5 Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 19.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2551 по описа за 2020 година. Производството е по чл. 290-293 ГПК. Подадена е касационна жалба от Община Бургас, чрез кмета Д. Н., приподписана от юрисконсулт С. Б., срещу решение № II-140 от 30. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 1660/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1876 от 19. 07. 2019 г. по гр. д. № 6274/2018 г. на РС – Бургас и е допусната делба между „Черноморски бряг“ ЕАД и Община – Бургас, на следните недвижими имоти и при следните квоти: а/. на ПИ ... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 6961 кв.м., при дялове: 6438/6961 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 523/6961 ид.ч. за Община – Бургас; б/. на ПИ ... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 488 кв.м., при дялове: 49/488 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 439/488 ид.ч. за Община – Бургас; в/. на ПИ ... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1610 кв.м., при дялове: 237/1610 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 1373/1610 ид.ч. за Община – Бургас. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - пар. 7, т. 6 ЗМСМА и чл. 6, т. 8 ЗС, чл. 17а ЗППДОП /отм./, чл. 34 ЗС, и поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск за делба. Ответната страна по касационната жалба – „Черноморски бряг“ ЕАД, чрез процесуалния представител адв. К. Г., изразява становище за правилност на обжалваното въззивно решение и неоснователност на касационната жалба. С определение № 16 от 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 2551/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по първия неодобрен кадастрален план от 1980 г. процесният имот е нанесен с молив като имот пл. № ... и с площ от 48, 50 кв.м. С протокол № 6/26. 06. 1986 г. е взето решение на ИК на ОНС – Бургас за преотреждане на терен от 50 дка в Южната производствена зона на [населено място] за изграждане на завод за резисторни инструменти и технологично оборудване, за керамични възли и детайли. С разрешение за строеж № 37/1. 06. 1988 г. е разрешено на Завод за съпротивления „Братя Ченгелиеви“, гр. Айтос, да извърши върху процесния терен строително-монтажни работи съобразно одобрените проекти. С протокол № 29/11. 07. 1988 г. е определена строителна линия и ниво за ограда на терена, отреден за изграждане на завод за резистори. С АДС № 1054/10. 07. 1991 г. процесният терен от 50 кв.м., ведно с построената в него административна сграда с площ от 1425 кв.м., са актувани като държавна собственост, и е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос. Със заповед от 11. 04. 1995 г. на министъра на промишлеността е открита процедура по приватизация на процесния терен от 50 дка и съществуващите в него незавършени обекти на строителство, съставляващи обособена част от „Резистори“ ЕООД. Имотът е описан като собствен на дружеството и в правния анализ към приватизационната преписка. Въз основа на извършена от въззивния съд, на осн. чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ, служебна справка в Търговския регистър, по партидата на „Резистори“ ЕООД, е прието за установено, че в мотивите към решение № 6941/6. 09. 1991 г. по ф.д. № 5902/1991 г. на БОС, с което е вписано дружеството, е констатирано, че със заповед № РД-17-139/28. 06. 1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, държавното предприятие Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос е преобразувано, по реда на УСД № 56/89г., във фирма с държавно имущество „Резистори“, правоприемник на имуществото, както и на всички права и задължения на държавното предприятие. Със заповед РД-17-697/5. 08. 1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, ДФ „Резистори“ е преобразува в „Резистори“ ЕООД, като едноличното търговско дружество поема правата и задълженията на ДФ „Резистори“. Констатирано е, че са спазени изискванията на чл. 61 и 62 ТЗ, както и чл. 1, ал. 1 и пар. 3 ПЗР на Закона за преобразуване на еднолични търговски дружества с държавни имущества. Със заповед от 21. 01. 1993 г. на министъра на финансите е разпоредено деактуване на процесния имот и сгради като държавна собственост и актуването му като общинска, на осн. пар. 7 ПЗР ЗМСМА, а на 2. 02. 1993 г. е съставен акт за частна общинска собственост. Със заповед № 786/22. 04. 1994 г. на кмета на Община – Бургас терен с площ от 74, 6 дка, в който попадат и процесните 50 дка, се отрежда за комплексно обществено обслужване (за КОО). Прието е за установено, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, както и от 3 бр. удостоверения, че през 1998 г. е одобрен първият ПУП – ПРЗ за[жк]и[жк]и след 1998 г., с частични изменения на ПУП, са отреждани урегулирани поземлени имоти за целия терен от 74, 6 дка. От терена от 50 дка, отреден за Завод за резистори, по кадастралната карта на [населено място], одобрена 2009 г., 6438 кв.м. попадат в ПИ ..., с площ от 6961 кв.м., с начин на трайно ползване - за движение и транспорт, 49 кв.м. попадат в ПИ ..., с площ от 488 кв.м., с начин на трайно ползване - за друг обществен обект-комплекс, 237 кв.м. попадат в ПИ ..., с площ от 1610 кв.м., с начин на трайно ползване - за комплексен обект за здравеопазване. Тоест, от имота от 50 дка, придобит от ищцовото дружество: а/. 237 кв.м. (оцветени с жълто на скицата-неразделна част от въззивното решение) се включват както в ПИ ... по КК, така и в предвидения за него УПИ ... – „За поликлиника“ по ПУП, а в останалата си част в границите на ПИ и на УПИ е включен общински терен; б/. 49 кв.м. (нанесени със син щрих на скицата -неразделна част от въззивното решение) се включват както в ПИ ... по КК, така и в предвидения за него УПИ ... „За производствена складова база с търговска и административна част“ по ПУП, а в останалата си част в границите на ПИ и на УПИ е включен общински терен; в/. 6438 кв.м. се включени в ПИ ... – „За движение и транспорт“ по КК, който имот представлява вътрешен път, включен в терена от 50 дка, отреден за завода за резистори и впоследствие включен в терена от 74,6 дка за КОО, а в останалата си част ПИ включва общински терен. От правна страна съдът е приел, че теренът от 50 дка в Южната производствена зона на [населено място], отреден за изграждане на завод за резисторни инструменти и технологично оборудване, за керамични възли и детайли, е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие - Завод за резистори в [населено място], преобразувано в ДФ „Резистори“ по УСД № 56/1989 г., а държавната фирма е била преобразувана в ЕООД „Резистори“, което е придобило собствеността върху терена и сградите по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./, а през 2005 г. имотът е придобит от „Черноморски бряг“ АД на основание приватизационен договор от 10. 05. 1995 г. за продажба на обособена част от „Резистори“ ЕООД. При одобряването на кадастралната карта през 2009 г. части от имота от 50 дка са включен в процесните три поземлени имота (6438 кв.м. в ПИ ..., с площ от 6961 кв.м., с начин на трайно ползване - за движение и транспорт, 49 кв.м. попадат в ПИ ..., с площ от 488 кв.м., с начин на трайно ползване - за друг обществен обект-комплекс, 237 кв.м. попадат в ПИ ..., с площ от 1610 кв.м., с начин на трайно ползване – за обект комплекс за здравеопазване), а в останалата част в границите на тези поземлените имоти са включени имоти общинска собственост. Това е довело до възникване на съсобственост между общината и дружеството, при дялове с размери, съответстващи на площите на реалните части към цялата площ на поземления имот. Решението е неправилно. Включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени в мотивите към ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС, одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици. При действието на ЗТСУ (отм.), който е бил в сила към 1998 г. и след това, до 31. 03. 2001 г., застроителният и регулационен план (ЗРП) за обществено мероприятие по чл. 22-чл. 25 ЗТСУ (отм.) няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Отреждането на терен за обществено мероприятие по този план, който терен включва няколко имота, няма за последица изгубване на юридическата самостоятелност на включените в терена имоти, собствениците на тези имоти запазват собствеността си върху тях в кадастрални граници до отчуждаването им със заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) и правото на собственост върху отделните имоти не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл. 31 ЗТСУ /отм./, предвиждаща възникване на такава съсобственост по регулация, е приложима само за общи парцели по дворищнорегулационния план, но не и за парцели по плана за обществени мероприятия. По тези въпроси практиката на ВКС е единна и постоянна, обективирана в множество решения (напр. решение № 221 от 23. 10. 2014 г. по гр. д. № 843/2014 г., 1 г.о.). При действието на ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., подробният устройствен план (ПУП) също няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице. От горното следва, че с включването в поземлени имоти с идентификатори ..., ... и ... и в предвидените за първите два имота УПИ ... – „За поликлиника“ и УПИ ... „За производствена складова база с търговска и административна част“ на реални части от имоти изключителна собственост на ищцовото дружество и от имоти изключителна собственост на общината няма за последица възникване на съсобственост върху поземлените имоти или върху урегулираните поземлени имоти между общината и дружеството, при дялове с размери, съответстващи на площите на реалните части към цялата площ на поземления имот/урегулирания поземлен имот. Ищцовото дружество е собственик на реалните части от 237 кв.м., 49 кв.м. и 6438 кв.м., включени в процесните три поземлени имота и в предвидените за два от тях урегулирани поземлени имоти, а общината е собственик на реалните части от нейния имот, включени в поземлените имоти и в предвидените за два от тях урегулирани поземлени имоти. След като върху процесните поземлени имоти не е възникнала съсобственост, искът по чл. 34 ЗС за допускане съдебна делба на същите се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за делба бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, „Черноморски бряг“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Община – Бургас, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 205 лв. разноски за трите инстанции, която сума включва 55 лв. – държавна такса за касационното производство и 150 лв. възнаграждение за вещо лице, внесено в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата 450 лв. възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство на общината от юрисконсулт пред трите инстанции (по 150 лв. за инстанция). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № II-140 от 30. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 1660/2019 г. на Бургаския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Черноморски бряг“ ЕАД против Община-Бургас иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане съдебна делба между „Черноморски бряг“ ЕАД и Община – Бургас, на следните недвижими имоти и при следните квоти: а/. на ПИ ... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 6961 кв.м., при дялове: 6438/6961 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 523/6961 ид.ч. за Община – Бургас; б/. на ПИ ... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 488 кв.м., при дялове: 49/488 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 439/488 ид.ч. за Община – Бургас; в/. на ПИ ... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1610 кв.м., при дялове: 237/1610 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 1373/1610 ид.ч. за Община – Бургас. ОСЪЖДА „Черноморски бряг“ ЕАД да заплати на Община – Бургас, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумите 205 лв. съдебни разноски за трите инстанции и 450 лв. възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство на общината от юрисконсулт пред трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: