О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 663 гр.София, 02.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4662 по описа за 2019 г. приема следното: Производството по делото е спряно заради отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване, по което е постановено определение от 30 април 2020 г. по съединени дела С-818/19 и С 878/19. Налице е следователно произнасяне по преюдициалното запитване, поради което производството по делото следва да се възобнови на основание чл.631, ал.2 от ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на държавата срещу решение №4875 от 02.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 11362 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав с което е потвърдено решение № 1-31 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 25036 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 31 състав, за осъждане на държавата да заплати на „Извор-Г“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД сумата от 6 324,66 лв., представляваща незаконно удържана такса по чл.35а ЗЕВИ в периода от 1.04.2014 г. до 09.08.2014 г. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси: 1. По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл.35а от ЗЕВИ-по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания? Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл.35а от ЗЕВИ, удържани за периода от 1.1.2004 г. до 9.08.2014 г. с влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата? Запазва ли се публичноправният характер на вземането на държавата за таксата съгласно чл.35а от ЗЕВИ след влизане в сила на решение на КС, с което чл.35а от ЗЕВИ и сл. са обявени за противоконституционни и по кой процесуален ред следва да се търси връщане на удържаните суми за погасяване на публичноправно задължение за такса по чл.35а от ЗЕВИ за периода преди влизане в сила на решение по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България. Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен-съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, или по специалния ред, установен от законодателя за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания? 2. Представлява ли приложимо право нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституцинна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание? Може ли гражданският съд на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията да откаже да приложи чл.35а от ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.? Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл.35а-35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание? Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд? Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а-35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни? Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД? 3. Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден и правните последици от него не са установени в закон? 4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор? При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, опорочен ли е съдебният акт и какъв е порокът? Ответникът по касационната жалба „Извор Г“ ЕООД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В исковата си молба „Извор Г“ ЕООД е изложило, че от 1.1.2014 г. с разпоредбите на чл.35а и сл. от ЗЕВИ на дружеството е наложена такса за облагане приходите от електроенергия, произведена от слънчева и от вятърна енергия. Тези норми са били обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд. Междувременно, преди влизане в сила на решението на Конституционния съд, дружеството е заплатило таксата за периода от 1.01.2014 г. до 9.08.2014 г. в общ размер от 6 324,66 лв. Според ищеца налагането на тази такса противоречи не само на Конституцията на Република България, но и на основни начала на правото на ЕС, отнасящи се до правната сигурност и легитимните очаквания на лицата, както и на Директива 2009/72/ЕО. Ето защо дружеството е поискало държавата да бъде осъдена да върне таксата, или ако този иск бъде отхвърлен- евентуално да я заплати като обезщетение за вреди. Софийският районен съд е уважил главния иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, като е приел, че е налице фактическо разместване на блага въз основа на противоконституционна правна норма, което може и следва да бъде отстранено с този иск и чл.22, ал.4 от Закона за конституционния съд не е пречка за това. Въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, отричайки тезата на ответника, че с оглед предвиденото в чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България действие занапред на решението на Конституционния съд, с което е обявена противоконституционност на правна норма, тази норма следва да се прилага до влизане в сила на решението. Според съда подобно разбиране противоречи на принципа на правовата държава, каквато е Република България съгласно чл.4 от Конституцията. При тези мотиви на въззивния съд от решаващо значение за изхода на спора е отговорът на втория въпрос на касатора. Следва да се разясни действителният смисъл разпоредбите на чл.151, ал.2 от Конституцията и чл.22, ал.4 от Закона за конституционния съд, като се даде тълкуване дали действието занапред на решението на Конституционния съд позволява на съдилищата да прилагат противоконституционна правна норма за развили се преди това правоотношения, дали и в кои случаи и спрямо кои правни субекти такова приложение е възможно. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Другите изтъкнати основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Обжалваното решение не е недопустимо по съображенията, посочени в първия въпрос на касатора. Настоящата инстанция споделя изцяло доводите, формулирани в определението по делото под № 33429 от 2.12.2017 г. по ч. гр.д. 16267 по описа за 2017 г. на СГС и цитираното в него определение от 12.12.2017 г. по ч. т.д.2496/2017 г. на Първо търговско отделение на ВКС, според които няма специален административен ред, изключващ допустимостта на общото исково производство по спора. Решението не е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е приложил правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма, нито е допуснал явни нарушения на правилата на формалната логика. Въззивният съд не е упражнявал косвен контрол за конституционосъобразност на закон, а се е съобразил с вече постановеното решение на Конституционния съд за противоконституционност на приложимата правна норма. Този съд обсъдил всички относими към спора възражения и доводи на касатора. Ето защо по третия и четвъртия въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4875 от 02.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 11362 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: