Ключови фрази
иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата * стойност на отнето имущество * придобито имущество от престъпна дейност

Р Е Ш Е Н И Е


№ 358/11 г.


София, 14.08.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1022 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационните жалби на К. чрез процесуалните й представители Р. И. и А. Д. и на П. на РБ чрез прокурор К. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд /БАС/ от 18.ІІ.2010г. по в.гр.д. № 77/2009г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 787 от 31.V.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси „по какъв начин следва да се преценява изискването на чл.3 във вр. с пар.1 т.2 от ЗОПДИППД претендираното за отнемане в полза на държавата имущество да е на “значителна стойност” – единствено чрез сборуване на левовите равностойности на отделните имущества към момента на придобиването им или чрез сборуване на брой М., определени за страната към същия момент, на които тези стойности са приравнени, и когато величината на паричната равностойност на имуществото към момента на придобиването му е под абсолютно определения размер от 60000лв., но едновременно с това тази величина съставлява повече от 400 броя М. към същия момент, налице ли е “значителна стойност” на придобитото от престъпна дейност имущество по смисъла на закона”.
Ответникът по касационните жалби М. Х. К. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Ответниците по касационните жалби С. Д. Т. от [населено място] и [фирма] Б. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
По поставените от касаторите материалноправни въпроси ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното:
Съгласно чл.2 ЗОПДИППД целите на закона са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и за разпореждане с имущество, придобито пряко или косвено от такава дейност. Предпоставките за отнемане на такова имущество са предвидени в чл.3 ал.1 и чл.4 ал.1 от закона и те са установяване, че дадено лице, срещу което е започнало наказателно преследване за някое от изрично посочените в чл.3 престъпление, през проверявания период е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност, доколкото не е установен законен източник. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че за осъществяване целите на закона подлежи на отнемане имущество със значителна стойност, каквато по легалното определение на това понятие, съдържащо се в пар.1 т.2 ДР на ЗОПДИППД, е стойност над 60000лв. Дали придобитото имущество е със значителна стойност се преценява по пазарната му оценка към момента на извършването от к. за о. на и., п. от п. д., на проверката по Раздел ІІ на закона за установяване на произхода и местонахождението на имуществото. Ирелевантна за тази преценка е придобивната стойност. Придобивната стойност е от значение за изясняване на произхода на имуществото и на начина на придобиването му от проверяваното лице, от членовете на семейството му и от третите лица чрез съпоставянето между законните доходи на тези лица и разходите им през проверявания период. Само за преценката в тази насока доходите и разходите може да се съотнасят към съответните размери на минималната работна заплата през проверявания период с оглед отчитане на инфлационните процеси в страната.
За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение БАС е отменил решението на Сливенския ОС 09.ІІ.2009г. по гр.д. № 95/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. срещу М. Х. К., [фирма] и С. Д. Т. искове за отнемане в полза на държавата на 1100/1200 ид.ч. кв.м от овощна градина, по 50/1199 ид.части кв.м от два имота, представляващ трайни насаждения, всички находящи се в землището на [населено място], Контролно-технически пункт със застроена площ 231 кв.м в [населено място] и дворно място от 910 кв.м, представляващ У. по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и подобрения. Със същото решение е отменено и определението Сл.ОС от 16.ІІІ.2009г., с което ответниците са осъдени да заплатят държавни такси. В тежест на К. са присъдени разноски на ответниците.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по силата на одобрено от БОС споразумение по НОХД № 231/2006г. М.К. е признат за виновен в извършена престъпна дейност по чл.214 ал.2 т.1 вр. с чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. с ал.1 НК и осъден; процесното имущество той е придобил през проверявания период 1990г. – 2006г.: контролно-техническия пункт – с договор за покупко-продажба от 14.VІІ.1997г., сключен на основание пар.29 ал.1 ЗИДЗСПЗЗ, овощната градина с площ 1200 кв.м – с договор за покупко-продажба по нот.акт № ***/01.ІV.200*г., трайните насаждения – с договор за покупко-продажба по нот.акт № **/09.VІ.200*г., по нот.акт № */02.ХІІ.200*г. е закупил от баща си и апартамент в [населено място], който не е предмет на искането за отнемане; с нот.акт № ***/04.ІV.200*г. [фирма], контролирано от М.К., е закупило дворното място и жилищната сграда в него в [населено място]; законодателят не е въвел изискване имуществото да е придобито само вследствие на престъплението, поради което в производството по отнемане не се изисква наличие на пряка причинна връзка между престъпната дейност и придобиването, достатъчно условие е имуществото да е придобито през проверявания период; стойността на придобитото в случая имущество не е на значителна стойност по смисъла на чл.3 и на пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД. Стойността на имуществото е пазарната цена към момента на придобиването, а не цената, отразена в нотариалните актове, критерият за “значителна стойност” се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период, а не до всяко имущество поотделно. Според заключение на икономическа експертиза реалната стойност на придобитото от ответниците имущество към момента на придобиването му е в размер на 44426лв. Като несъобразено с въведения в пар.1 т.2 от ДР на посочения закон е оценено становището на ищеца, че стойността на процесните имоти към датата на придобиването им е 430.87 М., без да посочва стойността им в лева. Значителна стойност е тази над 60000лв. Приравняването на левовото изражение на стойността към минимални работни заплати е относима към друга обективна величина, подлежаща на конкретна преценка и доказване при установяване на доходите на ответника от законен източник към съответния момент на придобиване на базата на съотношение в брой М.. С оглед този извод въззивният съд не е разгледал останалите законови предпоставки, свързани с размера на получените доходи от отв.К. през проверявания период, с наличието или не на законни източници за закупуване на процесното имущество.
Касационните жалби на К. и на П. срещу така постановеното решение съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Касационните жалби са основателни.
Безспорно установено е по делото, че е одобрено от Бургаския окръжен съд на 23.Х.2006г. споразумение по НОХД № 231/2006г., съгласно което подсъдимите К. П.К., П. Й..П. и М. Х. К. се признават за виновни в извършване на престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. с чл.213а ал.2 т.1 и т.4 НК за това, че за периода 15.V.2005г. – 26.VІІ.2005г. в к.к. „Сл.бряг” в съучастие като съизвършители с цел да набавят за себе си и за другите съучастници имотни облаги чрез заплашване В. Ат.Ш. да предаде парични суми по 20лв. /в периода 15. – 30.V.2005г./ и по 45лв. на ден /в периода 01.VІ. – 26.VІІ.2005г./, причинявайки му имотна вреда в общ размер 2820лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство и е извършено от две и повече лица. Следователно налице е една от предвидените в чл.3 ал.1 и в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД предпоставки за провеждане на производството по отнемане на имущество в полза на държавата.
Незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 и следв. ГПК, въззивният съд е приел, че за осъществяване целите на ЗОПДИППД достатъчно условие е имуществото от проверяваното лице да е придобито през проверявания период. Съгласно чл.4 ал.1 от посочения закон отнема се имущество, придобито пред проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Т.е. една от предвидените в закона предпоставки е формирано въз основа на доказателствата по делото основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната му дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Това разрешение, дадено от ВКС в решения № 834/23.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1417/09г. ІV ГО; № 607/29.Х.2010г. по гр.д. № 1116/2009г. и др., настоящият състав напълно споделя.
С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, се налага извод, че преценката за наличие на предпоставката за отнемане на имущество то да е на значителна стойност съобразно пазарната му оценка към момента на проверката от К. е направена въз основа на оценително заключение, което в частта относно оценката на придобития от ответното дружество недвижим имот не е обосновано и възниква съмнение за правилността му предвид определените му пазарни стойност към момента на придобиването /2005г./ в размер на 3730лв. и в размер на 45770лв. само една година по-късно - към момента на проверката от К. за целите на ЗОПДИППД през 2006г. Това е обуславяло възлагането на вещо лице на допълнителна експертиза.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и на основание чл.293 ал.3 ГПК /с оглед необходимостта от изслушването на допълнителна експертиза/ делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да прецени дали са налице и останалите законови предпоставки за отнемане в полза на държавата, свързани с размера на реализираните през проверявания период доходи от К. и от контролираното от него дружество, с наличието или не на законни източници за придобиване на процесното имущество /преценка в каквато насока въззивният съд не е направил в обжалваното решение/ и на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на ответника.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 14 от 18.ІІ.2010г. по гр.д. № 77/2009г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: