Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 295                                        София, 17 май 2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 260/2010 г.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р срещу решение № 29/16.02.2010 на Пловдивския апелативен съд постановено по в н о х д № 14/2010 година, по описа на същия съд. В жалбата е въведено само касационната основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият С се явява лично. Неговият служебно назначен защитник, адвокат П от САК поддържа жалбата на подсъдимия по основанието за явна несправедливост на наказанието и пледира за намаляване на размера на лишаването от свобода. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:   Жалбата е неоснователна.   С присъда № 163/10.12.2009 година по н о х д № 2947/2009 година подсъдимият С е признат за виновен в това, че на 2.10.2009 година, в гр. П., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК, без надлежно разрешително е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – хероин, с нетно тегла 0,5567 гр., със съдържание на активен компонент –диацетилморфин 32 тегловни %, на стойност 50,10 лева при единична цена от 90,00 лева за един грам съгласно ПМС № 23/1993 година – прест. по чл. 354а ал. 2, изр. 2 алт. 6, т. 4 във вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” НК. На основание чл. 58а във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим за изтърпяване. Тази присъда е потвърдена изцяло от Пловдивския апелативен съд, който се е произнесъл по въззивната жалба на подсъдимия, насочена предимно срещу размера на наказанието. 1. При проверката по делото, извън въведеното касационно основание, ВКС констатира смущаваща неадекватност, относно инкриминираното количество наркотично вещество – общо 0,5567 г., разпределено в 51 броя по-малки найлонови пликчета. Това означава, че във всяко отделно малко пликче е имало съдържание от около 1 милиграм наркотично вещество, което не кореспондира с данните от фотоалбума, от който е очевидно, че съдържанието във всяко едно от приготвените за разпространение малки пакетчета е по-голямо от 1 мг. Посочените обстоятелства не са били предмет на обсъждане от инстанциите по фактите, но обстоятелството, че производството е протекло като съкратено, не е извинително. Това е така, защото е недопустимо обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Съкратеното съдебно следствие се провежда само при налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. В случая, поради ограничените правомощия за касационната инстанция – в жалбата е въведено и в съдебно заседание поддържано само основанието за явна несправедливост на наказанието и най-вече поради принципа reformatio in pejus, настоящата инстанция в процесуален аспект не може да отстрани съмненията за количеството на предмета на престъплението. Приетото от обвинението и съдилищата, очевидно е в резултат на грешка от страна на експерта М. в експертизата /л. 48 от дос. п-во/ и е в интерес на подсъдимия. Ниският размер на предмета на престъплението е отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на наказанието. 2. По въведеното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наказанието, проверяваният съд е изложил многобройни и убедителни аргументи, че наложеното наказание е справедливо по размер. Минимално предвиденото наказание по обвинението за което подсъдимият е признат за виновен е пет години лишаване от свобода, поради което определеният, в размер на три години и шест месеца, не е непосредствено под него, а с една година и половина по-ниско. При това са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства свързани със семейното положение на подсъдимия. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на наказанието, само при наличие на касационната основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Поради изложеното по-горе, в случая, това не е налице, поради което искането на подсъдимия за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно решение, в сила.   3. При проверката по делото се констатира пропуск, отстраним по реда на чл.306 НПК – съдилищата са пропуснали да определят типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.   Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 29/16.02.2010 на Пловдивския апелативен съд,постановено по в н о х д № 14/2010 година, по описа на същия съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: