8 Р Е Ш Е Н И Е № 50155 гр. София, 08.02.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2167/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 513 от 08.08.2022 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 260093 от 16.05.2021 г., постановено от Апелативен съд - Варна по в. т. д. № 56/2021 г., в частта, с която е потвърдено решение № 260199 от 20.08.2020 г. по т. д. № 688/2019 г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от „Вършец Милк“ ЕООД срещу М. Ш. и „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземане на кредитора М. Ш. с размер 27 577.20 лв. - главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г., включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД. Решенията са постановени при участие на синдика на „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ Г. С.. В касационната жалба на „Вършец Милк“ ЕООД със седалище в [населено място] се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за разрешаване на спора по същество с уважаване на иска в отхвърлената от въззивната инстанция част. Касаторът - чрез процесуалните си представители адв. М. В. от САК и адв. С. Г. от САК, навежда оплаквания, че при правилно установени факти по делото въззивният съд е формирал неправилни правни изводи за съществуване на вземане на ответника за платената по предварителния договор сума, въпреки своевременно противопоставеното възражение за погасяване по давност на потестативното право за разваляне на договора с последиците по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Излага доводи, че съдът е приравнил молбата, с която ответникът е предявил вземането си за връщане на даденото по предварителния договор, на уведомление по чл.644 ТЗ, а приемането на вземането от синдика - на съгласие по чл.644, ал.3 ТЗ за прекратяване на договора, и незаконосъобразно не е зачел изтеклата погасителна давност, съставляваща пречка за удовлетворяване на вземането в производството по несъстоятелност. Ответникът по касация М. Ш. - поданик на Обединеното кралство на Великобритания и С. Ирландия, представляван по пълномощие от адв. Б. Ч. от АК Бургас, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.09.2021 г. Изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила в обжалваната от ищеца част и претендира разноски. В проведеното на 23.11.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа искане за прекратяване на производството по делото поради настъпили след постановяване на въззивното решение нови факти, довели до изгубване на активната материалноправна легитимация на ищеца - касатор и до отпадане на правния му интерес от търсената с иска защита. В подкрепа на искането са представени писмени доказателства от значение за допустимостта на производството. Ответникът „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ със седалище в [населено място] и синдикът на дружеството Г. С. не заявяват становища по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК и в откритото съдебно заседание по делото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството пред Окръжен съд - Варна е образувано по искова молба на „Вършец Милк“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземане на кредитора М. Ш. към длъжника „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ с размер 37 305.36 лв., от които 27 577.20 лв. - главница, а останалата част - неустойка и законни лихви, включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД, одобрен с определение № 1436/12.04.2019 г. по т. д. № 848/2016 г. на Окръжен съд - Варна. В исковата молба ищецът „Вършец Милк“ ЕООД е обосновал активната си легитимация за предявяване на иска с твърдения, че е кредитор на „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ с прието вземане в размер на 760.20 лв., придобито чрез договор за цесия от първоначалния кредитор П. Г. Бовижин и включено под № 3 в одобрения с определение № 1436/12.04.2019 г. по т. д. № 848/2016 г. на Окръжен съд - Варна списък по чл.685, ал.1 ТЗ, като в това качество е оспорил с възражение вземането на ответника М. Ш., но възражението не е уважено от съда по несъстоятелност. Ищецът е изложил конкретни твърдения за несъществуване на оспореното вземане и е посочил, че включването на вземането в одобрения списък по чл.685 ТЗ, в един и същи ред на удовлетворяване (чл.722, ал.1, т.8 ТЗ) с неговото вземане по т.3 от списъка, накърнява имуществените му права и поражда правен интерес от предявяване на иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил иска за несъществуване на вземането в частта за главницата от 27 577.20 лв. и е признал за несъществуващи акцесорните вземания за неустойка и законни лихви. Сезиран с въззивни жалби от ищеца и от ответника М. Ш., Апелативен съд - Варна е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд. Ответникът не е обжалвал въззивното решение, поради което то е влязло в сила в частта относно акцесорните вземания и в тази част не е предмет на касационното производство. Въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че ответникът „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ не е изпълнил поетото с предварителен договор от 14.07.2007 г. задължение да построи и да продаде в уговорена степен на завършеност на ответника М. Ш. /и на трето неучастващо в делото лице/ индивидуализиран в договора жилищен обект в комплекс „К. Обзор“, както и че в съответствие с постигнатите уговорки М. Ш. е заплатил дължима от него част от продажната цена в размер на 14 100 евро с левова равностойност 27 577.20 лв. След преценка на фактите и доказателствата съдът е приел, че според уговорките в предварителния договор крайният срок за изграждане на обекта е изтекъл на 31.12.2012 г., а срокът за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и за прехвърляне на собствеността върху обекта - на 01.07.2013 г., от когато е започнала да тече петгодишната давност за упражняване на правото по чл.87, ал.5 ЗЗД за разваляне на договора. С молба от 10.07.2018 г., съдържаща и изявление за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение, М. Ш. е