Р Е Ш Е Н И Е № 137 Гр.София, 27.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.682/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №50/25.10.18 г., постановена от Специализирания наказателен съд /СпНС/, 5 състав по Н.Д.223/18 г., подсъдимите Ж. З. И. и М. Б. В. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления по чл.321,ал.6 НК /оправдани са по първоначално повдигнатото им обвинение/ и са им наложени наказания съответно за срок от три и една година лишаване от свобода. Подсъдимите са признати за виновни и осъдени и за извършени престъпления по чл.244,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК, като на И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, а на В.-две години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за общо изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания, а именно- лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо при първоначален общ режим за И., и две години-за В.. По отношение на последния е отложено изтърпяването на лишаването от свобода с отмерен изпитателен срок от четири години-на основание чл.66,ал.1 НК. Останалите подсъдими са оправдани. Присъдата е потвърдена с решение №10/28.05.20 г., постановено от Апелативния специализиран наказателен съд /АпСпНС/, 5 въззивен състав, по В.Н.Д.252/19 г. Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия И. чрез неговия защитник. В нея са визирани основанията по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението на АпСпНС и оправдаване на дееца; или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СпНС; или изменение на решението чрез намаляване размера на наложеното наказание по начин, че да намери приложение разпоредбата на чл.66 НК. В съдебно заседание ред ВКС И. и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. Подсъдимият В., редовно призован, не се явява и не заявява становище. Защитникът изразява задоволството на подзащитния си и на него самия относно постановения съдебен акт на АпСпНС. Представителят на ВКП настоява атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изведените в нея доводи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Първо, дълголетното прилагане на правилата за касационния преглед е установило, че предмет на разглеждане пред ВКС е въззивният съдебен акт, в случая-решението на АпСпНС. Както е известно, второстепенният съд е решаваща инстанция, разполагаща с всичкия инструментариум, предоставен на първата такава. В този смисъл, за да се настоява за отмяна и на първоинстанционната присъда, каквато претенция, макар и косвено, е отразена в жалбата на подсъдимия, доколкото се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СпНС, трябва да бъдат изложени изрични доводи на какво се базира това искане. Действително, твърди се, че още при първия съдебен състав е подходено към решаване на казуса без достатъчно изясняване на фактическата обстановка и при противоречие на доказателствените източници, но няма залегнала теза нарушенията да са дотолкова непреодолими, че втората инстанция да не е била оправомощена да разгледа по същество производството пред себе си /като техническа грешка този съд приема изявлението на стр.4 от жалбата, че делото трябва да бъде възобновено само на посоченото основание-ясно е,че става дума за редовно касационно разглеждане, а не за произнасяне по реда на посочения извънреден способ/. Второ, огледана в съдържателен план, в част от жалбата, чрез пряко или прикрито под формата на оплакване за допуснато нарушение, са въздигнати претенции за необоснованост /най-вече що се касае до оценката на обяснения на подсъдимите и някои свидетели, чиято кредитируемост се преценява поотделно и в светлината на развитието на процеса/ на обжалвания съдебен акт. Оттам пък се извежда недоказаност на престъпленията, за извършването на които И. е признат за виновен и осъден. Според разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, необосноваността и недоказаността не са касационни основания. И това е така, тъй като те са относими към съдилищата по фактите, каквито са решаващите такива, а не към съд по правото, какъвто винаги е ВКС /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, която в казуса не е налице/. Трето, в жалбата /стр.3/ е отправено искане върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела да оправдае касатора /наред с искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от СпНС/. Многократно до момента тази инстанция е давала разяснения по повдигнатия въпрос в смисъл, че това е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред ВКС, каквото е настоящото такова, но само в случаите по чл.354,ал.1, т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-когато приетата фактология от страна на съда същество, чийто акт е предмет на ревизия, не формулира консумиране на престъпен състав, но въпреки това подсъдимият е осъден. В процесния случай, видно от съдържанието на атакуваното решение, е прието наличие на престъпно поведение и цитираната норма е неприложима. Всъщност, очевидно се настоява на преразглеждане на доказателствената наличност, след което произнасяне по същество от ВКС, а това в същината си представлява довод за необоснованост. Четвърто, НПК е ясен какво означава нарушение на закона и го свързва с материалния такъв-чл.348,ал.2 НПК. Затова когато страна се позовава на присъствие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, а съдържанието на оплакванията насочва, че те са отправени поради изводи, даващи възможност да се формулират нарушения на процедурните правила, ВКС се произнася именно в такъв смисъл. Така и понастоящем той ще подведе съответните аргументи под вярното касационно основание. По отношение на процесуалните доводи, както могат да бъдат охарактеризирани оплакванията по жалбата, извън направения личен анализ на страната върху доказателствените материали, послужили като основа на решаващата втора инстанция да изведе съответните фактологически положения, се налага да се отговори следното: Не може да се приеме подсъдимият И. да е осъден на основание ОГОВОР /не уговор/ във връзка с дадените обяснения на подсъдимия В. /в рамките на защита на неговите собствени права и процесуални интереси стои въпросът дали и кога ще дава обяснения/, поне що се касае до престъплението по чл.321,ал.6 НК. Въззивната инстанция е направила пълен анализ на доказателствата, относими към обсъжданото оплакване и въз основа на тях е стигнала до верни фактически изводи. Както по отношение на цитираното престъпление, така и по отношение на това по чл.244,ал.2 НК, са взети предвид показанията на свидетели с тайна самоличност и такива, участвали в доверителна сделка /служители под прикритие/, активирана по съответен процедурен ред. Техните изявления са отнесени към останалите събрани доказателствени материали- показания на свидетели с явна самоличност, информация по протоколи за обиск, претърсване и изземване, експертни заключения и т.н. На стр.51 от решението е даден отговор защо постановената от първостепенния съд присъда не е постановена на основание оговор. В касационната жалба не се отразяват аргументи в насока на оспорване на изложението, а просто се повтарят доводи, на които вече е отговорено по надлежен ред. Казаното току-що се отнася в пълна степен и до претенцията, че престъплението по чл.244,ал.2 НК е решено на база доказателствени материали, установяващи класическа провокация към подкуп. На стр.50 и сл.от атакуваното решение на АпСпНС подробно е разяснено защо се приема тезата на първоинстанционния съд. През призмата на прецизния доказателствен анализ е преценено дали поведението на касатора е било провокирано в насока на извършване на престъплението и дали той не би извършил същото без намесата на служителите под прикритие. Взето е отношение защо конкретиката по решение №189/032.15 г. по К.Н.Д. 515/14 г.по описа на ВКС,2 н.о. не съвпада с тази по процесното производство и как правните изводи по цитирания съдебен акт на върховната съдебна инстанция по наказателни дела /сам по себе си засягащ и практиката на ЕСдПЧ в третираната посока/ не следва да се отнасят към него. Този състав на ВКС се съгласява с изтъкнатите аргументи и не намира за нужно да ги повтаря, още повече, че в жалбата липсва противопоставяне на тях. Общо може да се заяви, че изводите за престъпната деятелност на И. не са направени единствено на основание свидетелстването на служители под прикритие и на създадените от тях доверителни отношения с касатора, за да се претендира някакво нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС, както твърди защитата. Несъмнено по делото е установено, че много преди намесата на служителите под прикритие касаторът е осъществявал сходна престъпна дейност като тази, в извършването на каквато е признат за виновен и осъден. Все в коментирания контекст трябва да се отрази като невярно лансираното процесуално твърдение, че И. е осъден за извършено от него престъпление по чл.244,ал.2 НК предимно на базата на използваните СРС-та и най-вече на данните от разпита на служителите под прикритие. Извън казаното по-горе за съотнасяне на отделните процедурно правилно и при логическа връзка събрани годни доказателствени материали, внимателният прочит на обжалваното решение установява как от стр.40 на същото насетне са обсъждани всички такива, относими към повдигнатото обвинение, и е изведено заключението, че същото не се крепи единствено и само на класифицирани материали, за да се приложи разпоредбата на чл.177,ал.1 НПК. Най-накрая при обсъждане на претендирани процесуални нарушения на атакувания съдебен акт трябва да се отчете, че не са нарушени разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107,ал.3 и 5 и чл.305,ал.3 НПК, както без конкретика са отправени доводи най-накрая в касационната жалба. АпСпНС е направил не само преглед на постановената от първоинстанционния съд присъда, оценявайки всички важни фактори по нея, но и собствен правилно изведен доказателствен анализ, въз основа на който се е стигнало до законосъобразни фактически изводи, а от тях- до вярно приложение на материалното право. При това е даден отговор на всички възражения, поставени от защитата, оспорващи аргументация по присъдата на СпНС. Недоволството на подсъдимия и защитника в крайна сметка се дължи на несъгласие с осъдителната спрямо него присъда, което е житейски обяснимо, но само по себе си не обосновава пороци на съдебните актове. Обстоятелствата по чл.102 НПК са правилно установени и въз основа на интерпретацията на доказателствата по тях е приложен съответният материален закон. Що се касае до релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, липсват съображения, които сериозно да бъдат противопоставени на изложените доводи от втората инстанция. Здравословното състояние на дееца е зачетено по нарочен начин от АпСпНС, макар и да не е довело до намаляване на отредените наказания. Мотиви за това са изложени и ВКС се солидаризира с тях. А изпълняваните спрямо И. мерки за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест не се явяват пряко относими към справедливостта или не на наложеното наказание, както настоява защитата. Изявленията в жалбата за това, че жалбоподателят не е мастит търговец на фалшификати, живее бедно със съпругата си и се грижи за своите внуци /което впрочем е буквален препис на въззивната жалба в тази й част, без опит да се премине през аргументите на въззивната инстанция/ рязко контрастира на приетото от АпСпНС относно каузалния му принос в престъпленията, за извършването на които е осъден; за транснационалния характер на същите и доброто качество на подправените парични знаци, трудно разпознаваеми от обикновените потребители и предназначени за прокарване в обръщение. Поведението на И. в обсъжданата насока е вярно установено и значително укоримо. Изявленията в жалбата не опровергават тезата на решаващия съд. Казаното, наред с останалите възприети и от СпНС отегчаващи обстоятелства, както правилно е отбелязала контролираната инстанция, не позволява ВКС да прецени, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.5,т.1 вр. ал.1,т.3 НПК и се налага наложените на подсъдимия наказания /претенция за отделните такива липсват в жалбата/ да претърпят корекция в полза на занижаването им или поне да се стигне до финално наказание лишаване от свобода, разрешаващо приложение на нормата на чл.66 НК. В крайна сметка определящото за общото такова наказание лишаване от свобода за срок от четири години, е наложено под средния размер на лишаването от свобода, отредено в санкционната част на текста на чл.244,ал.2 вр.ал.1 НК. Занижаване на същото би довело до необосновано толериране на противоправното поведение на касатора. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №10/28.05.20 г.,постановено от Апелативния специализиран наказателен съд, 5 въззивен състав, по В.Н.Д.252/19 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/