Ключови фрази


1

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 225

гр.София, 22.10.2019 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2751/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 594/ 11.07.2019 г. по настоящето дело по жалба на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 45 от 12.03.2018 г. по гр.д.№ 708/ 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против Щ. К. Щ. и Р. Б. Т. иск, квалифициран по чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], до размер ½ идеална част на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 25.08.2015 г. с нотариален акт № ..., н.д.№ 168/ 2015 г. на нотариус рег.№ ***, с който Щ. К. Щ. и съпругата му В. Г. Щ. продават на Р. Б.Т. самостоятелни обекти с идентификатори ....
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос „Приложим ли е отменителният иск по чл.135 ЗЗД в отношенията между кредитора и поръчителя, когато са извършени от поръчителя разпоредителни действия с негово имущество във вреда на кредитора?”.
Отговор на същия въпрос е даден в Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/ 2017 г., ОСГТК, ВКС, т.1. Тълкуването е задължително за всички съдилища в България, включително за Върховния касационен съд. Според него защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. Отговорността на поръчителя възниква въз основа на самостоятелно договорното отношение, но тя не е субсидиарна по отношение на отговорността на главния длъжник, затова със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора и цялото му имущество служи за обезпечение на кредитора. След като кредиторът има двама съдлъжника, той разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях и по отношение на поръчителя са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, включително иска по чл.135 ЗЗД. При липса на специална норма, която да изключва приложението на този иск, няма основание да се приеме, че понятието "длъжник" в същата норма не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество. С горепосоченото тълкувателно решение изрично е приета за неправилна формираната до приемането му практика, според която искът по чл.135 ЗЗД може да се проведе по отношение на поръчителя, след като той е придобил качество на длъжник с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.
Точно такава неправилна практика обективира допуснатото до касационно обжалване въззивно решение. В него съдът е извел от правна страна, че искът е неоснователен, защото ответникът Щ., макар да е бил поръчител на ищеца, не е имал качеството „длъжник” на банката към момента на разпоредителната сделка, доколкото към същия момент срещу него не е имало издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като поръчителят е длъжник от момента на възникване на правоотношението между него и кредитора, без оглед издадена ли е заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Кредиторът има на разположение иска по чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя и когато последният е извършил увреждащи действия преди издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Поради това по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. То следва да бъде отменено, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Не може да бъде уважено искането на процесуалния представител на касатора за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Пред въззивната инстанция не са правени никакви доказателствени искания, нито са изтъкнати доводи за допуснати в първата инстанция нарушения в процеса на доказване. Поради това възможността за събиране на нови доказателства е преклудирана (т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/ 2013 г., ОСГТК, ВКС), а когато не се налага повтарянето или извършване на други съдопроизводствени действия, касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество (арг. от чл.293 ал.2 ГПК).
Установено е по делото, че между „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място] и „Щеревстрой” ООД, [населено място], е сключен договор за предоставяне на кредит във валута № *** от 21.01.2008 г., въз основа на който банката предоставила на дружеството кредит в размер на 1 840 650 евро с краен срок за погасяване 21.12.2011 г. На 20.01.2010 г. договорът бил анексиран, като анексът бил подписан и от Щ. К. Щ. (ответник в настоящето производство), К. Щ. и Г. Щ., които поръчителствали за изпълнение на всички задължения, поети от кредитополучателя. С анекса срокът за издължаване бил продължен до 21.12.2014 г.
За обезпечение на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по този договор в полза на банката била учредена (с нотариален акт № ..... ) договорна ипотека върху поземлен имот в землището на [населено място] и върху учреденото право на строеж за три масивни жилищни сгради. Била учредена и (с нотариален акт № ....., н.д.№ 10/ 2008 г. на нотариус рег.№ ***) договорна ипотека върху поземлен имот в землището на [населено място] и построените в този имот 44 сгради.
Между „Интернешънъл асет банк” АД и „Щеревстрой” ООД бил сключен и договор за инвестиционен кредит № *** от 28.09.2009 г., с който на дружеството бил предоставен кредит в размер на 1 000 000 лева. И този договор е анексиран (анекс № 5 от 27.03.2013 г., който продължава срока за изпълнение до 27.09.2021 г.), като анексът е подписан освен от кредитополучателя и от Щ. К. Щ. (ответник в настоящето производство), К. Щ. и Г. Щ. - в качеството на поръчители.
За гарантиране на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по този договор в полза на банката била учредена (с нотариален акт № ..... , н.д.№ 428/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***) договорна ипотека върху поземлен имот в землището на [населено място] заедно с построените в този имот 44 сгради. Била учредена и (с нотариален акт № ..... , н.д.№ 50/ 2011 г. на нотариус рег.№ ***) договорна ипотека върху поземлени имоти и построени в тях сгради в землището на [населено място].
На 06.08.2015 г. ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора от 28.09.2009 г., получена на същата дата от управителя на „Щеревстрой” ООД (той и поръчител по двата договора) – Г. Щ.. Посочено е, че задълженията по кредита към 04.08.2015 г. са в общ размер 1 423 839,65 лв. Поканата съдържа и уведомление, че при неизпълнение в срок от 7 дни банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем и ще се снабди срещу дружеството със заповед за изпълнение.
С нотариален акт № ..... , съставен на 25.08.2015 г. и вписан в Служба по вписванията при Смолянски районен съд с вх.№ 1924 от 25.08.2015 г., ... , дело 797/ 2015 г., Щ. К. Щ. и съпругата му В. Г. Щ. продали на Р. Б. Т. самостоятелни обекти с идентификатори ..... и ..... , всички находящи се в сграда, построена в [населено място] на [улица], ведно с ¾ ид.ч. от поземления имот, в който сградата е построена, за сума от 98 480 лв. Страните удостоверили в акта, че от посочената цена 30 000 лв. са платени преди сключването на договора, а остатъкът от 68 490 лв. следвало да бъде платен по банков път в срок от два работни дни. С платежни нареждания от 26 и 27.08.2015 г. сумите 22 000 лв. и 46 480 лв. били преведени от Р. Т. по сметка на съпругата на ответника Щ. – В. Щ..
С нотариален акт № ..... , н.д.№ 225/ 2015 г., съставен на 30.10.2015 г., ответникът Р. Т. и съпругата му продали горепосочените имоти на „Фестилана България” ЕООД, [населено място] за сумата 118 000 лв. С договор от 02.11.2015 г. това дружество предоставило под наем на Г. Щ. един от процесните имоти (този с идентификатор ..... ), като няма спор, че той ползва този имот за жилище (ответникът Щ. признава това обстоятелство в отговора срещу исковата молба).
Въз основа на заявление на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място] по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. № 885/ 2015 г. на Смолянски районен съд, по което били издадени заповед за изпълнение № 445/ 21.10.2015 г. и изпълнителен лист от 22.10.2015 г. за задълженията по договора от 21.01.2008 г. Със заповедта „Щеревстрой” ООД, Щ. К. Щ. (ответник в настоящето производство), К. Щ. и Г. Щ. били осъдени солидарно да заплатят на банката сумата 1 827,450 евро главница, 419 432,64 евро, 5 867,71 евро, 190,67 евро и 800 196,81 евро лихви, 100 871,75 евро такси и комисионни 235 226,84 лв разноски по делото, включително договорна лихва по чл.5 ал.8 от договора за кредит, дължима при обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Въз основа на заявление на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място] по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. № 897/ 2015 г. на Смолянски районен съд, по което били издадени заповед за изпълнение № 450/ 23.10.2015 г. и изпълнителен лист от 26.10.2015 г. за задълженията по договора от 28.09.2009 г. Със заповедта „Щеревстрой” ООД било осъдено да заплати на банката сумата 966 000 лв. главница, 184 516,18 лв, 3 973,11 лв, 237,50 лв и 254 390,60 лв лихви, ведно с договорна лихва по чл.11 от договора за кредит, дължима при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 38 006 лв такси и комисионни и 55 608,87 лв разноски по делото.
От приетото по делото експертно заключение на комплексна оценителна и екологична експертиза се установява, че процесните обекти са разположени в жилищна сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта от 2004 г. на [населено място], кв.У.. Сградата се намира в урбанизирана територия, на 400 м. от централната част на квартала, захранена е с ток и вода и е с изпълнена вертикална планировка. Самостоятелните обекти в сградата по предназначение представляват гаражи, складове и жилища, в различна степен на завършеност, като общата им пазарна стойност (включително ¾ ид.ч. от поземления имот върху който сградата е построена) възлиза на 279 427 лева. В промишлената зона на квартала е изградена електрическа централа на биомаса, която е на 300 м. по права линия от процесната сграда. Тази централа обаче, въпреки че има разрешение за ползване, не работи и не оказва влияние върху пазарната цена на имотите.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците, че експертизата не бива да бъде кредитирана в частта относно цената на имотите по процесната сделка, поради необосноваността й в тази част. Експертното заключение е прието от първоинстанционния съд след подробен разпит на вещите лица, при който те са защитили становището си и са отговорили на убедително на многобройните въпроси, поставени от процесуалните представители на ответниците. Няма никакви обстоятелства, които да сочат на необоснованост на заключението и съдът му дава вяра.
С оглед установените факти, от правна страна съдът приема иска за обявяване на сключения между ответниците договор за относително недействителен спрямо ищеца (в рамките на обема права, които първият ответник е прехвърлил на втория), за основателен. Потестативното право по чл.135 ал.1 ЗЗД се поражда от фактически състав, който включва валидно правоотношение между кредитор и длъжник, извършени от длъжника по това правоотношение действия, които намаляват общото обезпечение на кредитора (увреждат го), както и съзнание у длъжника за увреждането. Ако увреждането е извършено чрез възмезден договор с трето лице, това трето лице също трябва да е знаело за увреждането.
В конкретния случай „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място] се явява кредитор на Щ. К. Щ. въз основа на два договора за поръчителство – от 21.01.2010 г. и от 27.03.2013 г. По силата на тези договори ответникът Щ. е поел задължение да отговаря в случай на неизпълнение на „Щеревстрой” ООД на задълженията, които това дружество е имало спрямо ищеца по два договора за банков кредит. Към 23.10.2015 г. тези задължения възлизат на 1 827,450 евро главница, 419 432,64 евро, 5 867,71 евро, 190,67 евро и 800 196,81 евро лихви, 100 871,75 евро такси и комисионни и 235 226,84 лв разноски, включително определяема договорна лихва при предсрочна изискуемост (по договора за валутен кредит) и на 966 000 лв. главница, 184 516,18 лв, 3 973,11 лв, 237,50 лв и 254 390,60 лв лихви, ведно с договорна лихва по чл.11 от договора за кредит, дължима при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 38 006 лв такси и комисионни и 55 608,87 лв разноски (по договора за кредит в лева).
Сделката от 25.08.2015 г., с която ответникът Щ. и съпругата му продават свои притежавани в режим на съпружеска имуществена общност имоти на ответника Т., се явява увреждаща по отношение на кредитора „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], защото по този начин длъжникът намалява секвестируемото си имущество. Насрещно получената престация (продажната цена) не може да компенсира това намаление, тъй като тя е значително по-ниска от пазарната стойност на имотите (съгласно заключението на приетата по делото комплексна експертиза), а и е постъпила по сметка не на ответника Щ., а на съпругата му. Поради това сделката несъмнено има увреждащ кредитора характер.
Възраженията на ответника Щ., че сделката не уврежда „Интернешънъл асет банк” АД, тъй като задълженията на кредитополучателя по договорите за кредит са обезпечени с договорни ипотеки, са неоснователни. Предвид размера на вземанията, за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, не може да се предполага, че учредените в негова полза ипотеки в достатъчна степен обезпечават вземанията му. Освен това съгласно установената практика (срв. решение № 201/ 31.10.2018 г. по гр.д.№ 1036/ 2018 г., ІV г.о.) увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За кредитора има значение, колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника. Затова сделката, извършена между ответниците е увреждаща за кредитора – ищец.
Длъжникът Щ. е знаел за увреждането. Несъстоятелен е доводът му, че поканата за доброволно изпълнение по договорите за кредит била отправена към управителя на „Щеревстрой” ООД, а не до него. Този управител всъщност е син на ответника Щ.. Самият ответник също е бил съдружник в „Щеревстрой” ООД до 2012 г., поради което твърдението му, че не е бил наясно със задълженията на дружеството по договорите за банков кредит са несъстоятелни. Освен това задължението на поръчителя не възниква от момента на поканата, а от договора за поръчителство. Съгласно установената практика, обективирана в посоченото по-горе решение на ВКС, ІV г.о., в хипотезата на съществуващо задължение знанието за увреждане е налице у длъжника винаги, когато патримониумът му се променя чрез негов акт.
Увреждащото действие съставлява възмездна сделка, поради което за да възникне в полза на кредитора потестативното право по чл.135 ЗЗД и третото лице трябва да е знаело за увреждането. Основателно ответниците поддържат, че за този факт липсват преки доказателства, но неоснователно претендират, че не са налице косвени такива, които да създават убеденост в наличието му. Според установената практика правнорелевантен факт може да бъде доказан с преки доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени доказателства – следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния (срв. решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5955/ 2014 г., ІV г.о. и цитираното в него). В решение № 162/ 01.07.2014 г. по гр.д.№ 7320/ 2013 г., ІІІ г.о. изрично в хипотезата на предявен иск по чл.135 ЗЗД е прието, че при формиране на решаващия си извод по отношение на знанието на купувача за увреждане, съдът е длъжен да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства. При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. В случая е несъмнено, че увреждащата сделка е извършена в кратък срок (20 дни) след като длъжникът ”Щеревстрой” ООД (чиито управител е син на ответника Щ.) е бил уведомен от кредитора, че ще счете кредита в лева за предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си. Продажната цена по тази сделка е близо три пъти по-ниска от пазарната стойност на имотите. Третото лице е отчуждило тези имоти в полза на четвърто лице по-малко от два месеца след придобиването им, също при близо трикратно занижена в сравнение с пазарната им стойност продажна цена, а това четвърто лице е настанило в един от продадените имоти един от синовете на ответника Щ. едва три дни след като ги е придобило. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства не оставя съмнение, че ответникът Т., към момента на сключване на сделката от 25.08.2015 г. е знаел за наличието на задължения на ответника Щ.. Обстоятелството, че е отчуждил процесните имоти преди вписване на исковата молба има значение само в отношенията между „Интернешънъл асет банк” АД и четвъртото лице, но не е пречка за уважаване на предявения срещу третото лице иск. За четвъртото лице („Фестилана България” ЕООД), което е придобило собствеността върху процесните имоти преди вписването на исковата молба, настоящето решение няма сила (т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/ 2017 г., ОСГТК, ВКС), защото не е било конституирано като страна в производството.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 45 от 12.03.2018 г. по гр.д.№ 708/ 2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по иска на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], против Щ. К. Щ., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Р. Б. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН до размер ½ част по отношение на „Интернешънъл асет банк” АД договорът, сключен на 25.08.2015 г. с нотариален акт ... , н.д.№ 168/ 2015 г. на нотариус рег.№ ***, вписан в Служба по вписванията при Смолянски районен съд с вх.№ 1924 от 25.08.2015 г., акт № ..... , дело 797/ 2015 г., с който Щ. К. Щ. и съпругата му В. Г. Щ. продават на Р. Б. Т. самостоятелни обекти с идентификатори ..... , всички находящи се в сграда с идентификатор ..... , построена в [населено място] на [улица] поземлен имот № ..... , ведно с ¾ ид.ч. от правото на собственост върху този поземлен имот, за сума от 98 480 лв.
ОСЪЖДА Щ. К. Щ., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Р. Б. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплатят на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата 8 279 лв (осем хиляди двеста седемдесет и девет лева) разноски за производството пред всички инстанции.
Дава на основание чл.115 ал.2 ЗС шестмесечен срок на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], за отбелязване на решението в Служба по вписванията -гр.Смолян.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: