на осъдения се твърди ,че влязлата в сила присъда е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл.4 т.1 от Протокол №7 към КЗПЧОС и на решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на посочения по- горе Протокол /решение от 14.01.2010 г. по делото Ц. Ц. срещу България, по жалба №2376/2003 г./,относимо към настоящето дело, понеже спрямо осъденият Т. е воден вече наказателен процес по наказателно обвинение за същия случай и при същата фактическа обстановка; спрямо него е било издадено наказателно постановление ,с което му е било наложено административно наказание глоба, което постановление е било отменено с решение ,постановено по нахд 2740/2010 г. на РС-Русе, т.е осъденият вече е бил оправдан за същото деяние.В тази връзка се прави искане за възобновяване на наказателното дело, отмяна на решението на ОС-гр.Русе и на присъдата на РС- гр.Русе и на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК прекратяване на наказателното производство.На следващо място оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с това, че при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е назначена нова автотехническа експертиза, която обаче е изградила своите технически изводи на базата на доказателства,които не са събрани по реда на НПК -констативен протокол за ПТП ,ведно със фотоснимки и в тази връзка се твърди, че част от техническите заключения-например за скоростта на движение на процесния автомобил, са опорочени. Посочва се и че съдът при обосноваване на релевантни факти е боравил с предположения и хипотези, за които липсват каквито и да е доказателства /напр. при описание на механизма на ПТП-то ,свързано с настъпването на явлението „аквапланинг”/. В хода по същество на делото пред ВКС защитникът на осъдения П. С. Т.-адв.В. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в него съображения и моли да бъдат отменени първоинстанционната присъда и въззивното решение и на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК да бъде прекратено наказателното производство ,алтернативно да бъде отменена присъдата на РС-Русе и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП намира искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно, тъй като счита, че административнонаказателното производство не е пречка за образуване на наказателно производство ,поради което не е налице нарушение на принципа „non bis in idem”. Осъденият П. С. Т. редовно призован не се явява в съдебното заседание и не взема становище. Искането за възобновяване е процесуално допустимо.Предмет на искането е акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не на всички посочени в него основания. С присъда №36 от 15.02.2012 г.,постановена по нохд №2367/2011 г., РС-гр. Русе е признал подсъдимия П. С. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б. „а” във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК, за което му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години,както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 6140 лв.,ведно със законните последици,държавна такса върху уважения размер на гр.иск и разноските по делото. С решение №60 от 11.05.2012 г.,постановено по внохд №251/2012 г. /образувано по жалба на подсъдимия/, ОС-Русе е потвърдил първоинстанционната присъда по нохд №2367/2011 г. на РС-Русе. С решение №451 от 13.11.2012 г. по н.д. №1362/2012 г., ВКС, І н.о. е отменил по реда на възобновяване на наказателни дела влезлите в сила въззивно решение от 11.05.2012 г. по внохд №251/2012 г. на ОС-Русе и присъда №36 от 15.02.2012 г. по нохд №2367/2011 г. на РС-Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С протоколно определение от 24.01.2013 г. ,постановено по нохд №2757/2012 г., Русенски районен съд, на основание чл.289 ал.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.6 от НПК е прекратил наказателното производство по делото. По протест на прокуратурата е било образувано внчд №109/2013 г. по описа на ОС-Русе, който с решение от 20.03.2013 г. е отменил горепосоченото протоколно определение за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на Русенски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С присъда №171 от 24.09.2013 г.,постановена по нохд №743/2013 г. , Русенски районен съд е признал подсъдимия П. С. Т. за виновен в това ,че на 29.09.2010 г.,в [населено място], при управление на МПС-л.а. „Фиат Стило”с рег. [рег.номер на МПС] ,нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на [фирма] [населено място] в размер на 7 315.99 лв.,поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „а” във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години и го е оправдал за това да са настъпили имуществени вреди за сумата над 7315.99 лв.