предявил в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД вземане за връщане на платената по договора сума от 27 577.20 лв., ведно с неустойка и законни лихви за забава. Предвид факта, че изявлението за разваляне е отправено повече от пет години след изтичане на срока за изпълнение на договора, въззивният съд е счел за основателно възражението на ищеца, поддържано и в производството по чл.690 ТЗ при условията на чл.134 ЗЗД, за погасяване по давност на потестативното право на ответника по чл.87 ЗЗД и е направил извод, че предварителният договор не е развален. Независимо от произнасянето, че договорът не е развален по реда на чл.87 ЗЗД, въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по отношение на главницата от 27 577.20 лв. За да мотивира неоснователността на иска, съдът е изложил съображения, че молбата за предявяване на вземането има характер на уведомление до синдика за сключения предварителен договор, а приемането на вземането за връщане на даденото по договора следва да се квалифицира като съгласие за прекратяване на договора по смисъла на чл.644, ал.3 ТЗ, поради което облигационната връзка следва да се счита прекратена и кредиторът е активно легитимиран да претендира реституция на даденото в размер на главницата, отразена под № 10 в списъка по чл.685 ТЗ. Според въззивния съд, обстоятелството, че договорът не е прекратен в хипотезите на чл.87 ЗЗД, а по специалния ред на 644 ТЗ, не обуславя различно основание на вземането, доколкото и в двата случая връщането на даденото се дължи на едно и също правно основание - чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Въззивното решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав и докладчик по делото, който е изразил несъгласие с крайния извод на мнозинството от състава за неоснователност на иска. В особеното мнение са развити съображения, че потестативното право на ответника - кредитор да развали договора е погасено по давност на основание чл.87, ал.5 ЗЗД, поради което към датата на предявяване на иска договорът е бил действащ и е обвързвал страните; С обявяване на длъжника в несъстоятелност непаричното вземане на кредитора за изграждане на обекта и за прехвърляне на собствеността е трансформирано в парично, като паричната пазарна равностойност на престацията следва да се определи по правилата на чл.617 ТЗ и вземането да се намали пропорционално при съобразяване на частично платената от кредитора продажна цена; Вземането за паричната равностойност на дължимата престация е различно от предявеното вземане с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отрицателният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. В особеното мнение е изразено становище за неприложимост на разпоредбата на чл.644, ал.3 ТЗ с аргументи, че за прекратяване на договора в хипотезата на чл.644, ал.3 ТЗ е необходимо отправяне на нарочно искане от заинтересованата страна до синдика да заяви дали запазва сключения договор или го прекратява, каквото искане в случая няма, а волеизявлението на синдика по приемане на произтичащо от развален договор вземане не може да се приравни на изрично съгласие за прекратяване на договора по правилата на чл.644 ТЗ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение в частта, предмет на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС е приел, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, след като въз основа на мотивите към решението е констатирал, че въззивният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила като е основал решаващите си изводи за съществуване на оспорваното с иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ вземане на фактическия състав по чл.644, ал.3 ТЗ ТЗ, който не е въвеждан в предмета на спора от страните по делото. Проверката на правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 ГПК предполага, че решението е валидно и допустимо. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г. /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № /2009 г. на ОСГТК на ВКС/, Върховният касационен съд следни служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение. При постановяване на определението по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС не е установил данни за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, но след допускане на касационното обжалване ответникът М. Ш. е навел твърдения и е представил доказателства за недопустимост на производството по предявения срещу него отрицателен установителен иск, които са от значение за допустимостта на въззивното решение и следва да бъдат обсъдени преди разглеждане на касационната жалба по същество. От приетите в съдебно заседание на 23.11.2022 г. доказателства се установява, че с влязло в сила на 23.06.2022 г. определение № 260348 от 15.06.2022 г. по т. д. 848/2016 г на Окръжен съд - Варна е одобрена изготвена от синдика на „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ частична сметка за разпределение на осребреното имущество на длъжника, която е публикувана без корекции в Търговския регистър на 25.05.2022 г. В т.9 на частичната сметка е включено вземането на кредитора „Вършец Милк“ ЕООД с размер 760.20 лв. и поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, вписано под номер 3 в одобрения с определение № 1436/12.04.2019 г. на съда по несъстоятелност списък на приетите вземания, т. е. вземането, с което ищецът е обосновал активната си легитимация при предявяване на иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. С частичната сметка е предвидено удовлетворяване на посоченото вземане в степен 100 % - за пълния размер от 760.20 лв., с който е включено в списъка по чл.685 ТЗ. Под № 14 в частичната сметка е включено под условие /до приключване на производството по иска с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ/ вземането на кредитора М. Ш. за сумата 27 577.20 лв., също със степен на удовлетворяване 100 %. Право да предяви отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ има всеки кредитор в производството по несъстоятелност, който е оспорил с възражение по чл.690, ал.1 ТЗ съществуването на прието вземане на друг кредитор, но съдът е оставил възражението без уважение. Целта на търсената с иска защита е да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане - изцяло или за определен размер, или привилегиите/обезпеченията, с които то е прието в производството по несъстоятелност, за да се осигури в максимална степен удовлетворяване на приетото вземане на кредитора - ищец във фазата по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. От посочената цел произтича правния интерес на кредитора от предявяване и поддържане на иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, като този интерес трябва да е налице не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на съдебното решение по спора за съществуване на отричаното вземане. Влязлото в сила решение, с което съдът признава вземането за несъществуващо или отхвърля иска, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността - чл.694, ал.8 ТЗ. Разпростирането на силата на пресъдено нещо по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността не означава, че при предявяване на иска кредиторът - ищец действа в защита на всички други кредитори с приети вземания, които също имат интерес от положителен изход на спора по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ с оглед удовлетворяване на вземанията им към длъжника. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск, поради което при предявен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ правният интерес на кредитора - ищец се преценява самостоятелно, независимо от интересите на останалите кредитори в производството по несъстоятелност. Към момента на завеждане на делото касаторът - ищец несъмнено е имал правен интерес от предявяване на иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Вземането на касатора за сумата 760.20 лв. е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.685 ТЗ заедно с вземането на ответника М. Ш., с една и съща поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, и за касатора е съществувал потенциален риск то да остане неудовлетворено във фазата по осребряване на имуществото на длъжника, ако не бъде отречено със сила на пресъдено нещо конкуриращото вземане на ответника. Правният интерес от поддържане на иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ обаче е отпаднал в хода на процеса след влизане в сила на определението на съда по несъстоятелност от 15.06.2022 г., с което е одобрена публикуваната в Търговския регистър на 25.05.2022 г. частична сметка за разпределение по чл.721 ТЗ. С частичната сметка е предвидено от получените в резултат на осребряването парични суми на касатора да бъдат изплатени 760.20 лв. и вземането му, включено под № 3 в списъка по чл.685 ТЗ, да бъде удовлетворено изцяло. Съгласно чл.729, ал.4 ТЗ, одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика, от което следва, че реалното удовлетворяване на вземането зависи единствено от действията на синдика по изпълнение на сметката и по никакъв начин не е застрашено от наличието в списъка на приетите вземания /а също и в сметката за разпределение/ на оспореното с иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ вземане на ответника М. Ш.. Посредством предвиденото в сметката пълно удовлетворяване на вземането е постигнат целеният с предявяването на иска резултат, поради което към момента на приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция касаторът вече няма правен интерес от търсената с иска защита. Поддържаният при липса на правен интерес установителен иск е процесуално недопустим, което обуславя недопустимост на постановеното по повод на иска въззивно решение /съответно и на потвърденото с него първоинстанционно решение/, както и на цялото исково производство. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата до касационно обжалване част, заедно с потвърденото първоинстанционно решение в частта за отхвърляне на предявения от „Вършец Милк“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за сумата 27 577.20 лв., и производството по недопустимия иск да бъде прекратено. Разноски по чл.78, ал.4 ГПК не следва да се присъждат на ответника по касация М. Ш., въпреки заявеното в отговора на касационната жалба искане, тъй като пред първата инстанция ответникът не е направил своевременно искане за разноски, а пред въззивната и пред касационната инстанция не е представил доказателства за реално извършени разноски. На основание чл.694, ал.7 ТЗ касаторът „Вършец Милк“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството пред касационната инстанция в размер на 137.89 лв., съобразно недопустимата част от иска. Държавната такса по чл.694, ал.4 ТЗ, която касаторът дължи за първоинстанционното и за въззивното производство, е присъдена от инстанциите по същество, решенията на които не са недопустими в частта за таксата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 260093 от 16.05.2021 г., постановено по в. т. д. № 56/2021 г. на Апелативен съд - Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 260199 от 20.08.2020 г. по т. д. № 688/2019 г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от „Вършец Милк“ ЕООД срещу М. Ш. и „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземане на кредитора М. Ш. в размер на 27 577.20 лв. - главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г., включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД, както и първоинстанционното решение в посочената негова част, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Вършец Милк“ ЕООД срещу М. Ш. и „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за несъществуване на вземането на кредитора М. Ш. за главница в размер на 27 577.20 лв., включено под № 10 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД. ОСЪЖДА „Вършец Милк“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], [улица], ап.43, да заплати на основание чл.694, ал.7 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 137.89 лв. - държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :