О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 239 гр. София, 20.04.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА EВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1305 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. К. със съдебен адрес в [населено място] - чрез адв. Б. Евгениева от САК, срещу решение № 5 от 22.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 449/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 188 от 06.08.2020 г. по т. д. № 300/2019 г. на Окръжен съд - Бургас, е отхвърлен предявеният от П. Д. К. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.07.2014 г. смърт на Г. Д. К. - брат на ищеца, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД в размер на 4 436 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска в пълен размер. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност на предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат му неимуществени вреди. Навежда оплаквания, че въззивният съд не е изследвал дълбочината на създадената между него и брат му житейска връзка и степента на емоционална привързаност помежду им, че неправилно е игнорирал и не е вникнал в съдържанието на депозираните от майка им свидетелски показания, изградени на преки и непосредствени впечатления за техните отношения и за тежестта на понесените от него болки и страдания вследствие внезапната загуба на по-големия му брат, и че в отклонение от практиката на ВКС по сходни случаи е отрекъл активната му легитимация да получи обезщетение за доказаните по несъмнен начин неимуществени вреди. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Бланкетно е заявена и част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез адв. М. В. от АК Бургас, е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Бургас е приел, че по отношение на ищеца П. Д. К. - брат на Г. Д. К., починал при ПТП на 25.07.2014 г., реализирано виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, не са налице разяснените в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки за прилагане на изключението, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт се присъжда само на най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Въззивният съд е констатирал, че за установяване на предпоставките за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на претендираното с иска обезщетение в първоинстанционното производство е разпитана като свидетел майката на ищеца и на починалия Г. Д. - С. С.. Свидетелката С. е обяснила, че синовете й са били в много добри отношения, като след развода със съпруга й те живеели заедно с нея; П. изживял много тежко смъртта на по-големия си брат, затворил се в себе си, не контактувал с никого, спрял да ходи на училище, не завършил средното си образование, имал овце и се грижел за тях; Започнало да му става лошо, боляло го сърцето и не му стигал въздух, но лекарите казвали, че му няма нищо; В продължение на шест месеца след инцидента П. посещавал психолог, без да има полза, а приемът на изписани от психиатър лекарства не повлиял върху състоянието му. Съобразявайки родствената връзка между ищеца и свидетелката, въззивният съд е счел, че свидетелските показания следва да бъдат преценявани при условията на чл.172 ГПК с отчитане на възможната заинтересованост от изхода на спора. След анализ на свидетелските показания въззивният съд е преценил, че не следва да се кредитира тази част от тях, отнасяща се до влошеното здравословно състояние на ищеца, тъй като не са подкрепени с медицинска документация и с други доказателства, а освен това са лишени от конкретика досежно приеманите медикаменти. Не са кредитирани и показанията, че след смъртта на брат си ищецът е спрял да посещава училище, по съображения, че не са ангажирани други категорични доказателства за причинна връзка между инцидента и прекъсването на образованието. Без да игнорира установената от свидетелката близост между двамата братя и преживени от ищеца болки и страдания по повод смъртта на брат му, въззивният съд е достигнал до извод, че не е проведено пълно и главно доказване за трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и брат му, която поради конкретни житейски обстоятелства да се характеризира с изключителност спрямо привързаността, нормална за подобни родствени отношения, и да е довела до продължителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за случаите на загубата на брат. Като е изходил от разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд се е произнесъл, че формалната връзка на родство и близките отношения между ищеца и неговия брат, които са живеели заедно с майка си в общо домакинство, не са достатъчни, за да се признае на ищеца активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат му морални болки и страдания. Отсъствието на активна материалноправна легитимация е аргументирано и със съображения, че продължителността и интензитета на установените от свидетелката С. болки и страдания не надхвърлят обичайните скръбни преживявания в подобни случаи на загуба на близък родственик и не носят белега на изключителност по смисъла на цитираното тълкувателно решение. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е изразил несъгласие с преценката на първоинстанционния съд за частична основателност на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Поради това е отменил първоинстанционното решение в обжалваната от ответника - застраховател осъдителна част за сумата 40 000 лв. и е потвърдил решението в обжалваната от ищеца част, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до претендираните 100 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Позовал се е и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, но поради ненадлежно заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /„значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ в смисъла, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ касационната инстанция не следва да се произнася относно предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода по конкретното дело и са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС : „1. Какви са обстоятелствата, които следва да се съобразяват от съдилищата, и какви критерии следва да се прилагат за установяване наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, изградена приживе между двама братя, при предявен пряк иск срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди вследствие на деликт; 2. Кои са и могат ли да бъдат изчерпателно посочени житейските обстоятелства и ситуации, станали причина между починалия и лицето, претендиращо обезщетение, да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, или решаващите състави следва да преценяват за всеки конкретен случай и житейска ситуация; 3. Нужно ли е продължително физическо отсъствие на родителите, каквото е работата им в чужбина, за да се приема, че е налице обстоятелство, довело до изграждане на изключителна връзка между двама братя или всяко едно „абдикиране“ на родител/родители от родителските задължения и грижи може да доведе до изграждането на по-силна емоционална връзка между две деца от обичайната за родството им“. Поставените в изложението въпроси са относими към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но по отношение на тях не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са зададени общо, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на предявения пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Въззивният съд не се е произнасял абстрактно относно обстоятелствата, които следва да се съобразяват при установяване на съдържанието на родствената връзка между двама братя при предявен пряк иск срещу застрахователя /въпрос № 1/ и не е формирал изводи, че пораждането на особена близост като предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на брат е възможно само в изчерпателно изброени житейски ситуации /въпрос № 2/, респ. че за пораждането на особено близка духовна и емоционална връзка между братята е необходимо продължително физическо отсъствие на родителя/родителите или „абдикиране“ на последните от родителските задължения и грижи /въпрос № 3/. За да отхвърли иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), въззивният съд е извършил преценка на конкретно установените по делото обстоятелства, касаещи съдържанието на съществувалата между ищеца /сега касатор/ и починалия при ПТП негов брат житейска връзка, и въз основа на тях е формирал решаващия си извод, че създадената връзка е обичайна за отношенията между братя и не предполага изключение от възприетото в съдебната практика правило, че право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Правилността на така формирания извод не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, а общата формулировка на поставените в изложението въпроси не позволява те да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е отсъствието на твърдяното от касатора противоречие на обжалваното решение с относимата към спора задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС. Отхвърлянето на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е обусловено от преценката на въззивния съд, че формалната връзка на родство между ищеца и неговия брат се характеризира с близост, обичайна за традиционните отношения между братя в едно семейство, без да носи белезите на изключителност, и че продължителността и интензитета на понесените от ищеца морални болки и страдания по повод смъртта на брат му не надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания - тези, които обичайно се понасят в случай на смърт на брат, с когото претендиращият обезщетение е бил в близки отношения. След като решението на въззивния съд съответства на относимата към спора задължителна практика на ВКС, няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения решението по в. т. д. № 449/2020 г. на Апелативен съд - Бургас не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и тези негови пороци да са видими от мотивите на въззивния съд. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и не покрива съдържанието на понятието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност на въззивното решение с довод за допуснато от въззивния съд „грубо нарушение“, изразяващо се в отказ да кредитира показанията на свидетелката С., която „въпреки тежкото й положение на майка, загубила едното си дете в тежка катастрофа и борейки се да помогне на другото си дете за психологичните последици и депресии, които изживява, свидетелства с цел точното и правилно излагане на емоционалната връзка между синовете й и изживяното от ищеца след загубата на брат му“. Поддържаният довод не насочва към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС, а предполага проверка по реда на чл.290 ГПК на правилността на изводите на въззивния съд относно доказателствената стойност на свидетелските показания и установените въз основа на тях факти. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 2 076 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. и заплатено в брой към момента на сключване на договора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 22.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 449/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. ОСЪЖДА П. Д. К. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, офис № 19 - адв. Б. Евгениева, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. М. В., сумата 2 076 (две хиляди седемдесет и шест) лв. - разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :