Р Е Ш Е Н И Е                     N 550                     София , 04. 08. 2010  година                                     В ИМЕТО НА  НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни  ,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:          Костадинка Арсова                                     Василка Илиева                               При участието на секретаря Виолета Петрова   като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 314 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. Д. Г. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 941 от 31.07.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2006 г. , с което е отменено решение № 1* от 14.06.2006 г. по гр.д. № 863 от 2004 г. на Варненския районен съд, 14 състав. В жалбата подържа неправилност на съдебният акт при наличието на всички основания по чл.281 ГПК. С определение № 1261/09 от 2.11.2009 г. по гр.д. N 314 по описа за 2009 година на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 941 от 31.07.2008 г. на Варненския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за допустимостта на гласни доказателства при условията на чл.134, ал.1 ГПК /отм./ за установяване съдържанието на документ- протокол за замяна на ТПС Комисия, който е изгубен не по вина на страната. Ответниците П. В. Г., починал на 14.04.2009 г. / у-ние за наследници № от 16.06.2009 г./ и заместен от низходящите си , които са конситуирани като ответници в процеса , Д. П. В. и В. П. В. са взели становище , в което излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и считат, че решението е правилно. Не е взела становище третото лице – помагач П. П. М. . Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявените ревандикационен и негаторен иск от Д. Г. Д. срещу П. В. Г., починал и заместен от своите низходящи Д. П. В. и В. П. В. за лозе, находящо се в землището на гр. “., местността “Т” , съставляващо им. пл. № 1* с площ от 1000 кв.м. защото е намерил че ищеца- касатор не е установил по реда на пълното и главно доказване ,че е собственик на имота на деривативно основание. Този извод на съда е неправилен и необоснован . По делото е било доказано по категоричен начин , че през 1968 г. по гр.д. № 278 от 1968 г. на Варненския районен съд, процесния имот като част от друг селскостопански имот е бил обект на делба и по силата на съдебна спогодба е бил възложен на А. Н. , като наследник на Г. А. . Съсобствеността по това дело е възникнала като наследствено правоприемство между двамата сина на Г. А. Н. – А. и П. Н. , комуто този имот е бил предоставен от ТПС Комисия по замяна срещу негов земеделски имот, внесен в ТКЗС. Протокола за замяна не е бил представен защото по делото е установено , че архива на ТПС Комисия е бил унищожен. Алекси Н. от своя страна е преотстъпил имота на П. П. М., която е станала негов собственик на деривативно основание. Отделно от това тя се е снабдила и с консаттивен нотариален акт , считай че е собственик на оригинерно основание защото е присъединила владението на своите праводатели, започнало от 1960 г. и с оглед възлагането в дял по делбата на нейния баща, който й го е преотстъпил се снабдява с н.а. № 137 от 1981 г. за собственост. П. П. М. е привлечена като трето лице – помагач. С н.а. № 173 от 1983 г. П. М. извършва замяна между този имот и имот, собственост на Г. Д. Г. – баща и наследодател на ищеца. След няколко транслативни сделки Д. Д. става негов собственик. Въззивният съд неправилно е намерил, че правото му на собственост не е установено по реда на пълното и главно доказване защото не е представен протокола за замяна от ТПС Комисия- с. К., легитимиращ собствеността на П. М. , от която е бил закупен първоначално имота, макар ,че индиция за неговото съществуване е удостоверение № 1* от 22.06.1966 г. , което като диспозитивен свидетелстващ документ установява наличието му. Освен това по делото е била представена и разписка установяваща, че препис извлечение от този протокол е бил получен на 20.02.1960 г. и следователно е съществувал . Независимо от посочените доказателства и липсата на данни , че ищеца е виновен за унищожаването на архива на ТПС Комисия , събраните гласни доказателства също доказват ,че той е съществувал и че с него е извършена замяната. Неправилно и в противоречие с чл.134, ал.1 ГПК/отм./ писмените и гласните доказателства не са включени в доказателствения материал. Основание за това е намерено в обстоятелството , че липсват преки доказателства за факта, че не ищеца е виновен за унищожаването на протокола, т.е. не е установен състава на чл.134, ал.1 ГПК/отм./ . Основният спорен въпрос е налице ли е замяна от ТПС Комисия на земеделска земя от 16 декара собственост на Г. А. в м. “К” с лозе от два дка в м. “У“, землището на гр. В., като юридически факт , който обосновава правото на собственост на праводателите на ищеца. Причината за спора е унищожаването на архива на ТПС Комисия – с. К., включително и протокол № 1 от 15.02.1960 г. с който е разпоредена замяната. Въззивният съд е счел, че не няма данни , “протоколът за замяна да е бил в страната или в нейните праводатели и че е бил загубен или унищожен по тяхна вина “. Съгласно чл.134, ал.1 ГПК/отм./ за да се допуснат свидетелски показания е необходимо да се установи, че писменият документ , който обективира извършената замяна по ЗТПС е изгубен или унищожен не по вина на страната. По делото е категорично ясно , че архива на Комисията по ТПС не е бил съхраняван от ищеца Д. Г. Д. и следователно не той е виновен за неговото изгубване или унищожаване. Данни за неговото наличие съществуват както в представените писмени доказателства , така и от показанията на свидетелката Н. Тези доказателства следва да се обсъдят в съвкупност и поотделно и ако беше изпълниено изискването на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ то Варненския окръжен съд щеше да стигне до извода , че замяната е била извършена. Разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗПСЗЗ стабилизира извършените замени от ТПС Комисия на земеделски земи при случаите когато е извършено разпореждане с последващо получените имоти. Точно в резултат на тези разпоредителни сделки Д. е станал негов собственик. При тази конкуренция на права между лицата, които са внесли имотите си в ТКЗС и тези които са ги получили по замяна в хипотезата на чл.18з, ал.3ЗПСЗЗ закона дава предимство на последните. Именно за това ищецът- касатор е станал собственик на имота , а ответниците макар да се легитимират с решение на ПК го владеят без правно основание. Предявеният иск за ревандикация е основателен , тъй като ищецът е собственик, а ответниците осъществяват фактическа власт и не могат да противопоставят правно основание на което владеят имота. Основателен е и иска по чл.109 ЗС и те трябва да бъдат задължени да премахнат поставеният от тях фургон в мястото. Ответниците дължат и направените разноски в размер на 1080 лева. Решението е неправилно и следва да се отмени като ВКС при условията на чл.293 , ал.2 ГПК следва да се произнесе по съществото на спора. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 941 от 31.07.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2006 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Д. П. В. с ЕГН ********** и В. П. В. с ЕГН ********** , двамата от гр. В. да възстановяват собствеността и предадат владението на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. В. лозе, находящо се в землището на гр. “., местността “Т” , съставляващо им. пл. № 1* с площ от 1000 кв.м. , както и на основание чл.109 ЗС да премахнат намиращия се в имота фургон и да заплатят разноски в размер на 1080 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: