Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * пряк иск на увредения срещу застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * допустимост на иск * делинквент


3
РЕШЕНИЕ




N 125



С.,20,11,2012 година




В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 700/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
ЗК [фирма] – [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 439 от 14.05.2010г. по гр. д.3246/09г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на прекия иск, тъй като отговорността за вреди от ПТП е реализирана в наказателното производство срещу деликвента, с оглед уважените искове по чл.45 ЗЗД.
Ответниците по касация-М. А. К., Д. О. К. и П. О. К., всичките от [населено място], чрез процесуалният си представител – адв. П.С. са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №134 от 07.03.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Касационната жалба е неоснователна.
Касаторьт, като оплакване по чл.281 ГПК е поддържал единствено довод за недопустимост на съдебния акт, който е извел от цитирана от него казуална и задължителна практика на ВС и ВКС.За да обоснове недопустимост на акта, страната се е позовала на недопустимост на заведения от пострадалия срещу застрахователя пряк иск, поради наличие на изпълнителен лист срещу деликвента, чието неизпълнение не обуславя възможността отново да се реализира съдебно производство срещу друго задължено за същата вреда лице. Страната е поддържала още, че по делото са налице достатъчно доказателства установяващи реализирана съдебна отговорност срещу деликвента. Тези доводи са неоснователни, тъй като с оглед развитото разбиране, не се обосновава недопустимост на заведения иск. ВКС – ТК, към настоящия момент е отстъпила от разрешенията дадени с ППВС №7/77г. / цитиран като задължителна практика от касатора/ с ТРОСТК на ВКС на РБ №1 /2010г. от 06.06.2012г., с което изрично е прието, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./, съотв. по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”. Или, съобразно тази задължителна практика, предявения и разгледан иск е допустим.
С оглед обстоятелството, че страната не е заявила други оплаквания за неправилност на съдебния акт, то обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 8550лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 439 от 14.05.2010г. по гр. д.3246/09г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] – [населено място] да заплати на М. А. К., Д. О. К. и П. О. К., всичките от [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 8550лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: