Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 25.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 814 / 2012 година, и за да се произнесе , взе предвид : Производство по чл. 290-293 ГПК. Търговско дружество [фирма] чрез процесуалния представител адв. К. Ж. АК-В. иска отмяна на въззивно Решение Nо 835 от 27.04.2012 година по гр.д. Nо 1849/2010 година на ОС-Варна по отхвърления иск по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила- неправилно тълкуване на факти, нарушения на материалния закон – чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроси, които могат да бъдат обобщени в смисъл - при наличие на данни относно извършено правоприемство - А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./, както и за тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34 ал.2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др. В срока по чл.287 ГПК е постъпило писмено становище-отговор от ответника по касация- [фирма] С. , с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване и евентуалната основателност на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение Nо 2568 от 09.07.2010 година по гр.д. Nо 830/2007 г. по описа на РС-Варна , с което е отхвърлен предявеният от [фирма] ревандикационен иск срещу [фирма] С. на обособена част от к/с „С. К. и Е./ х./ ”АД- а именно хотел „Ч.” с обща ЗП от 2 024 кв.м и Р. от 5764 кв.м.. За да отхвърли иска , въззивният съд е приел, че ищецът- от [фирма] , като правоприемник на ДФ ”Д.”, поел съответната част от държавна фирма ТК”Б.- З. п.”,не е доказал какво точно имущество е прието при преобразуването на държавната фирма по разделителен протокол поради липата на такъв. Прието е , че не е доказано, че ДФ”Д.” е получила като дълготраен материален актив , включен в капитала на търговското дружество, претендирания имот. Не са представени доказателства , от които би могло да се установи коя е ”съответната част” от активите и пасивите на ТК’Б.-З. п.” е преминала в ДФ’Д.”, образувана с Решение Nо 5 /24.04.1990 година на КТ при МС и дали процесния имот е част от това имущество. Прието е , че към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество няма доказателства процесният имот да е бил предоставен на предприятието за стопанисване и оперативно управление, съответно да е включен в капитала му а акта за преобразуване, независимо от отразеното по А., поради това не са осъществени предпоставките на чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ за преминаване на собствеността върху дружеството, а последващото включване на имота в капитала на приватизиращото дружеството не е произвело вещно-правно действие.” По изведеният правен въпрос и на основание чл. 291 ГПК , настоящият състав на ВКС, приема : Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ установява , че с акта на преобразуване на държавното предприятие на новосъздаденото търговско дружество се предоставя онова имущество, което е било предоставено в оперативно управление и стопанисване на бившето държавно предприятие. Критерият на съдилищата касаещ основанията за признаване на трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е обусловен от посочените в самата норма правно-релевантни факти тълкувани в контекста на § 15а от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ – вид и обем на предоставено имущество за стопанисване от държавно предприятие като Д., документи, установяващи заприходяването на имуществото по баланса на предприятието праводател, включване в уставния фонд на държавната организация, липсата на данни същото да не е изключено изрично с акта на преобразуването и да е включено в баланса на новообразуваното търговско дружество, разбиране на съдилищата, изразено с Решение Nо 81/10.03.2008 година по гр.д. Nо 1559/2006 г. ВКС-V отд. и Решение Nо 76/06.03.2009 година по гр.д. Nо 5877/ 2007 год. на ВКС-II отд.. Настоящият състав намира за правилна и споделя изразена практика , като доказването на фактите може да се извърши с всички допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства. С Решение Nо 97 от 29.03.2011 година по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема , че доказателственото значение на А. във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ относно извършените отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване , се предопределя от това , че се касае до отбелязвания , извършени от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. А. е официален документ и се ползва с доказателствена сила .ако същият се оспорва от гл.т. на конкуренция на права, то същият следва да бъде ценен по правилата на чл. 143 ГПК/ отм./ респ. чл. 179 ГПК. Като споделя правилността на изложените съображения по цитираното решение на ВКС, настоящият състав намира , че когато в такъв официален документ се вписва / употребява/ термина „съответна част” от активи или пасиви на държавно предприятие, което има отделни структурни звена в цялата страна и реорганизацията на същото касае обособяването на нови структури на териториален принцип, то под ‘съответната част” следва да се разбира и означава прехвърляне към нови субект на онези активи и пасиви на преструктурираната единица , намиращи се на територията на обособената нова структурна единица. С оглед на изложеното , настоящият състав намира обжалваното решение на въззивната инстанция за неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, касаещи начина на преценка на доказателствата по делото, на доказателственото значение на официалните писмени доказателства, тежестта на доказване при тяхното оспорване. Спорният по делото недвижим имот – хотел „Ч.”, попадащ в УПИ Nо I-* кв. 19 по плана на к.к.”Св.св.К. и Е.”, със ЗП от 2024 кв.м. и Р. от 5764 кв.м., е построен по стопански начин периода 1955-56 година от ДСП’Б.”. Съгласно А. Nо 6931/17.11.1965 година , съставен на основание чл. 7 ЗС се одържавяват всички покрити и непокрити имоти, водени като основни средства по счетоводните книги на предприятието ДСП „Б.”, упоменати по опис и съответно се предоставят за оперативно управление на ДСП ”Б.’ и без да е налице спор , следва / както е прието по делото/, че към 1991 година този хотел е държавна собственост. Ангажираните многобройни писмени доказателства установяват безпротиворечиво факта на предоставяне на правото на оперативно управление и стопанисване на държавната собственост на посочения обект на територията на к.к.”Д.” като Д. на създадената през 1991 година ДФ”Д.”, чиито правоприемник е ищцовото търговско дружество след процеса на преобразуване и приватизация Необосновано, доколкото е налице спор между страните за собствеността на процесния хотел на самостоятелно заявеното по делото за всяка от тях правно основание, въззивният съд не е определил правилно предметната рамката на спора . Този спор принципно не би следвало да касае спор относно правоприемството на имуществото на бившата ДФ’Д.’ в т.ч. на процесния хотел „Ч.”, след като този юридически състав/ факт/ е основанието да се претендира собствеността и от двете страни. Заявеното основание, на което ответникът [фирма] С. претендира правото си на собственост е приватизационна сделка по чл. 34 ал.1 т.4 ЗППДОбП/ отм./ за закупуване на обособена част от търговското дружество „Св.св.К. и Е. /х./ „АД и ако се приеме , че продавачът не е бил собственик, то какво е правното действие на сделката, ако за процесният обект е запазил статута си на държавна собственост . С въззивното решение , не е взето предвид представено от ответната страна / в подкрепа на тезата си , че са собственици на основание валидно сключен приватизационен договор/ влязло в сила между страните по настоящия спор решение от 10.03.2004 година на АС-София по гр.д. Nо 1010/2002 год. по иска на [фирма] срещу [фирма] за неизпълнение на приватизационния договор, по който спор за ищците не е било спорно , че са закупили имот- обособена част от имущество на търговско дружество от праводател-собственик. При преценката на официалните писмени доказателства , не е съобразено, че А. като официален документ се ползва с доказателствена сила относно извършените в него отбелязвания, че имущественото за което е съставен акта, е предоставено за управление и стопанисване на определено държавно предприятие. Заявяването на собствени права от ответника при защитата срещу предявения иск за собственост, основано на факти- в случая сключения приватизационен договор по чл. 34ал.2 ЗППДОбП/ отм./ , осъществени в един последващ момент във времето , само по себе си не може да се квалифицира като оспорване на доказателствената сила на документа. Доколкото един официален документ е оспорен от гл.т. на авторство, то оспорващата страна , която счита , че документът не изхожда от посоченото длъжностно лице в кръга на правомощията си носи доказателствената тежест на доказване на оспорените факти. Възприетото обрано становище на въззивния съд с обжалваното решение , в т.ч. и възложил доказателствената тежест за „оборване на авторството на официалния документ „ на ищеца- въззивник и направените фактически изводи , че хотел „Ч.” не е включен в имуществото на к.к. „Д.” като съответна част на реорганизирания ТК „Б.” е необосновано и погрешно, а от това следва необоснованост и на изводи на въззивния съд относно обема на предоставените права на стопанисване на основни средства и управление на ДФ „Д.” към датата на регистрацията през 1990 година. При безспорно установените констатациите по заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вл.л. Б.М. , изготвено на база на документи по делото, че хотел ”Ч.” е включен в материалните активи на търговското дружество ищец от 1992 година- извлечение с/ка 203- сгради, инв. Nо 16464 и съответно посочените ведомости, незачитането им от страна на въззивния съд като доказателства и съответно доводите , че не се доказва ищецът като правоприемник на ДФ’Д.”, поел съответната част от активите и пасивите на реорганизираното на териториален принцип ТК’Б.- З. п.’ , поемайки съответно правата/ като стопанисване и оперативно управление , а след това и трансформираното в процеса на приватизация право на собственост / по отношение на процесния хотел „Ч.”, са неправилни, незаконосъобразни и налагат отмяна на обжалваното решение. Констатираните нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата налагат връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане при което преценката на събраните доказателства ще следва да се съобрази с изложените на основание чл. 291 ГПК задължителни мотиви на ВКС, като се съобрази точната предметна рамка на спора и доколкото не може да има спор относно правоприемството относно правата на процесния обект – хотел „Ч.” като държавно имущество , заприходено като Д. на ДФ’Д.”- преобразувана държавна фирма в търговско дружество, спорът пред въззивния съд следва да се развие и относно релевираната липса на валидно правно основание за владение от страна на ответника по иска. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 835 от 27.04.2012 година по гр.д. Nо 1849/2010 година на ОС-Варна по отхвърления иск по чл. 108 ЗС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд , друг състав в производство по § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК. Решението е постановено при участие на трето лице помагач Д., представлявана от М.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: