Р Е Ш Е Н И Е № 494 София 14.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 25/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Г., срещу въззивно решение от 27.06.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2870/2011 г., с което частично е отменено решение от 07.01.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. №25439/2010 г. като са уважени предявените от А. Ц. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №49 от 10.05.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „технолог, облекло/ главен специалист подготовка на производството” и за присъждане на 3000 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото ищецът отговаря и на въведените нови изисквания за образование – специалност „технология на текстила и облеклото”. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че ищецът притежава необходимото образование съобразно новите изисквания – специалност „технология на текстила и облеклото”. Той притежава висше образование – машинен инженер и специалност - техника на шевното производство. Тази специалност има насоченост към съвкупността от използваните машини за производството, а въведеното ново изискване е за специалност „технология на текстила и облеклото”, която има за предмет съвкупност от процеси за получаване на определени продукти. Ответникът по жалбата А. Ц. А., [населено място], оспорва жалбата. С определение №845 от 13.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2870/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това дали когато се въвежда изискване за нова специалност без да се променя степента на образованието е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Под образование по смисъла на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ се разбира определена завършена степен на обучение, която се удостоверява със съответен документ за завършено образование. Когато образованието дава и квалификация, това означава придобиване на знания и специфични умения в определена област, които осигуряват възможност на работника или служителя да изпълнява трудовите си функции в тази сфера. По начало образованието в разглеждания аспект е това по вид и степен, което се изисква за изпълняваната работа. Възможно е за определени длъжности да липсва изискване за вида на образованието, а да има само изискване за неговата степен. Във всички случаи обаче когато се изисква даден вид на образование по определена специалност, а работникът или служителят притежава съответната степен, но по друга специалност, то това може да е основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно. По делото е безспорно установено, че ищецът е работил при ответника на длъжност „технолог облекло/главен специалист подготовка на производството” с изисквания за образование към длъжността – магистър по специалност текстилна техника. Той притежава висше образование – машинен инженер и специалност – „техника на шевното производство”. На 16.11.2009 г. работодателят е утвърдил нова длъжностна характеристика с изисквания за образование магистър по специалност „технология на текстила и облеклото”. Тази специалност не е идентична с притежаваната от ищеца „техника на шевното производство”, а е различна, защото придобитите знания и специфични умения по нея се отнасят до съвкупността от процеси за получаване на определени текстилни изделия, а не до машините за производството им. При съществуващо трудово правоотношение между страните по делото е въведено ново изискване за друг вид образование по определена специалност, каквато ищецът не притежава. Ищецът не е изложил като основание за незаконност на уволнението злоупотреба с право от работодателя. Доводите за липса на реална промяна в дейността на предприятието, което да обуславя обективна необходимост за промяна на длъжностната характеристика, са неоснователни. Това е така, защото в случая правото на работодателя да изменя изискванията за определена длъжност е израз на правомощието му да управлява, организира и контролира ефективно трудовия процес, поради което въпросът дали е съществувала обективна необходимост от такава промяна е ирелевантен за законността на уволнението. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 820 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И :ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.06.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2870/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Ц. А., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №49/10.05.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог облекло/главен специалист подготовка на производството” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 000 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА А. Ц. А., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 820 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.