Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр.София 14.07.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 757/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. П. И. чрез адв. П. М. против решение, постановено на 29.05.2009 г. от СГС, ІІ-Б състав по въззивно гр.д. № 1494/2008 г. в частта, с която иска е уважен. Касационното обжалване е допуснато по въпроса може ли гражданският съд, без наличие на основанията по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ да установи престъпното обстоятелство. Относно факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено /деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; изпаднал е в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит. За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска наказателното правоотношение извън посочените хипотези. Поради тази причина е и изрично разпоредено в чл. 97, ал. 4 ГПК от 1951 г. /отм./, съответно в чл. 124, ал. 5 ГПК от 2007 г., че само в гореуказаните случаи е допустим граждански иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Когато гражданският съд по висящо дело следва да установи престъпни обстоятелства, от които зависи изхода по гражданския спор, той спира производството по чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК от 1951 г. /отм./, съответно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК от 2007 г. Възобновяването е след произнасяне на наказателния съд, съответно изясняване, че престъпното обстоятелство не може да бъде установено в наказателното производство поради причините по чл. 97, ал. 4 ГПК от 1951 г., съответно чл. 124, ал. 5 ГПК от 2007 г. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на претенцията и присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация Н. Х. Т. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: . В обжалванато решение, постановено по чл. 45 ЗЗД е прието, че ответникът К. И., докато е управлявала таксиметров автомобил /при рязко тръгване/ е прегазила със задната гума в областта на ставата на долния десен крайник ищцата Н. Т., в резултат на което й причинила средно телесно увреждане, от което тя претърпяла неимуществени вреди. Решението е неправилно. Деянието е съставомерно по чл. 342 НК и по време на гражданския процес се е развил и наказателен с подсъдима К. И.. Съдът е следвало да изясни има ли произнасяне на наказателен съд, съответно висящо наказателно производство, включително и служебно, защото в хипотезата на чл. 182, б. „д” ГПК от 1951 г. /приложима в случая/, както настоящият състав вече посочи, съществува процесуална пречка за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Относно процесуалните условия и пречки, обуславящи допустимостта на исковото производство, правораздавателният орган действа служебно и при необходимост събира доказателства също служебно. В случая нарушението е особено съществено, защото наказателният съд е постановил оправдателна присъда, като е приел, че причиненото на Н. Х. Т. увреждане не може да бъде причинено по твърдения от нея начин – чрез прегазване от задната гума на лек автомобил в областта на ставата на долния десен крайник, а също, че водача на моторното превозна средство К. И. не го е управлявала в нарушение на правилата за движение. Решението в посочената част е задължително за гражданския съд. Необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е ценил и заключението на медицинската и техническата експертизи, прието в гражданското производство. Вещото лице д-р Б. Б. е дало обяснение, че травматичната увреда на Т. /навяхване на дясна глезенна става с лезия на делтоидния лигамент, хематом на ставата/ се получава най-често, когато под въздействието на страничен принудителен натиск, глезенната става се „огъва” навътре, извършвайки обем на движение по-голям от нормалния. Експертът е посочил, че този натиск може да бъде причинен при странично съприкосновение на автомобилна гума с крак и по-точно при натиск върху глезенната става. Касае се за предположение, а и няма категорични доказателства, че в случая това е станало по описания начин, съответно ако действително е резултат от съприкосновение с гумата на автомобила, че това е поради твърдяно рязко потегляне на водача. Тези обстоятелства не се установяват и от свидетелските показания, нито от заключението на вещото лице А. М. Д.. Според съдебно-техническата експертиза възможно е увреждането да е получено при внезапно потегляне на автомобила, но не и, ако е потеглил с голяма скорост. Показанията на свидетеля К. – сестра на пострадалата трябва да се ценят при условията на чл. 136 ГПК. Те, освен това противоречат на експертните заключения и на постановеното от наказателния съд, че крака на Н. Т. не е бил прегазен, а и свидетелят пресъздава разказа на сестра си. Свидетелят Д. е видяла залитане на Н. Т. след тръгването на таксито, но не и от какво е причинено то. Следователно, не е установено както прегазване, така и други противоправни действия от водача на таксито, в което на 06.10.2006 г. е пътувала Н. Т., от които именно да е причинено увреждането на последната. Уважаването на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от въззивния съд е в противоречие с материалния закон и е необосновано, като са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като иска се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Н. Т. следва да заплати на К. И. съдебноделоводните разноски – всички, сторени в касационното производство и неприсъдената поради частичното уважаване на иска част в първа и втора инстанция. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение, постановено на 29.05.2009 г. от СГС, ІІ-Б състав по въззивно гр.д. № 1494/2008 г. в частта, с която иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен, ведно със законната лихва и К. И. е осъдена да заплати на Н. Т. съдебноделоводни разноски – 120 лв. за първа инстанция и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Х. Т. против К. П. И. за заплащане на обезщетение до размера на 1000 лв. за причинени неимущесвени вреди в следствие на причинено увреждане на долния десен крайник след прегазване от МПС, управлявано на 06.10.2006 г. от К. П. И., както и на обезщетение в размер на законния лихвен процент, считано от 06.10.2006 г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА Н. Х. Т. да заплати на К. П. И. сумата в размер на 556 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото. В необжалваната част решението е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: