Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  981                     София 30.12.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Марио Първанов                                                               Илияна Папазова   При секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  3759/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 148 от 29.12.2008г., постановено по настоящото дело № 3759/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 478 от 13.05.2008г. по в.гр.д. № 362/2008г. с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХХV с-в, от 08.01.2008г. по гр.д. № 7150/2007г., с което е отхвърлен предявеният от С. и К. С. против Т. Б. Д. иск по чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху апартамент № 1, находящ се в гр. В., бул. „. полк”, № 75. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса прекратява ли владението върху вещта запечатването на входната врата на апартамента от служители на МВР до разрешаване на спора по съдебен ред. Ответникът по касация Т. Б. Д. от гр. В. в представеното от пълномощника му адв. Вл. Д. писмено становище моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е отхвърлил предявеният от С. и К. С. против Т. Д. иск по чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху апартамента с мотиви, че ищците не са доказали по несъмнен начин упражняване на фактическа власт върху имота. Съдът е приел, че С. С. е упражнявал фактическа власт върху апартамента до м. септември 2005г., когато по повод скандал между него и св. Р, далечна роднина на починалия Е. Ф. - праводател на ищеца, са повикани полицаи, които запечатали вратата. След като била запечатана входната врата никой не е ползвал апартамента до м. май 2007г. Приел е, че фактическото състояние, предмет на защита с предявения иск, е било променено още през 2005г., когато установената от ищеца фактическа власт върху имота му е била отнета от органите на полицията. От правна страна съдът е приел, че искът е неоснователен поради липса на първата предпоставка на чл. 76 ЗС. На следващо място съдът е изложил мотиви, че не е установено промяната да е извършена именно от ответника, тъй като праводателката му Р. е упражнявала фактическа власт върху имота чрез сключения договор за наем на магазинното помещение, представляващо преустроените хол и килер на апартамента, което е част жилището. Приел е, че ответникът Т. Д. е получил ключовете от продавача на апартамента Р. В касационната жалба на С. и К. С. се поддържа, че въззивното решение е материално незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретните оплаквания са, че в нарушение на съдопроизводствените права не са обсъдени всички доказателства по делото, което е довело до необоснованост на изводите на съда, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота в периода от м. септември 2005г. до началото на м. май 2007г., че отнемането на владението е извършено от св. Р, а не от ответника Д. Излагат доводи, че запечатването на жилището от полицията не означава отнемане на владението в гражданскоправния смисъл на това понятие. Жалбата е основателна. Въззивният съд е дал неправилен отговор на няколко въпроса по прилагането на материалноправните разпоредби относно защитата на нарушено владение, което е довело до неправилен краен извод за неоснователност на претенцията. Неправилно съдът е приел, че ищецът /касатор/ С. С. не е упражнявал фактическа власт върху имота след като същата му е била отнета от органите на полицията през септември 2005г., макар и да е притежавал ключ от жилището. Действията на органите на полицията по повод възникнал скандал между С св. Р относно собствеността върху апартамента, целящи предотвратяване на самоуправни действия, не са насочени към отнемане на владението и не препятстват защитата му по съдебен ред. Напротив, те целят именно разрешаване на спора по надлежния ред, включително възможността за предявяване на владелчески иск. На следващо място необоснован е извода на съда, че фактическа власт върху имота след запечатване на жилището от полицията до продажбата му на ответника през месец април 2007г. /период, през който жилището е било запечатано от полицията/ е упражнявала св. Р. Приетото за установено обстоятелство не се подкрепя от доказателствата по делото. Напротив, самата Р. установява, че през 2005г. не е могла да влезе в жилището, тъй като е дошъл Ст. С. , който е предявил претенции, че е собственик. Освен това видно от приложеното гр.д. № 6536/2005г. ВРС на 22.12.2005г. Гинка Р. е предявила против С. С. ревандикационен иск с твърдения, че не е могла да осъществи владение на апартамента, тъй като същият се владее от ответника, който се е нанесъл в жилището, сменил е патрона на входната врата и я е лишил от достъп. Освен това следва да се има предвид, че нарушител е както този, който първоначално е отстранил фактическата власт на владелеца върху вещта, така и този, който е получил владението от нарушителя и с действията си отстранява фактическата власт на владелеца върху вещта. Тъй като към момента на предявяване на иска ответникът нарушава владението /чрез смяна на входната врата, започване на ремонтни работи/, искът правилно е предявен срещу него. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество. От показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства е установено, че по силата на предварителен договор за гледане и издръжка, сключен между ищеца С. С. и собственика на жилището – Ф. , след смъртта последния на 22.01.2004г. С. е установил фактическа власт върху имота /св. Иванова, св. Д/. Владението е продължило непрекъснато повече от шест месеца преди момента на отнемането на фактическата власт. Нарушението е осъществено от ответника Т чрез премахване на входната врата на жилището и подмяната й с нова, с което е отнет достъпа на ищеца до жилището – св. В. Д. , Д. Ц. Обстоятелството, че св. Р е получавала наема от магазина, помещаващ се в част от апартамента, следователно е осъществявала владение върху тази част, не е пречка за уважаване на иска, тъй като съвладелецът също може да предяви иск за защита на своето съвладение както срещу останалите съвладелци, така и срещу трети лица. По изложените съображения претенцията следва да се уважи на основание чл. 75 ЗС, съобразно изложените в исковата молба и установени от доказателствата по делото фактически твърдения, като ответникът се осъди да предаде владението на апартамента на ищеца Ст. С. По отношение на ответницата К въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като не е установено нейно владение върху вещта, а правото на собственост по силата на обявения за окончателен предварителен договор е неотносимо към фактическия състав на чл. 75 ЗС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 478 от 13.05.2008г. по в.гр.д. № 362/2008г. и оставеното с него в сила решение на Варненския районен съд, ХХХV с-в, от 08.01.2008г. по гр.д. № 7150/2007г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на С. И. С. против Т. Б. Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Т. Б. Д. от гр. В., ЕГН **********, да предаде на С. И. С. от гр. В., ЕГН **********, владението върху апартамент № 1 на първия етаж от жилищна сграда, намираща се на бул. „. полк” № 75 в кв. 346, първи подрайон по плана на гр. В.. ОСЪЖДА Т. Б. Д. от гр. В. да заплати на С. И. С. от гр. В. сумата 1509,33 лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: