О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
Гр. София, 05.11.2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1527 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 504 от 20.01.2020 г., подадена по пощата на 16.01.2020 г. от Централен кооперативен съюз, представляван от П. И. С. чрез адвокат С. А. от САК, която е насочена против въззивно решение № 101 от 15.11.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 316/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.
Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите:
1. Какви са предпоставките от фактическия състав на правопораждащото право на собственост основание, регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС? ;
2. Дали законността и характера на постройките имат значение за разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС и в кои хипотези е изключено приложението на разпоредбата във връзка с преценка законността и характера на постройките и върху кои обекти (постройки и терен) се разпростира изключението ? ;
3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС и възниква ли право на собственост за посочените в разпоредбата юридически лица, ако са суперфициари, върху прилежащ терен на сградите, ако сградите са изградени със собствени средства и до дата 13.07.1991 г. или разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм.) е правопораждащото право на собственост основание за прилежащ на сгради терен, само ако сградите са изградени без строителни книжа, респ. само ако сградите не са изградени въз основа на учредено право на строеж ?
с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 768 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1958/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 10 от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 3219/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 305 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1421/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 66 от 29.07.2010 г. по гр.д.№ 4459/2008 г. на ВКС, ІV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При условията на евентуалност се поддържа, че цитираните питания обуславят допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че въззивното решение е очевидно неправилно.
Поставят се и въпросите:
4. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. – когато докладът му е непълен или неточен ? – с довод за противоречие с т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК
5. Тече ли придобивна давност върху имоти, частна общинска собственост в периода 01.01.2018 г. и 19.01.2018 г. приложим ли е § 2 от ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) за посочения период ? – с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта съставът на ВКС да се произнесе по наличието на противоречие между § 2 от ЗИЗС и чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ.
Ответниците по касация Т. Й. Н., И. Й. Н., Д. Й. Н. и Т. Й. Н. са депозирали отговор чрез адвокат М. Д. от АК – Б.. Излагат аргументи в подкрепа на становището си, че не са налице основания за допускане на обжалването.
Третите лица помагачи на ответниците по иска и по касация – В. З. Д. и В. Н. Д., не са депозирали отговор.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, Апелативен съд – Бургас е отменил решение № 179 от 15.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 337/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, като вместо това е постановил, че отхвърля иска на кооперация „Централен кооперативен съюз” за приемане за установено по отношение на Т. Й. Н., Д. Й. Н., И. Й. Н. и Т. Й. Н., при участието на В. З. Д. и В. Н. Д. (в качеството на трети лица – помагачи на ответниците по иска), че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], Област Бургас, с адрес на имота: [населено място], п.к. 8284, ул. „4-та”, с площ от 2 022 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: № ***, № ***, № ***, представляващ имот № *, с номер по предходен план – имот пл.№ *.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предмет на делото е собствеността относно прилежащ терен към сгради, построени от ЦКС в периода 1965 г. – 1967 г., за които ищецът твърди, че има отстъпено право на строеж от държавата и е признат за собственик с констативен нотариален акт. Ответниците оспорват собствеността на ЦКС върху процесната част от терена към сградите, по отношение на който ищецът сочи като придобивно основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС . Тълкувайки нормата („Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен.”) и при позоваване на Решение № 66 от 29.07.2010 г. по гр.д.№ 4459/2008 г. на ВКС, IV г.о., според апелативния съд законодателят е придал правно значение на факти, които обективно към датата на осъществяването им, не са могли да доведат до вещно-транслативно действие в лицето на строителя (тъй като без надлежно отстъпено право на строеж, сградата става собственост на притежателя на терена по силата на приращението). Разпоредбата е специална и поради това, не може да се тълкува разширително. С нея по изключение, извън общите способи по чл. 77 ЗС, е предвидено придобиването на абсолютно вещно право на собственост. Ако собствеността преди това е била придобита по друг валиден начин (както в случая - чрез суперфиция), то нормата на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС не може да намери приложение. В противен случай, би се стигнало до обезмислянето ѝ – ако кооперативната организация е собственик на постройката, въз основа на реализираното право на строеж върху държавна земя, не би било необходимо изричното изключване на сградата от общинската собственост, включително и прилежащия терен, тъй като тя изобщо не се е включвала в обхвата на държавната собственост, а след 1991 г. - и на общинската собственост. По тези съображения е прието, че ЦКС не е станал собственик на процесния поземлен имот при заявените в исковата молба фактически обстоятелства и на основание чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС считано от влизане на закона в сила на 01.06.1996 г. Според съда тази норма е неприложима в случая, след като съществуващите в почивната база сгради са изградени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен терен, никога не са били одържавявани и са признати за собствени на ЦКС с надлежен титул за собственост.
Разгледано е и заявеното при условията на евентуалност основание за собственост върху процесния имот, а именно – придобивна давност, при твърдение за установено от ЦКС владение още през 1964 г. и продължаващо до настоящия момент. Посочено е, че ищецът се позовава на владение върху държавен терен, а според последното изменение на Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г.), давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022 г., поради което имотът не е придобит от ищеца и по давност.
Така формираната правораздавателна воля обосновава извод, че въпросът „Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС и възниква ли право на собственост за посочените в разпоредбата юридически лица, ако са суперфициари, върху прилежащ терен на сградите, ако сградите са изградени със собствени средства до 13.07.1991 г. или разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм.) е правопораждащото право на собственост основание за прилежащ на сгради терен, само ако сградите са изградени без строителни книжа, респ. само ако сградите не са изградени въз основа на учредено право на строеж ?” има обуславящо значение за изхода от спора. Посочените в тази връзка решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК не дават разрешение на повдигнатия правен проблем, поради което не е налице основанието за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно – липсата на формирана практика на ВКС по този значим въпрос обосновава необходимост от произнасяне по същия при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 566,90 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 15.11.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 316/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора, чрез адвокат С. А. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 566,90 (петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |