Р Е Ш Е Н И Е                                                                           №    8            София, 03 февруари 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  11 януари  две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                     ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №646 по описа за 2009 година   Производството е за възобновяване на нохд. №32/2009 г. на Районен съд гр. Т. и внохд. №406/2009 г. на Окръжен съд гр. Л.,образувано по искане на осъдения М. К. М.. В искането ,което се поддържа в съдебно заседание от защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.   Гражданския ищец не е взел становище.   Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни,а искането за възобновяване изцяло неоснователно.   Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 13.10.2009 г. на Окръжен съд гр. Л. е потвърдена присъда по нохд. №32/2009 г. на Районен съд гр. Т.,с която подсъдимия М е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.235 ал.1НК вр. с чл.26 ал.1 НК ,за което е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв. На основание чл.66 ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск в полза на Д. г. с. гр. Т. в размер на 2371,60 лв.   ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. М. : Съществените процесуални нарушения според защитата са : -неконкретизирано обвинение, тъй като не били посочени “неустановените лица”, посредством които е извършено деянието -неизпълнени задължения за анализ на доказателствата и доказателствените средства -не взети предвид показания на св. Н дадени пред въззивния съд -липса на отговор на направени пред въззивния съд възражения Оплакванията са неоснователни. Обвинението срещу М. е за това ,че в инкриминирания период от време на точно определено място,посредством трети лица, без редовно писменно позволително отсякъл дърва от Държавния горски фонд и от имоти собственост на свидетели по делото. Вярно е, че обвинението е излишно детайлизирано,включени са точните количества дърва от всеки парцел,посочена е и общата вреда и конкретизирана, като стойност на дървесината и като обезщетение за възстановяване на увредения горски фонд,но категорично елементите на обективния състав на престъплението по чл.235 ал.1 НК са посочени ясно,поради което и довода за нарушено право на защита няма как да бъде споделен. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства,подробно и задълбочено са ги обсъдили,изложили са съображения, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Изложени са и съображения ,на кои от гласните доказателства следва да се даде вяра и защо. В тази връзка подробно са обсъдени показанията на св. Н дадени пред въззивния съд и са посочени основанията ,поради които на тези показания не следва да се даде вяра. Пред въззивния съд са направени, почти дословно същите възражения ,които бяха посочени по горе. В изпълнение на задължението си по чл.339 ал.2 НПК, въззивния съд е посочил подробно основанията ,поради които не ги приема. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. При правилно и безпротиворечиво установените факти по делото, закона е приложен правилно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с приложението на чл.66 ал.1 НК, по отношение на наказанието лишаване от свобода и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни ,а искането за възобновяването им неоснователно.     Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. М. за възобновяване на нохд. №32/2009 г. на Районен съд гр. Т. и внохд. №406/2009 г. на Окръжен съд гр. Л..     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :