2 Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 08.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №2220/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. М. срещу въззивно решение от 25.11.2015 по в. гр.д. №536/2015 г. на Варненския апелативен съд , с което след отмяна на решението по гр.д. №841/2015 г. на Варненския окръжен съд е постановено ново решение, с което М. П. М. е поставена под ограничено запрещение. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.Излагат се съображения, че за поставяне на едно лице под запрещение е необходимо комулативно да са налице предвидените в закона медицински и юридически критерии. Не се оспорва наличието на медицинския критерий.Оспорва се изпълнението на юридическия критерий – невъзможността на лицето да се грижи за своите работи. Правят се оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел за доказано наличието на този критерий само въз основа на предходни епикризи и заключение на органа по трудова медицина. Съдът не е обсъдил приетите от първата инстанция две СПЕ, които дават заключение, че касаторката М. М. е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи. Не са обсъдени и останалите събрани по делото доказателства в тази насока.Моли решението да бъде отменено,както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Н. П. К., представлявана от адв. Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Прокуратурата на РБ изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на своето решение въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил приетите по делото съдебно- психиатрични експертизи , които са категорични, че касаторката е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи. С определение №502/02.06.2016 г. по делото , ВКС, състав на 3-то г.о. е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. „Длъжен ли е съдът да обсъди заключенията на приетите по делото съдебно - психиатрични експертизи, независимо от обстоятелството дали ги възприема или отхвърля ?„ Прието е , че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Р №227/12.11.2013 г. по гр.д. №3340/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. С възивното решение е прието, че при решаването на въпроса за поставяне на едно лице под запрещение следва да се изхожда както от медицинския критерий, визиран в закона, така и от правния критерий, а именно дали лицето е способно и в каква степен самостоятелно да разбира и ръководи постъпките си.Прието е, че в случая са налице и двете предпоставки. Посочено е , че ответницата по иска /касатор в настоящето производство/ страда от шизофрения – параноидна форма с дългогодишно хронично протичане .За да обоснове този фактически извод, който на практика не се оспорва, съдът се позовава както на експертно решение на ТЕЛК от 10.04.2014 г., така и на приетите по делото съдебно- медицински експертизи. Относно наличието на правния критерий въззивният съд са позовава на епикризите от предишни хоспитализации , и отново на заключението на ТЕЛК , според което мисловния процес на ответницата е забавен, наблюдават се параноидни налудности, вербални халюцинации, социална изолация , несправяне с ежедневни задължения . Посочено е, че тези обстоятелства се установяват и подкрепят от гласните доказателства , както и от обясненията на самата ответница.С оглед на това съдът е приел, че дееспособността на ответницата следва да бъде ограничена. При определяне степента на нейното ограничаване съдът е съобразил от една страна, че състоянието на ответницата не е толкова тежко , което да не й позволява сама да се справя с непосредствените проблеми, както и сравнително добре запазения и интелект . Същевременно е отчетено хроничното протичане на заболяването,което е с песимистична прогноза с оглед нейната възраст и неговото отражение върху психиката на ответницата и най- вече в емоционалната и волева сфера .С оглед на това е прието , че същата може да извършва правни действия лично, но под контрола и със съдействието на попечител, който да се грижи за охраняване на нейния интерес. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. С решение № 227/12.11.2013 г., постановено по гр.д. №3340/2013 на ВКС , ІІ Г.о., във връзка с което касационното обжалване е допуснато, е прието , че липсата на съображения на съда във връзка с данните в експертното заключение,...... както и съображения във връзка с доводите на ищеца, касаещи експертното заключение води до противоречие с практиката на ВКС, ........ според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка ,а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви за това. С оглед това разбиране в отговор на поставения по делото въпрос следва да се приеме, че в хипотеза, когато съдът е допуснал и приел експертиза или експертизи с вещи лица, притежаващи специални знания , с които съдът не разполага, същата съставлява част от събрания по делото доказателствен материал. С оглед на това съдът е длъжен да обсъди дадените заключения поотделно и заедно с другите събрани по делото доказателства и да изложи съображения досежно тяхното възприемане или отхвърляне .Последното следва от разпоредбата на чл. 235,ал.2 ГПК . В настоящия случай пред първата инстанция са били допуснати и приети две заключения на съдебно-психиатрични експертизи. Първата експертиза с в.л. психиатър д-р К. Д. К. дава заключение , че към настоящия момент при ответницата по иска не се диагностицират тежки промени в мисленето и същата може да се грижи за себе си и своите интереси . Предвид оценката на социалната дееспособност на ответницата и характера на психичните нарушения при шизофренната психоза, вещото лице е дала заключение , че ответницата е в състояние по разумни подбуди да се грижи за интересите си и да ръководи постъпките си. Разпитана в съдебно заседание вещото лице е потвърдила даденото от нея заключение като разяснява , че в момента лицето няма страхове, мании, които да формират воля на разпореждане с имущество.Лицето няма промяна в личността по емоционално- волевия критерий и затова не е толкова лесно манипулируема, колкото едно лице с тежка психоза. По документацията на лицето се вижда , че от 2000 г. до 2005 г. има едно проведено лечение, което е за 5 дни по нейно желание в психиатрична болница и до 2015 г. няма проведено лечение. Втората приета по делото експертиза потвърждава заключението на първата такава относно възможността на ответницата да се грижи за себе си и своите работи. Посочено е, че предизвиканото от заболяването личностова промяна е нарушила в лека степен емоционално – волевата и сфера като в интелектуалната сфера на се установяват психологични нарушения и ответницата е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи. При преценката относно изпълнението на юридическия критерий въззивният съд не е обсъдил двете експертизи. Тази преценка е извършена въз основа на представените по делото решение на ТЕЛК и епикризи, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Липсват мотиви относно това защо съдът игнорира приетите от първата инстанция експертизи в цитираните им части. Това представлява нарушение на процесуалните правила / чл. 235,ал.2 ГПК /., което обуславя неговата неправилност по см. на чл. 281,ал.1,т.3 ГПК. При формиране на извода относно това дали ответницата е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи и в каква степен , съдът е следвало да обсъди и вземе предвид заключенията на вещите лица , които отразяват актуалното й състояние. Вместо това се е позовал на медицинска документация , която е от предходен период и общо на показанията на свидетелите по делото, които не са еднозначни. С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново , с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Данните от двете съдебно - психиатрични експертизи установяват безпротиворечиво , че към настоящи момент ответницата по предявения иск може да се грижи за себе и за своите работи , което от своя страна е пречка нейната дееспособност да бъде ограничавана чрез поставяне под запрещение. Съобразно изхода от настоящото производство ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касаторката направените пред трите инстанции разноски в размер на 1845 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 25.11.2015 по в. гр.д. №536/2015 г. на Варненския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. П. К. от [населено място] срещу М. Пешава М. от [населено място] иск за поставянето й под запрещение . ОСЪЖДА Н. П. К. от [населено място] да заплати на М. П. М. от [населено място] направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 1845лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: