О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 71   гр. София, 29.01.2009 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и девета година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 527   по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Я. от гр. П., подписана и от адв. Й. Христова, срещу определение № 487 от 20.10.2008г. по ч. гр. д. № 813/2008г. на Плевенски окръжен съд, ІІІ граждански състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила определението от 22.08.2008г. по гр. д. № 3264/2008г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлена молбата на И. В. Я. от гр. П. за допускане на обезпечение на предявения против „Т” ЕАД, гр. П. иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 434/2008г. на ЧСИ П. Д. , рег. № 755 на Камарата на ЧСИ. В частната касационна жалба и писменото изложение частната жалбоподателка релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК – Плевенски окръжен съд неправилно се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на довода за незаконосъобразност на определението са изложени съображения, че неправилно съдилищата са приели, че се касае до иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вместо иск по чл. 254 от ГПК /отм./, което е довело до неправилни правни изводи относно предпоставките и условията за допускане на исканото обезпечение като съдът неправилно е приел, че се касае до нередовна искова молба. Заявено е искане за отмяна на обжалваното определение и допускане обезпечение на предявения иск. Ответникът „Т” ЕАД, гр. П. оспорва частната касационна жалба и възразява, че същата е недопустима поради това, че не са изложени точно и мотивирано основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Плевенски окръжен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата за допускане обезпечение на иска за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника вземането по определение от 27.03.2008г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1062/2008г. на Плевенски районен съд, за чието принудително събиране е образувано изп. дело № 434/2008г. на ЧСИ П. Д. , рег. № 7* Изложени са съображения, че подадената искова молба е нередовна с оглед обстоятелството, че в същата не е посочен изрично моментът, към който присъдените с изпълнителния лист суми не се дължат и едва при уточняване на този момент може да се направи преценка за наличието на правен интерес от предявяване на иска. Въззивната инстанция се е позовала и на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, в която е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство при представена разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банката, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена преди образуване на изпълнителното производство. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. В конкретния случай същественият въпрос е свързан с условията за допускане обезпечение на предявения иск. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, поради което касационно обжалване на определението следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. По същество частната жалба е основателна. За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ ищецът има право на иск, т. е. предявеният иск е допустим; 2/ искът е вероятно основателен, т. е. ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК/ или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 191 от ЗЗД /чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК/; 3/ да е налице интерес от обезпечаване на иска /обезпечителна нужда/. Поддържаното от въззивния съд становище, че исковата молба е нередовна, се свежда до това, че към момента на постановяване на определението не може да се обоснове правен извод относно допустимостта на иска, а следователно и на неговата евентуална основателност и наличието на обезпечителна нужда. Направеният от решаващия съдебен състав извод е неправилен. Предявеният от И. В. Я. срещу „Т” ЕАД иск има характер на отрицателен установителен иск и правният интерес за неговото предявяване се обуславя от издадения на 27.03.2008г. по ч. гр. д. № 1062/2008г. на Плевенски районен съд изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изп. дело № 20087550400434/2008г. на ЧСИ П. Д. , рег. № 7* Анализирайки обстоятелствената част на исковата молба, може да се направи извод, че твърдението на ищцата е, че към датата на предявяване на иска не дължи плащане на сумите по издадения изпълнителен лист поради това, че на 30.04.2008г. е платила 2 370,53 лв. главница, по отношение на остатъка от главницата е постигнато споразумение за внасяне на сумата 450 лв. на три равни вноски, считано от 01.07.2008г., задължението по главницата е безлихвено на основание на предоставената от ответника възможност за погасяване на задължението до 30.04.2008г., а държавната такса 87,88 лв. и адвокатското възнаграждение в размер 350 лв. не представляват неизпълнение на основното задължение на ищцата към ответника и са неотносими към изразходваната от ищцата топлоенергия, като по отношение на адвокатското възнаграждение се твърди също, че не се дължи, тъй като не е платено от ответника на адвоката. Следователно предявеният иск е допустим, а доколко твърдените в исковата молба обстоятелства са основателни и доказани е въпрос, който ще бъде решен при разглеждане на спора по същество. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. Когато ищецът не разполага с такива документи или не са представени по делото, вероятната основателност на иска може да бъде удостоверена като ищецът изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Следователно съдът има право да допусне обезпечение на иска с представяне на гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в определен от него размер. С оглед вида на иска /отрицателен установителен иск/ и представените по делото доказателства посочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща, но обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК – след внасяне на гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Съобразно цената на иска 2 765,61 лв. – главница, 1 478,23 – лихва, законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2008г. до окончателното плащане, 87,88 лв. – държавна такса и 350 лв. – адвокатско възнаграждение и при съобразяване размера на преките и непосредствени вреди, които евентуално ответникът би претърпял, ако обезпечението и предявеният иск са неоснователни, настоящият съдебен състав определя гаранцията на основание чл. 391, ал. 3 от ГПК в размер 4 682 лв. За определяне размера на гаранцията настоящият съдебен състав отчита и обстоятелството, че по делото не са налице данни дали в изпълнителното производство има наложени възбрани на недвижим имот или запори на движими вещи или банкови сметки и други обезпечителни мерки. Въз основа на изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се допусне обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20087550400434/2008г. на ЧСИ П. Д. , рег. № 755 при представяне от ищеца на гаранция в размер 4 682 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 487 от 20.10.2008г. по ч. гр. д. № 813/2008г. на Плевенски окръжен съд, ІІІ граждански състав и вместо него постановява: ДОПУСКА на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК обезпечение на иска, предявен от И. В. Я. от гр. П. срещу „Т” ЕАД, гр. П. за признаване за установено, че не дължи сумата 4 682 лв., представляваща главница за неизплатена топлинна енергия за периода м. 01.12.1999г. – 31.01.2008г. в размер 2 765,61 лв., сумата 1 478,23 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.02.2000г. – 22.02.2008г., законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2008г. до окончателното плащане, сумата 87,88 лв. – държавна такса и сумата 350 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист на 27.03.2008г. по ч. гр. д. № 1062/2008г. на Плевенски районен съд и е образувано изп. дело № 20087550400434/2008г. на ЧСИ П. Д. , рег. № 7* чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. дело № 20087550400434/2008г. на ЧСИ П. Д. , рег. № 7* при представена от ищеца гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в размер на 4 682 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.