Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 17 октомври 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1012/2014 година. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура София и касационна жалба от защитника на подсъдимия А. С. З.-адв. Хр.М. от САК против решение № 113 от 02.04.2014год. по внохд № 67/2014год. на Софийския апелативен съд. В протеста се сочи основанието за отмяна по чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК и се иска отмяна на протестирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излага се общото оплакване за пропуски в дейността на съда по анализ и оценка на доказателствата, които са го довели до неправилни правни изводи за липсата на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до неправилното приложение на закона като по това обвинение подсъдимият е оправдан. Твърди се, че с изменение на първоинстанционната присъда въззивната инстанция е допуснала явна несправедливост, тъй като прилагайки института на „условното осъждане“ не е отчела в необходимата степен обществената опасност на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, за което З. е осъден на лишаване от свобода. В касационната жалба на подсъдимия декларативно се изразява недоволство от осъждането му с оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, което не е подкрепено с конкретни доводи и основания. С жалбата се оспорва и доказателствената основа, въз основа на която З. е признат за виновен и осъден по обвинението по чл. 354а, ал. 1 от НК. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението или за изменяване на съдебния акт с определяне на друго по вид наказание-глоба, индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста, като счита, че с оправдаването на подсъдимия по чл. 142а от НК, законът не е нарушен. Начинът на изпълнението на определеното за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода, в конкретния случай не сочи за явна несправедливост. По отношение жалбата на касатора прокурорът намира, че тя е неоснователна и следва да се остави без уважение. Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея оплаквания, като излага и довода, че в хода на наказателното производство З. е бил ограничен да осъществи в пълнота правото си на защита. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 346 от 14.11.2013год. по нохд № 1280/2013год. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. С. З. за виновен в това, че на 24.05.2012г. в [населено място],[жк], ул. „“, № 10, без надлежно разрешително е произвеждал и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-марихуана, разпределена в 20 обекта с общо нето тегло 1046.56 грама, на обща стойност 6 279.36лв. и амфетамин, разпределен в два обекта с общо нето тегло 0.60 грама на обща стойност 18 лева, поради което и на основание чл.354а, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 8000лв, като на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и оправдавал да е извършил две отделни престъпления по чл.354а, ал.1 от НК. На основание чл. 59, ал.1, вр. чл.61, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор от открит тип, като на основание чл.59 ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият З. е бил задържан, считано от 28.05.2012г. до 16.10.2013г. С присъдата А. З. е признат за невинен за времето от неустановен час на 22.05.2012г. до 01.15часа на 24.05.2012г. в [населено място],[жк], в къща, находяща се на ул. „Баба“, № 10, противозаконно да е лишил Р. М. Р. от свобода, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.142а, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от Р. М. Р. граждански иск в размер на 7000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.142а от НК като неоснователен. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът се е произнесъл по предмета на престъплението-наркотично вещество-марихуана и амфетамин, на съхранение в ЦМУ-отдел МРР-НОП, като се разпоредил след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено. На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът се е произнесъл по направените съдебни и деловодни разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия. С решение № 113 от 02.04.2014год. по внохд № 67/2014год. на Софийския апелативен съд, образувано по въззивен протест и жалба на подсъдимия, първоинстанционната присъда е изменена като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на З. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационния протест и жалбата на касатора за неоснователни. Оплакванията на страните за допуснати съществени процесуални нарушения от решаващите по фактите съдебни инстанции при събирането и анализа на доказателствената основа, не се подкрепят от данните по делото. Производството по първото от двете обвинения-това по чл. 354а, ал. 1 от НК, е проведено от първоинстанционния съд при диференцираната процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, след изразено съгласие на подсъдимия и защитника му да не се провежда разпит на експертите, изготвили на досъдебното производство физикохимическа, оценителна, дактилоскопна и съдебно-психиатрични и психологични експертизи на подсъдимия и гражданската ищца и частен обвинител като съдът обявил, че ще ползва техните заключения при постановяване на присъдата. За да постанови присъдата си, освен сочените заключения, първоинстанционният съд е ползвал и показанията на разпитаните от него свидетели и обясненията на подсъдимия по предявените му обвинения. След проведеното съдебно следствие съдът е извършил анализ и оценка на събраните доказателствата, съпоставил ги е, като посочил на кои от тях и защо дава вяра, така както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НК. Изводите и заключенията относно правнорелевантните факти са основани на цялостния анализ на събрания по делото доказателствен материал, изчерпателно посочен на л.3-7 от мотивите на присъдата. От своя страна, съставът от Софийския апелативен съд, в съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт по направените възражения срещу него за незаконосъобразност и в тази си дейност не е допуснал нарушения на специалните правила по чл. 339, ал. 2 от НПК за провеждане на второинстанционното производство. Въззивният съд е възприел изцяло установената от първостепенния съд фактическа обстановка, основаваща се на събраната доказателствена съвкупност, която допълнил и с повторен разпит на подсъдимия по делото. Видно от мотивите на въззивното решение, вътрешното убеждение на съдебния състав е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова, оплакванията за допуснати нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение в подкрепа на първоинстанционната присъда за виновността на подсъдимия в извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК /съдържащо се в жалбата/ и по оправдаването на З. по обвинението по чл. 142а, ал. 1 от НК/отразено в протеста/ са неоснователни. Ето защо, релевираното в касационния протест и в касационна жалба основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. От установената по делото фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод за наличие на престъпление насочено срещу свободното формиране на волята на пострадалата да определя местопребиваването си и свободно да се придвижва в пространството. Данните по делото не сочат на признаците на престъплението по чл. 142а, ал. 1 от НК. Не са налице доказателства за субективния елемент на деянието от състава на противозаконно лишаване от свобода. От обективна страна, извод за наличие на това престъпление също ще е неоправдано пресилен. Обстоятелствата по делото за наличието на съжителство на съпружески начала между подсъдимия и легитимираната като пострадала Р. Ружевска; за възникналите между двамата пререкания по незначителен повод в нощните часове на 22.05.2012год. в обитаваното от тях жилище на ул.““ № 10, развили се в оказано върху Р. физическо насилие от страна на подсъдимия, оставило видими последици по лявата предмишница, мишница и гърдите на Р/установено на базата на заключението на назначената по делото СМЕ/; наличието на охрана на жилището от СОТ, която Р. могла да задейства, за да съобщи на служителите от СОД, ако се е възприела като неоснователно лишена от свобода, както и възможността да напусне апартамента, в който се е намирала на втория етаж на къщата през външно изградената стълба, не сочат за наличие на престъплението по чл.142а, ал. 1 от НК. Съдържанието на субективните представи за деянието и неговите последици не е обективирано с данни за противозаконно лишаване от свобода на пострадалата Р. Посоченото от подсъдимия касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние по чл. 354а, ал. 1 НК и че липсват доказателства за неговото авторство това. Доводът е голословен. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на решението, с което е потвърдена присъдата, както в осъдителната, така и в оправдателната й част. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При приетите за установени фактически положения авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация по чл. 354а, ал. 1 от НК е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Подсъдимият А. З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, по което е признат за виновен и осъден. По доводите в протеста и жалбата на касатора за явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода” Възражението за несправедливост на наказанието е подкрепено в протеста с твърдение за високата степен на обществена опасност на „подобен род деяния”. В тази връзка следва да се отбележи, че степента на обществена опасност на престъплението намира отражение в санкционната част на регламентиращата го правна норма. В конкретния случай съдът не е допуснал незаконосъобразно нарушение на рамките на предвиденото в чл. 354а, ал. 1 от НК наказание. При индивидуализиране на тази санкция /основна и кумулативна/, предходните инстанции са отчели правилно съотношението между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, което е намерило отражение в справедливо отмерения им размер. Определеното при условията на чл. 54 НК наказание на З. лишаване от свобода от три години и глоба в размер на осем хиляди лева/при предвиден за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК размер на наказанието от две до осем години лишаване от свобода и глоба от пет до двадесет хиляди лева/ е съответно на извършеното от подсъдимия деяние по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НПК. Съдът е съобразил всички обстоятелства по чл. 54 от НК за индивидуализирането му. Тези изводи се споделят от касационния състав и поради това оплакването на подсъдимия за явна несправедливост, като неоснователно следва да се остави без уважение. Отчитайки наличието на материалноправните предпоставки за т.н.“условно осъждане“ и прилагайки този правен институт с определяне на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК в размер на четири години, въззивната инстанция не е постановила явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК наказание, което да не е съобразено с личността на дееца, с целите по чл. 36 от НК и възможността З. да бъде поправен и превъзпитан и без да е необходимо да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода. В заключение-не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Определената санкция по размер и начин на изтърпяване е достатъчно строга и в състояние да реализира целите на чл. 36 от НК. Тя не е явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и не дава основание за уважаване искането в протеста за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част. С оглед на изложеното, касационният протест и касационната жалба на подсъдимия А. З. се явяват изцяло неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 02.04.2014год. постановено по внохд № 67/2014год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: