Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр. София , 06 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 791 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 699/2013 г. на РС - Разлог и ВНОХД № 255/2014 г. по описа на ОС - Благоевград и отмяна на влязлата в сила присъда. В искането са изложени доводи за нарушение на материалния закон. Посочено е, че следствие на възникналия пожар запорираните и описани дървообработващи машини са станали негодни да изпълняват предназначението си, т.е. липсва предмет на престъплението по чл.277 ал.2 от НПК. Осъденият е извършил разпореждане с останките от изгорелите запорирани машини като метални отпадъци, а не с вещите, които са били предмет на обезпечението по изпълнителното производство. Претендира се поради липса на обективна и субективна страна на основание чл.425 ал.1 т.2 от НПК да се отмени влезлият в сила съдебен акт и осъденият М. К. да бъде оправдан в рамките на приетите фактически положения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменена постановената присъда. В съдебно заседание осъденият М. К. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му адв.С. моли да бъде уважено направеното искане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въз основа на внесен обвинителен акт с присъда № 2235/04.06.2014 г. по НОХД № 699/2013 г. РС - Разлог, ІІ н.с. е признал подсъдимия М. Б. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.277 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.. В тежест на К. са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника адв.С. е образувано ВНОХД № 255/2014 г. по описа на ОС - Благоевград. С Решение № 4399/20.10.2014 г. по същото дело е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Въпреки че, К. е освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК производството по делото не е протекло по реда на Глава двадесет и осма от НПК, поради което в случая разпоредбата на чл.380 от НПК не би могла да намери приложение. Ето защо, искането на Главния прокурор, направено на основание чл.420 ал.1 вр. с чл.422 ал.1 т.5 от НПК е в интерес на осъденото лице, т.е. не обвързано със срок, насочено е към акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК /параграф 30 ал.2 от ПЗР на ЗИДНПК/, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество във връзка с изложените в него доводи е НЕОСНОВАТЕЛНО. По делото е безспорно установено, че въз основа на издаден на 13.03.2009 г. изпълнителен лист в полза на Банка [фирма] срещу [фирма] [населено място], [община], представлявано от М. К. за сумата от 164 345,38 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.1006 г. до окончателното й изплащане, 9 148,01 лв. договорна лихва и 3 469,87 лв. разноски, на 18.03.2009 г. е образувано изпълнително дело № 67/2009 г. на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС - Б.. На 10.04.2009 г. частният съдебен изпълнител в присъствието на К., на представител на банката и на служител от РУП – Р., е наложил запор и е съставил опис на движимите вещи - машини, находящи се в притежаваната от К. стопанска постройка, като за пазач е назначен самият осъден. На 06/07.06.2009 г. възникнал пожар следствие, на който запорираните машини, които са били и предмет на залог, вписан в Централния регистър на особените залози, изгорели и били предадени на вторични суровини като желязо – 14 тона, за което на осъдения е изплатена сумата от 5 880 лв. На 27.07.2010 г. ЧСИ посетил стопанската постройка и установил, че оставените на отговорно пазене вещи липсват. При така установените и доказани фактически положения, първоинстанционният и въззивният съд законосъобразно са приели, че К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.277 ал.2 от НК. Изложените в тази насока съображения от предходните съдебни инстанции се споделят изцяло и от настоящия състав на ВКС, тъй като почиват на вярното разбиране на закона. След като К. е бил назначен за пазач на описаните и поставени под запор движими вещи, той е бил напълно наясно със забраната да се разпорежда с тях. В случая е без значение, че следствие на пожара дървообработващите машини са станали негодни да изпълняват предназначението си. Важното е, че те са имали стойност макар и само като желязо, което е предадено и за което осъденият е получил сумата от 5 880 лв., т.е не би могло да се приеме, че липсва предмет на престъплението. С извършеното разпореждане – продажбата на вещите като скрап, К. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.277 ал.2 от НПК, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав - разпореждане с вещи, оставени на дееца за пазене и поставени под запор. Като се е разпоредил с вещите, макар същите да са загубили предназначението си следствие на възникналия пожар, осъденият е лишил от възможност частния съдебен изпълнител да избере в случая най-подходящото процедурно действие, за да не бъде лишен кредитора изцяло от неудовлетворяване на вземането си. Неоснователно е и възражението относно липсата на субективна страна – умишлено действие от страна на осъдения. В случая деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, при това с пряк умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, тъй като К. е присъствал на описа на вещите, било му е разяснено обстоятелството, че те са под запор и че не може да се разпорежда с тях без разрешението на частния съдебен изпълнител и въпреки това той е продал трансформираните в скрап машини. В този смисъл с реализирането на състава на престъплението по чл.277 ал.2 от НК от страна на осъдения се налага извода, че материалният закон е приложен правилно, а искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.426 вр. с 354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 699/2013 г. на РС - Разлог и ВНОХД № 255/2014 г. по описа на ОС – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: