3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 10/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр.София, 25 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 10/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от подсъдимия О. Р. И. срещу потвърждаването от Варненския апелативен съд на присъдата спрямо него, която издал Търговищкият окръжен съд. Първоинстанционата присъда - № 60 от 23 юли 2010 год. по нохд № 169/2010 год., е постановена по реда на съкратеното съдебно следствие в тази инстанция (глава двадесет и седма от НПК), поради което и подсъдимият И. е наказан с лишаване от свобода в размер, по-нисък от онзи, който би получил по общия ред за престъпленията, в които е обвинен: по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 НК и по чл.170, ал.2 НК – за влизането през нощта на 25 май 2010 год. и със сила в дома на 80-годишната М. П., и за извършения заедно с това грабеж от нея на вещи с обща равностойност 47 лева. Така за първото престъпление И. получил 2 години, а за грабежа (наказуем по-тежко още заради предишните му осъждания при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” и „б” НК) – 6 години, което станало и общо наказание за съвкупността от двете престъпления, търпимо в затвор при строг режим. Второинстанционното (въззивно) решение - № 160 от 22 ноември 2010 год. по внохд № 350/2010 год., е постановено също по жалба от сега обжалвалата страна. В подадената сега (касационна) жалба е оспорена единствено справедливостта на наложеното наказание, макар едно от обстоятелствата, с които е подкрепено оспорването, е роднинската връзка между прокурора в първата инстанция и пострадалата. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът в тази съдебна инстанция е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията по чл.348 НПК за нейното отменяне или изменяне, доколко ръкописната жалба съдържа позоваване и на обстоятелства, които нямат пряко отношение към явната несправедливост на наложеното наказание. Това се отнася не само до голословното твърдение за незаконното участие на прокурора А. в съдебното заседание на първата инстанция, но и за възражението, че не е приложен чл.55 НК, като възможен резултат от проведеното в нея съкратено съдебно следствие – защото приложението му може да бъде свързано и с последната промяна в чл.58а НК (ДВ, бр.26 от 2010 год.), която е обсъдена законосъобразно в предходните инстанции. Ако пък приложението на чл.55 НК се свързва от жалбоподателя с възможността то да бъде по-благоприятно за него с оглед на чл.58, ал.4 НК, ВКС намира, че в случая въобще няма място за смекчаване на лишаването от свобода под минималния по закон размер 5 години (дори под 3 години и 4 месеца – вж. р.377/10-І, Бюл.12/10) – обсъдени са всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на отговорността, включително и посочените в жалбата за поведението на подателя й след извършване на престъпленията и за неговото семейно положение. Ръководен от всичко изложено съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 22 ноември 2010 год. по внохд № 350/2010 год. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