до 8591.25 лв. С присъдата на подсъдимият Т. е наложено наказание и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати на [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 6315,99 лв.,ведно със законната лихва,считано от 29.09.2010 г.до окончателното изплащане на сумата,като искът е отхвърлен до пълният му предявен размер от 8591.25 лв. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, включително и тези, сторени от гражданския ищец ,както и заплащането на държавна такса върху уважената част на гражданския иск. По въззивна жалба,депозирана от защитника на П. С. Т. пред ОС-Русе е било образувано внохд №643/2013 г.,приключило с решение №39 от 07.03.2014 г.,с което е потвърдена първоинстанционната присъда по нохд №743/2013 г. по описа на РС-гр.Русе. Настоящият касационен състав не споделя доводите на защитата на осъдения за това ,че при постановяване на присъдата на РС-гр.Русе , съответно потвърдителното въззивно решение на Русенски окръжен съд, са игнорирани както разпоредбата на чл.4 т.1 от Протокол №7 към КЗПЧОС , така и решение от 14.01.2010 г. на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България /№2/”, по жалба №2376/2003 г.,станало окончателно на 14.04.2010 г, понеже спрямо П. Т. вече е било издадено наказателно постановление за същото деяние /при същите фактически обстоятелства/ ,с което му е било наложено административно наказание глоба, което постановление впоследствие е било отменено с решение по нахд 2740/2010 г. на РС-Русе. Действително посочения протокол №7 към КЗПЧОС /ратифициран със закон –ДВ бр.87/2000 г./ представлява част от вътрешното ни право и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Р.България има предимство пред нормите, които му противоречат.Също така напълно вярно е и обстоятелството, че с тази разпоредба се въвежда принципът за забрана едно лице да бъде съдено два пъти за едно и също деяние /non bis in idem/- „Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление,за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”.Няма никакво съмнение и ,че под понятието „същото престъпление” следва да се разбират фактите, включени в обвинението, а не неговата правна квалификация и засегнатите обществени отношения. По-нататък ,без съмнение е и обстоятелството ,че в решението на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България” е констатирано нарушение на чл.4 от Протокол 7 към КЗПЧОС, тъй като „жалбоподателят /Ц./ е бил „осъден” в административно производство, което може да бъде уподобено на наказателно производство съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията ,като след влизането в сила на това осъждане на жалбоподателят са били повдигнати обвинения за престъпления, които се отнасят за същите деяния,за които му е било наложено наказание в административното производство”.Практиката на ЕСПЧ ,включително и решението по коментираното дело обаче, не дават разрешение на въпроса по какъв начин следва да бъде преодоляно двойното ангажиране на отговорността на едно лице за извършеното от него едно деяние,поради което това следва да бъде осъществено според правилата на вътрешното ни законодателство, относно съотношението между административно- наказателната отговорност и наказателната отговорност в случаите на идентичност на фактическите състави. Позовавайки се на разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.70 б. „г” от ЗАНН, ВКС в различни свой решения е имал случай да отбележи / Р 184/07.05.2014 г. по н.д.466/2014 г. на ІІІ н.о. на ВСК;Р 493/23.04.2014 г. по н.д.1528/2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС/, че при идентичност на фактите, включени в обвинението, обусловили ангажирането на наказателната и административнонаказателната отговорност на едно лице, приоритет има наказателната отговорност. В настоящият казус е налице тъждественост между фактическите обстоятелства, ангажирали административнонаказателната и наказателната отговорност на Т., като с оглед на изложеното дотук ,реализацията на наказателната му отговорност е с предимство, а по отношение административнонаказателната отговорност приложение намират разпоредбите на ЗАНН, поради което и искането за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, не може да бъде удовлетворено. На следващо място ВКС намира за основателно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при назначаването на тройната комплексна автотехническа и икономическа експертиза в хода на първоинстанционното съдебно производство. Напълно правилно първостепенният съд ,преди да формулира задачите на вещите лица е посочил изчерпателно доказателствените материали ,които те следва да ползват при изграждането на своите технически изводи, като по този начин освен, че е облекчил тяхната дейност , е целял избягване използването на материали, които нямат процесуална стойност. Въпреки това обаче, преценката му за включване към тези материали на Протокола за ПТП №1348636/29.09.2010 г. /л.26 от ДП/ и фотоснимките към него /л.117-118 от ДП/ е неправилна, тъй като този писмен документ не е изготвен по реда на НПК. Ползването му като годно доказателствено средство за данните, които съдържа, незаконосъобразно би подменило регламентирания в НПК способ на доказване- оглед на местопроизшествие,при които се разкриват , изследват и запазват по надлежния ред следи от престъплението и други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото /чл.155 ал.1 от НПК/.Прочитът на експертизата и на разясненията на вещите лица , обективирани в протокола от съдебно заседание ,проведено на 24.09.2013 г. сочи ,че деформацията по процесния автомобил от 42 см. е изчислена на базата единствено на снимките към коментирания протокол ,както и ,че така изчислената деформация е поставена в основата на изводите на експертите за скоростта на движение на автомобила ,управляван от осъдения Т. непосредствено преди ПТП-то. Доколкото по делото /л.45 от съд.дело/ е била налице справка от А. Н. К.,от която е видно ,че л.а. „Фиат Стило” се съхранява в [населено място] поле, обл.Пловдивска, решаващият съд е следвало да възложи на вещите лица, включени в състава на експертизата, да извършат нов оглед на автомобила и установят действителния размер на деформациите, в резултат на който да направят по- нататъшните си изчисления за скоростта на движение. Огледът на автомобила от вещите лица за нуждите на експертизата , би им предоставил обективни и неопровержими изходни данни, с които те да извършат изчисленията си и да отговорят на поставените им задачи.При новото разглеждане на делото е необходимо съдът да използва посочената възможност ,като отразеното в коментираната справка, че от автомобила има продадени части, няма отношение към установяване на деформациите в задната му част, вследствие на ПТП-то. При определяне на механизма на възникване на произшествието, решаващите съдилища не са оценили доказателствата в тяхната взаимна връзка и съвкупност,а са си послужили с предположения,което е напълно недопустимо.По делото липсват каквито и да е било доказателства за това, че на пътното платно в участъка на ПТП-то е имало вода с дълбочина над 30 мм. Така възприетия от съдилищата факт е изцяло на предположение, а оттам и изборът на механизъм /от възможните два, предложени от вещите лица/ е напълно неудачен, тъй като при него /явлението аквапланинг или хидравлично плъзгане/ е необходимо наличието на мокра повърхност с дълбочина на водата над 30 мм и скорост на движение на превозното средство над 80 км/час. Ако решаващите съдилища бяха оценили свидетелските показания в тяхната взаимна връзка и според действителното им съдържание /показанията на св.И. И.- „...повече вода имаше в лявата част по посока на движението; на С. В.- „най-дълбоко е в лявата част на платното,като в дясната част локвата стига почти до средата на платното”; на Е. С. –„Искам да поясня ,че на платното,по което се е движил П. се събира вода,тъй като самото платно там е вдлъбнато по дължина”, биха направили различна преценка на механизма на произшествието, а именно,че устойчивостта на движение на автомобила и последващо отклоняване наляво може да възникне когато съпротивлението върху левите колела на автомобила е по-голямо от съпротивлението му върху десните колела,като това може да бъде предизвикано от разликата в дълбочината на водния слой пред леви и десни колела. Изложените по-горе съображения мотивират настоящият съд да приеме, че е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.При новото разглеждане на делото,въззивната инстанция следва да назначи комплексна автотехническа и икономическа експертиза със задачи, формулирани в протокол от 13.06.2013 г. по нохд №743/2013 г., като от доказателствата,които вещите лица следва да ползват изключи Протокол №1348636/29.09.2010 г. /л.26 от ДП/ и фотоснимките към него /л.117-118 от ДП/.Експертизата следва да бъде изготвена след проведен от вещите лица оглед на процесния л.а., а ако по някаква причина това е невъзможно-да бъдат ползвани данните,съдържащи се в гласните доказателствени средства. Следва да се извърши внимателна съпоставка на показанията на свидетелите, обясненията на Т. и предложените от експертите варианти на механизъм на произшествието /ако и при новата експертиза това е така/, с цел възприемане на онзи механизъм ,който е доказателствено обезпечен. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №643/2013 г. на Окръжен съд-гр.Русе. ОТМЕНЯВА въззивно решение №39 от 07.03.2014 г.,постановено по внохд 643/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Русенски окръжен съд,друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/