3 решение по ч.гр.д.№ 627 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 71 [населено място], 04. 04. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 627 по описа за 2012 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Н. Ж. и Й. В. И.. Д. Н. Ж. обжалва решение /неправилно наречено определение/ от 20.06.2012 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д.№ 9897 от 2011 г., с което са отменени определения от 06.07.2011 г. на Софийския районен съд, 41 състав по гр.д.№ 9652 от 2000 г. и вместо тях е постановено ново определение за оставяне без уважение на молбата на Д. Н. Ж. за издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден въз основа на решение от 10.07.2003 г. по гр.д.№ 9652 от 2000 г. на СРС, 41 състав. Жалбоподателят твърди, че определението на СГС е неправилно и моли да бъде отменено. Й. В. И. обжалва определение от 22.10.2012 г. на Софийския градски съд по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определението от 20.06.2012 г. в частта за разноските. Твърди, че това определение е неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново определение за присъждане на разноски за адвокат по делото в размер на 500 лв. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационното обжалване е допуснато с определение № 710 от 28.12.2012 г. на ВКС, Първо г.о. на основание чл.280, ал.1, т 3 от ГПК по следния правен въпрос: Може ли да се иска издаване на дубликат от изпълнителен лист, когато изпълнителният лист се намира не у взискателя, а у трето лице, което го е получило неправомерно от съдебния изпълнител или от лице от неговата служба. Въпросът касае тълкуването на разпоредбата на чл.409, ал.1 от ГПК относно това кога се счита, че изпълнителният лист е изгубен. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: По своята същност изпълнителният лист представлява процесуална ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение. Без да се снабди с него, кредиторът не може да реализира своето притезание. С цел да се осуети неколкократното изпълнение на едно и също притезание законът предвижда, че изпълнителният лист се издава само в един екземпляр- чл.408, ал.1 от ГПК. Тъй като е възможно преди осъществяването на принудителното изпълнение на вземането по изпълнителния лист този единствен екземпляр да бъде унищожен или изгубен и това да направи невъзможно реализирането на правата на взискателя по изпълнителния лист, законът в чл.409, ал.1 от ГПК предвижда възможност за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Целта на тази разпоредба е да се осигури възможност за реализиране на правото на взискателя на принудително изпълнение и в случаите, в които това принудително изпълнение не може да се осъществи поради липсата на оригиналния изпълнителен лист. Поради това употребеният в чл.409, ал.1 от ГПК термин „изгубване” следва да се тълкува по-широко: не само физическо изгубване на изпълнителния лист, но и изгубване на държането на изпълнителния лист от самия взискател, което изгубване прави невъзможно упражняването на правата му по този изпълнителен лист. На още по-голямо основание за изгубен по смисъла на чл.409, ал.1 от ГПК следва да се счита изпълнителния лист, когато самият съдебен изпълнител или негов служител в нарушение на ГПК, на Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища от 2009 г. и чл.4 и 13 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители е предал изпълнителния лист на трето лице, което неоснователно го задържа и по този начин препятства принудителното изпълнение. С оглед на отговора на поставения по делото правен въпрос, неправилен е и като такъв следва да бъде отменен постановеният от СГС съдебен акт, с който на взискателя Д. Н. Ж. се отказва издаването на дубликат от изпълнителния лист, за който е удостоверено, че е бил неправомерно предаден от съдебен изпълнител или негов служител на трето лице /тоест не се намира нито по изпълнителното дело, нито в държане на взискателя/, което прави невъзможно упражняването на правата на взискателя по този изпълнителен лист. Вместо този неправилен акт на СГС следва да бъде постановено ново решение за издаване на дубликат от изпълнителния лист. По частната жалба на Й. В. И.: С оглед изхода на делото /отмяна на определението на СГС за отказ да бъде уважена молбата на Д. Ж. за издаване на дубликат на изпълнителния лист и постановяване на решение за издаване на дубликат на изпълнителния лист/ на ответника по молбата Й. И. не се дължат разноски, поради което и крайният извод на СГС в обжалваното определение от 22.10.2012 г. за недължимост на разноски е правилен. Поради това определението от 22.10.2012 г. следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определение от 20.06.2012 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д.№ 9897 от 2011 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Д. Н. Ж. дубликат на изпълнителния лист, издаден въз основа на решение от 10.07.2003 г. по гр.д.№ 9652 от 2000 г. на Софийския районен съд, 41 състав. ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.10.2012 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д.№ 9897 от 2011 г., с което е оставена без уважение молбата на Й. В. И. за изменение на определението от 20.06.2012 г. в частта за разноските. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.