Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 15 март 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Фиданка Пенева при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ф. П. наказателно дело № 1148/2011 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Н. Ц., за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 103/23.05.2007 година постановена по н о х д № 1392/2007 година по описа на Русенския районен съд и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, т. 2 НПК. В искането се твърди, че осъденият е напуснал страната по време на досъдебното производство, в което той е участвал заедно с упълномощен от него защитник. Делото е разгледано в съдебната му фаза в негово отсъствие, без призоваването му и без да му е връчен обвинителен акт. Пред касационната инстанция, осъденият се явява лично и с адвокат В. Т. от Русенския АК Последният пледира за уважаване на искането за възобновяване, както и това за приложение на чл. 1 от ЗА. Прокурорът от ВКП дава заключение за основателност на искането, поради допуснато нарушение на чл. 254 ал. 4 НПК и предлага възобновяване на делото и отмяна на атакуваната присъда. Намира, че след възобновяване на делото, касационната инстанция има правомощие да приложи Закона за амнистията спрямо осъждането на молителя Ц.. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. То е подадено и се разглежда при действието на НПК, след промяната му обнародвана в ДВ, бр. 109/23.12.2008 година. Според сега действащия НПК – чл. 423 ал. 1, за да се прецени основателността на искането, задължително следва да се установи, във всеки конкретен случай, дали е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК или казано с думи, дали на подсъдимия е бил връчен обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство. В разглеждания случай, след внасяне на делото с обвинителен акт в съда, на 10.05.2007 година /преди влизане в сила на посочените по- горе изменения и допълнения на НПК/ в разпореждането на съдията - докладчик е отразено, наред с другите обстоятелства, че на основание чл. 254 ал. 1 НПК, следва да се връчи обвинителен акт на подсъдимия Н. Ц. При проверката по делото се установи, че съдът е разгледал делото без да изпълни процедурата по призоваването на осъдения, така както изисква чл. 180 ал. 1 – 3 НПК. В случая, последното досъдебно производство, след възобновяване на спряното наказателно производство, е проведено в отсъствие на осъдения, с приложено доказателство от МВР, че Ц. е напуснал страната на 7.02.2002 година. Съдът е направил запитване до българските гранични власти и получил отговор /на л. 22, след 1.01.2007 година, от когато България е страна-членка на ЕС/, че към 21.05.2007 година в ОДП Русе няма данни за завръщането на Ц. в страната. По принцип, връчването на призовката, съобщенията и книжата става по реда на чл. 180 НПК. В случая, вместо на известния домашен адрес, където призовката и обвинителния акт биха могли да бъдат връчени на членове на семейството на осъстващия подсъдим, с евентуалното поемане на задължение да му ги предадат, същите са връчени на служебния защитник на Ц.. С това формално е изпълнено задължението за призоваване на подсъдимия, тъй като видно от данните по делото той е имал упълномощен защитник – адвокат К. Ц.. ВКС, служебно получи неофициална информация, че този адвокат е починал. Русенският районен съд, при наличие на приложено към досъдебното производство /л. 18 от Дознание № 273/2001 г./ на пълномощно за договорен защитник, е бил длъжен по официален ред да установи има ли и на какво основание прекратяване на договорната защита, за да предприеме действия по назначаването на служебен защитник. В отсъствие на осъдения е постановена обжалваната присъда, с което Ц. е признат за виновен в това, че на 19.07.2001 година при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица – Л. Е. С. и на Г. С. М.- престъпление по чл. 343 ал. 2 /изм./, б. „а” пр. 2 във вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при общ първоначален режим и лишаване от прав да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 68 НК е активирана присъдата по н о х д № 198/1996 година, по описа на Балчишкия районен съд, с която Ц. е бил осъден на една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Поради изложеното, от една страна, настоящият състав намира, че по делото не са налице достатъчни условия, за да изпълнят изискването на чл. 6 от ЕКПЧОС за наличие на минимален брои гаранции за отказ от правото на подсъдимия да участва лично в наказателния процес и да изпълни в пълнота правото си на защита. От друга страна, основателността на искането на осъдения Ц. за възобновяване на наказателното производство, следва да се преценява и с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423 ал. 1 НПК /в редакцията ДВ, бр. 109/2008 г./ Изменената процесуална норма /в случая допълнена с второто изречение „Искането се уважава, освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл. 254 ал. 4 НПК не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина или се е укрил.”/ се прилага от влизането й в сила. Според посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, ако по отношение на осъдения не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК – връчване на препис от обвинителния акт, заедно със съобщение за насрочване на съдебното заседание, както и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В случая, видно от изложеното по-горе тази процедура не е изпълнена, поради което искането за възобновяване на делото се явява основателно. Атакуваната присъда следва да бъде отменена изцяло, включително и в частта, с която на основание чл. 68 НК е активирана присъдата по н о х д № 198/1996 година, по описа на Балчишкия районен съд, с която Ц. е бил осъден на една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Поради това, че молителят е осъден за престъпление по чл. 343 ал. 2 /изм./ б. „а” пр. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 342 ал. 1, пр. 3 и чл. 2 ал. 2 НК, за причинени по непредпазливост и в нарушение на правилата за движение по пътищата средни телесни повреди на две лица, за което се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, спрямо него следва да се приложи Законът за амнистията, обнародван в ДВ, бр. 26/7.04.2009 година, в сила от 22.04.2009 година. Чл. 1 от този закон предвижда да се амнистират, като се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, които до 1.07.2008 година са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание. Ето защо, на основание чл. 24 ал. 1, т. 2 НПК, възобновеното наказателно производство по № н о х д № 1392/2007 година по описа на Русенския районен съд следва да се прекрати, а молителят Н. В. Ц. с ЕГН [ЕГН] да се освободи незабавно от мястото в което изтърпява наказанието лишаване от свобода, ако не се задържа на друго основание. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 423 ал. 1 и чл. 24 ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 1 от Закона за амнистията /ДВ, бр. 26/7.04.2009 г./, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 1392/2007 година по описа на Русенския районен съд; ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 103/23.05.2007 година постановена по възобновеното дело и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н о х д № 1392/2007 година по описа на Русенския районен съд, образувано срещу Н. В. Ц. с ЕГН [ЕГН]. ОТМЕНЯВА мярката за неотклонение „подписка”. Препис от решението да се изпрати на Русенската районна прокуратура, за мерки по незабавното освобождаване от затвора на Н. В. Ц., ако същият не се задържа на друго основание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ: 2.