5 1 Р Е Ш Е Н И Е №215 София, 11 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 457 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 4446/12 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия И. Х. И. на основание чл.343, ал.3, пр.1 и 4, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.304 НПК го оправдал по първоначалното обвинение да е извършил деянието в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1; чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДП. На основание чл.25, във връзка с чл.23 НК СГС наложил на подс.И. общо наказание измежду наложените му по това дело и по нохд № № 10026/10 г. на СРС и № 647/11 г. на СРС, а именно – 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се произнесъл и по разноските по делото, които възложил на подсъдимия. С решение № 457 от 19.12.2013 г. по внохд № 986/13 г., образувано по жалба на подс.И., Апелативният съд – гр. София потвърдил присъдата на СГС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Правят се алтернативни искания – за оправдаване по възведеното обвинение, връщане на делото за ново разглеждане или изменение на оспорения съдебен акт с намаляване на наказанието и приложението на чл.66 НК. Пред ВКС подсъдимият редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа касационната жалба. Частният обвинител, редовно призован, не се явява. Повереникът изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваното решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Изводимо от съдържанието на касационната жалба, вън от пределите на касационната проверка е оправдаването на подс.И. за част от първоначалното обвинение. Жалбата е основателна. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК, което предопределя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията за това са следните: 1. Квалифициращият елемент „пияно състояние”, по смисъла на чл.343, ал.3, пр. 1 НК е изведен от прокола за химическа експертиза, приложен на л.80 в т.1 от досъдебното производство., съгласно който при изследването на кръвта на подсъдимия е установено наличието на 2,3 %о съдържание на алкохол. Същото количество, като значително надхвърлящо минимално необходимото за съставомерност по посочения текст на закона (0,5 %о), е отчетено като отегчаващо отговорността на подс.И.. Вън от погледа на решаващия съд са останали определени обстоятелства, които поради това и не са изяснени надлежно, а те поставят под съмнение правилността на посочените по-горе изводи. Подсъдимият е задържан на 04.06.2008 г. в 19.20 часа (т.1 , л.31 от досъдебното производство). Същият ден в 22.15 часа е извършен преглед на подс.И. от Д-р С., отразен в протокол за медицинска експертиза-медицинско освидетелстване – амб.№ 3027 (т.1,л.81 от досъдебното производство), когато е взета проба от кръвта му, необходима за химичен анализ. От последно посочения протокол, обратната му страна, добре е видно, че „кръвта се предава на К. И. И.”. Протоколът за химическа експертиза под № 1645 от 05.06.2008 г. удостоверява, че на 06.06.2008 г. е извършено изследване на проба кръв...изпратени от СДП-ПТП, донесено на ръка в химическата лаборатория на 05.06.2008 г. При тези констатации съдът е бил длъжен, с оглед на изискванията на Наредба № 30/01 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – чл.11, 14, 15, 18, да изясни кой и поради какви причини е взел пробата на ръка, къде е съхранявал същата до предаването й на специалиста – химик и как е транспортирана до последния. Все в тази връзка – да изиска копие от лабораторната книга (учетна форма № 48 на Министерство на здравеопазването), относно вписванията по чл.18 от Наредбата, за пробата кръв, изследвана по споменатия протокол. От друга страна, данните по делото сочат, че при установяването на подсъдимия, свидетелите Н. и П. са извършили проба с Дрегер, дала положителен резултат от 1,94%о. Съдът е приел, че липсват данни за ползвания технически прибор и B. T. R., обективиращ часа на тестване и отчетените стойности. Вярно е, че такива данни не са събрани на досъдебното производство, но и съдът не е предприел необходимото да изясни възможно ли е установяването им в хода на съдебното следствие. Поради това направеният от него извод е предположителен и като такъв не може да бъде утвърден. 2. При разпита на св.Р. Д. (л.59 от нохд) съдът е пропуснал да забележи известно противоречие между показанията й, депозирани пред него с тези, дадени в хода на досъдебното производство – л.71, т.1, а именно относно състоянието на асфалта – сух/мокър. На досъдебното производство свидетелката е заявила „..може би ръмеше, асфалта беше мокър...”, а пред СГС – „...не мога да кажа дали е било мокро или сухо пътното платно. Нямам спомен да е валяло.”. Липсата на спомен е едно от основанията за протичане на показанията на свидетеля, дадени от него на досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 и 5 НПК, което обаче не е сторено. От показанията на св.Б. (т.1, л.72, приобщени по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.т.1 и 2 НПК – л.57 нохд) и Ш. (т.1,л.76, приобщени по реда на чл.283 НПК-л.31 от нохд) се установява, че според първия –„.. дъжд не валеше..”, а според втория – „..когато пристигнахме започна да вали..”. При тези данни САС е бил длъжен да изясни по несъмнен и категоричен начин дали по време на пътнотранспортното произшествие, асфалтовото покритие на пътното платно е било сухо, като е следвало да изиска съответна справка от службата по метеорология, свързано с конкретното местопроизшествие в [населено място]. 3. При последната дума пред СГС, подсъдимият е съобщил редица обстоятелства, които според него имат значение за отговорността му, като първостепенният съд не използвал възможността, предвидена в чл.299 НПК, за изясняването им. Данните от досъдебното производство обаче, дават основание за извод, че част от съобщените от подсъдимия обстоятелства имат своето основание. Най-малкото добре е видно, че досъдебното производство неколкократно е възобновявано (т.1,л.2,3,5,11), както и че на 05.06.2008 г. в 12.30 часа, за задържането му е уведомена „съпругата С. Ч.” (т.1,л.32). Безспорно установено е и наличието на видеокамера насочена напред по посока на огледа (протокол в т.1,л.20). Ето защо заявените от него данни не е следвало да бъдат игнорирани. Отделно от това, в т.1,л.139 от досъдебното производство е приложена молба от защитника на обвиняемия тогава И., с която е направено искане за снабдяване със съответни справки от СДВР сектор СВръзки и от мобилен оператор М. за проведени разговори на 04.06.2008 г. за времето от 17.00 до 20.00 часа от мобилния телефон на И.. Очевидно е, че молбата не е датирана, липсва и входящ номер на същата, както и това, че с нея са представени квитанции за внесена гаранция. Водещият разследването е изискал справка от СДВР на 03.11.2008 г. и е получил отговор (т.1,л.149), че справка не може да бъде направена, т.к. телефонните записи се съхраняват един месец. Искането до мобилния оператор (т.1, л.154), е останало без отговор. Отчитайки изминалият период от време - от настъпване на пътнотранспортното произшествие до настоящият момент, ВКС не може да приеме, че установяването на редица обстоятелства е невъзможно, тъкмо поради това. Такъв извод е предположителен и поради това недопустим. На плоскостта на казаното и свързано с констатациите, при новото разглеждане на делото следва да бъдат предприети необходимите мерки за изясняване на редица обстоятелства, а именно – чия собственост е камерата, установена при огледа на местопроизшествието; извличана ли е от нея информация, свързана с произшествието – кога и от кого, къде се съхранява тя; колко време информацията от камерата се съхранява от собственика й, основано на кои правила; мобилният оператор може ли да представи исканата от подсъдимия информация; какви са били взаимоотношенията между подсъдимия и Ч. и пътувала ли е последната в деня на инцидента в инкриминирания автомобил; какво е било състоянието й, с оглед твърдението, че е очаквала дете; работил ли е подсъдимия в системата на МВР, за какъв период от време и поради какви причини е напуснал/освободен; при нужда да се изиска справка за последното от архива на МВР. 4. На последно място, без отговор е останало възражението на защитата на подсъдимия за съпричиняване от страна на пострадалия. В мотивите на съдебните актове липсват каквито и да било съображения за това. С оглед характера на констатираното касационно основание, останалите възражения на подсъдимия – по приложението на закона и справедливостта на наказанията, няма как да получат отговор в настоящото производство, но следва да им бъде даден убедителен такъв, при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3 , т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 457 от 19.12.2013 г., постановено по внохд № 986/13 г. на Апелативния съд – гр. София и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: