Р Е Ш Е Н И Е   №  161   София, 15 април  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ......двадесет и втори март...  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА................…и в присъствието на прокурора.....ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ..........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 567 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. Н. К., Я. И. Я., И. П. И., С. Л. И. и К. К. К. срещу решение № 93/ 16.06.2009 г. по внохд № 64/09 г. на Варненския апелативен съд. С жалбите се правят оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и за явна несправедливост на наложените наказания- касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание защитата на подсъдимите поддържа жалбите и доразвива изложените доводи по касационните основания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са основателни. Споделя възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и пледира делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:   С присъда № 14/ 30.01.2009 г. по нохд № 1704/2008 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите К. К. и Я. Я. за виновни по чл. 321 ал.1 от НК, а останалите трима подсъдимите – по чл.321 ал.2 от НК. Признал подсъдимите за виновни и в извършване на престъпления по чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.26 от НК и по чл. 159в пр.3 вр. чл. 159а ал.1 пр.1 и 4 и ал.2 т.6 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК/ред. ДВ бр.92/2002 г./- като всеки от тях е действал в различен период от време, в съучастие в различни комбинации с останалите подсъдими и по отношение на различни пострадали. След налагане на наказания за всяко от деянията, на осн. чл.23 от НК съдът определил едно общо наказание за всеки от подсъдимите, както следва: на К. К. , Я. Я. и И. И. по четири години и 11 месеца лишаване от свобода и глоби в размер на по 4900 лв., на С. И. лишаване от свобода за срок от четири години и 6 месеца и глоба в размер на 3000 лв. и на К. К. лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 1500 лв. На основание чл.24 от НК увеличил определените общи наказания на първите трима подсъдими и постановил К. К. и Я. Я. да изтърпят наказания по седем години и четири месеца лишаване от свобода и глоба по 7300 лв., а И. И. шест години и 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6900 лв. С решението си Варненският апелативен съд изменил присъдата по отношение на подсъдимите С. И. и К. К. , чиито наказания намалил, съответно на четири години лишаване от свобода за И. и на три години лишаване от свобода за К. Потвърдил присъдата в останалата й част.   В по-голямата си част, оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и от двете съдебни инстанции са основателни. Налице са вътрешни противоречия в отделните части на диспозитива на присъдата, както и противоречие между него и мотивите й по съществени въпроси, касаещи съучастието на подсъдимите в отделните престъпления. Така, подсъдимият К е признат за виновен по чл.155 ал.3 и чл.159в НК в съучастие с подс. К. К. по отношение на пострадалите свидетелки Г. Д. и С. А. , а в мотивите е посочено, че такова съучастие не е налице. Подсъдимият К. К. не е имал такова обвинение и не е осъден по него. Подсъдимият И. И. е признат за виновен в извършване на двете престъпления в съучастие с подс. Я. Я. по отношение на свидетелката М, за която пък Я. няма обвинение и осъждане. Подсъдимият С. И. не е осъден за деянията, с жертви свидетелките С. Й. , З. М. , М. М. и М. М. , но подс. К. К. е признат за извършител на тези деяния в съучастие с него. Същото се отнася и до подс. И. И. , осъден за деянията по отношение на З. М. и М. М. в съучастие със С. И. , за когото е прието, че няма отношение към тях. Защитата е направила възражение пред Варненския апелативен съд за допуснатото нарушение, което е отхвърлено с мотива, че тези неточности не са утежнили положението на подсъдимите. Върховният касационен съд не може да се съгласи с виждането на въззивната инстанция, тъй като противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да разбере за кои деяния и в съучастие с кого от останалите извършители е осъден. Присъдата и решението, с което тя е потвърдена, не съдържат доводи по правото, поради което липсва каквато и да било възможност за тази инстанция да извърши касационна проверка за правилното приложение на материалния закон. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимите са признали фактите, отразени в обвинителния акт. Направените от тях самопризнания не освобождават съда от задължението му да даде правна оценка на тези факти. Той е длъжен да изложи мотиви дали извършените деяния са престъпления и защо и каква е правната им квалификация. В мотивите към присъдата липсва аргументация за наличието на обективните и субективни признаци на всяко от престъпленията, за които е постановено осъждане. Съдът само е изписал цифрово текстовете от НК и доколкото се е опитал да изложи някакви мотиви, те са изключително пестеливи по съдържание, до голяма степен декларативни и не се отнасят до всички престъпления. Варненският апелативен съд въобще не е аргументирал решението си за материалноправна законосъобразност на присъдата. Не е отговорил и на нито едно от възраженията на защитата, която е акцентирала върху липсата на обективните признаци на престъплението по чл.155 ал.3 НК, сочила е неяснота относно фактическото основание да се приемат за осъществени и двете форми на изпълнителното деяние, наблегнала е на липсата на разграничение между двата престъпни състава- склоняване към проституция и трафик на хора. По начина на изготвяне на съдебния акт, не става ясно какво е решението на съда по жалбите на подсъдимите и защо не се възприемат доводите им. Липсата на правни съображения и на отговор на направените от страните възражения съществено нарушава нормите на чл.317 вр. чл.305 и на чл.339 ал.2 от НПК и е основание за отмяна на съдебния акт. Допуснатите нарушения препятстват касационната проверка, тъй като при отсъствие на правни аргументи, касационният съд не може да се провери дали приетите фактически положения са подведени под правилната материалноправна норма. Констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати още на първата инстанция, налагат отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Що се отнася до останалите значими възражения на защитата, същите са неоснователни. Присъдата не е постановена от незаконен състав, доколкото съставът на съда не е изразил предварително становище по съществото на делото, а е изпълнил задължението си по чл. 372 ал.4 от НПК. Без да взема конкретно отношение по справедливостта на наказанията, касационният състав принципно счита, че едновременното приложение на разпоредбите на чл.55 и чл.24 от НК не е несъвместимо. Двата текста се намират в общата част на наказателния кодекс и регламентират начина за индивидуализация на наказанието. Определянето на наказанието под законовия минимум, особено когато има за основание разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, не изключва предвидената от законодателя възможност по чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание при множество престъпления. Разбира се, тогава съдът следва аргументирано да обоснове необходимостта от приложението на законовия текст, ръководейки се от целите по чл.36 от НК. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение № 93/ 16.06.2009 г. по внохд № 64/09 г. на Варненския апелативен съд и присъда № 14/ 30.01.2009 г. по нход № 1704/08 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: