Ключови фрази
Средна телесна повреда * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * предоставени гаранции за възобновяване * Европейска заповед за арест

Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. София, 02.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на
прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 73 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на упълномощения защитник на задочно осъдения Е. Е. Е., за възобновяване на НОХД № 271/2010 г. на Районен съд – Сандански и отмяна на постановената по него присъда № 1162 от 04.05.2011 г., влязла в сила на 20.05.2011 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, за които при условията на чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие поради невръчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия и неизпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, тъй като книжата са били връчени на баща му, с когото Е. е бил във влошени взаимоотношения. В искането са били застъпени твърдения, че не е бил уведомен за съдебното
производство по НОХД № 271/2010 г. на РС – Сандански, проведено в негово отсъствие и е узнал за постановената присъда през м. юни 2016 г., когато е бил преведен от Република Франция и настанен в затвора в гр. Бобов дол. В с. з. на 15.03.2017 г., ВКС е дал ход на делото при участие на осъденияи
неговия защитник, както и на прокурор от ВКП, като е обявил делото за решаване.

В срока за произнасяне по делото е постъпила информация за издадена от
българските власти европейска заповед за арест (ЕЗА) за осъдения Е.
(съдържаща гаранция за възобновяване на делото с оглед нормата на чл. 423, ал. 5
от НПК), въз основа на която същият е бил установен и задържан на 21.07.2016 г., а впоследствие предаден от френските власти и преведен в затвора в гр. Бобов дол на 27.07.2016 г. Посочената ЕЗА и съпровождащите я документи са имали значение за изхода на делото, но своевременно не са били изискани от ВКП и не са били известни на защитата. Поради това се е наложило ВКС да възобнови производството по н.д. № 73/2017 г. като отмени определението си, с което е дал ход на делото и обявил същото за решаване, за да даде възможност на защитата да се запознае с горепосочените документи и обсъди тяхното значение в контекста на направеното искане за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.

В с. з. на 20.09.2017 г. осъденият се е явил лично и със защитника си, който е изложил аргументи, че след като се е запознал със съдържанието на въпросната ЕЗА, счита, че е налице основанието по чл. 423, ал. 5 от НПК и делото следва да се възобнови без да се преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. Също така, прави искане за произнасяне по мярката за неотклонение.
Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, поради което предлага да бъде уважено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е било подадено на 25.11.2016 г. и е допустимо, тъй като е било депозирано в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда, което е станало с екстрадицията на осъдения от Република Франция на 21.07.2016 г. въз основа на ЕЗА и предаването му на българските власти, съответно превеждането му в затвора в гр. Бобов дол на 27.07.2016 г. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО, предвид наличието на условията по чл. 423, ал. 5, вр. чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК.
От приложената по делото Европейска заповед за арест от 08.07.2011 г., е видно, че Е. Е. Е. е поискан и съответно предаден по повод присъда № № 1162 от 04.05.2011 г. на РС – Сандански, постановена по НОХД № 271/2010 г., влязла в сила на 20.05.2011 г. при дадени гаранции за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 5 от НПК. Това се извежда изрично от съдържанието на представената ЕЗА, където тази разпоредба е цитирана. С такова съдържание е и писмото на РП – Сандански до ВКС по повод търсената информация дали са били дадени гаранции за възобновяване на делото.
Имайки предвид посочените дотук данни, ВКС намира, че са налице условията по чл. 423, ал. 5 от НПК за уважаване на направеното искане за възобновяване. Осъденият Е. е бил предаден от френските власти при предоставени гаранции за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 5 от НПК, поради което и не следва да се преценява дали той е знаел за съдебното производство срещу него. Затова и съгласно чл. 425 ал. 2 от НПК се налага присъдата по НОХД № 271/2010 г. на РС – Сандански да бъде отменена, като делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав от стадия на съдебното заседание, когато е започнало задочното производство.
В контекста на приложението на чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС констатира, че задочно осъденият Е. е бил задържан в изпълнение на посочената присъда в затвора – гр. Бобов дол след изпълнение на ЕЗА и екстрадиране от Република Франция, като същевременно както във фазата на досъдебното,така и в съдебното производство не му е била взимана мярка за неотклонение. Обвинението, предявено на досъдебната фаза е за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 2-ро, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, като впоследствие е бил внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, извършени на 03.11.2009 г. Свидетелството за съдимост на Е. сочи, че той е бил осъждан за две престъпления по транспорта, като веднъж е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, а втория път е приложен института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Данните за издирване на Е. и невъзможността да бъде открит в хода на съдебното производство срещу него са довели до постановяване на принудително довеждане и налагане на глоба в с. з. на 27.10.2010 г., а в с. з. на 19.11.2010 г. съдът го е обявил и за общодържавно издирване. Видно от протоколите от с.з. на 28.01.2011 г., 14.03.2011 г., 23.03.2011 г. и 04.05.2011 г. опитите по време на висящото производство до постановяване на присъдата за призоваване и установяване местоположението на подсъдимия са останали безуспешни. Продължителното отсъствие на осъдения от страната и обстоятелството, че е напуснал известния си адрес по време на съдебното производство срещу него, свидетелстват за липса на трайно установено местоживеене, което от своя страна завишава риска от укриване. Тези данни, ведно с факта, че осъденият е бил обект и на международно издирване и задържан по ЕЗА, обуславят наличието на реална опасност от укриване. При определяне на мярката за неотклонение следва да се вземе предвид и необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуални действия, обусловена от закрепения в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство. Затова ВКС намира, че явяването на Е. Е. Е. пред съдебните органи и преодоляване на реалната опасност от укриване може да бъде обезпечено като по отношение на него се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 271/2010 г. на Районен съд – Сандански, КАТО ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 1162 от 04.05.2011 г., влязла в сила на 20.05.2011 г., с която Е. Е. Е. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, за които при условията на чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд – Сандански от стадия на съдебното заседание.
ВЗЕМА по отношение на Е. Е. Е. мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.