Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 18.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1197 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Л. А. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 171 от 01.07.2011 год., постановено по гр. възз.д.Nо 60/2010 година на ОС-Ловеч . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото, както и поради нарушение на материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса надлежна ли е земеделска реституция по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато недвижимия имот се намира в регулационните граници на населеното място , когато земеделския имот се възстановява в стари реални граници , без издадено вторично решение на ПК/ОбСЗ , произнесен с обжалваното решение в противоречие с Решение по гр.д. Nо 280/2007 година на ОС-Ловеч, Решение Nо 278 от 19.11.2010 година по гр.д. Nо 195/2010 година на ОС-Ловеч . , и по въпроса : ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със жилищна сграда в груб стоеж, въз основа на надлежно уредено право на строеж и издадени строителни книжа на общината, допустима ли е земеделската реституция на имота, постановеното от въззивния съд решение в противоречие с т.2 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС и посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение Nо 229/21.07.2010 г. по гр.д. Nо 195/2009 г. на II г.о.; Решение Nо 839 / 16.04.2010 год. по гр.д. Nо 590/2009 годи на ВКС-II г.о. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация М. М. Г. и Ю. И. Б., с който се оспорва основателността на релевираните с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение .Постъпил е отговор от ответниците А. М. Ц., Ф. П. С., Е. Д. П. , Х. Д. П., Х. Н. Г. и Л. А. М. чрез адв.В. А. с която се оспорва допустимостта на касационното обжалване , както и основателността на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С отменително Решение на ВКС по гр.д. Nо 910/2007 година е прието, че Л. К. , като суперфициар на право на строеж върху държавна земя ,надлежно учредено по силата на Договор от 17.08.1990 година и при изградена въз основа на това право масивна двуетажна жилищна сграда в парцел *./ стар */ , пл. Nо * в кв. 31 по плана на [населено място] и след получена нотариална покана от ответниците да освободи дворното място , е заявил в рамките на настоящото съдебно производство отрицателен установителен иск , с който иска да бъдат отречени правата на собственост на ответниците, както и да бъде отменен констативен НА Nо*/1993 година на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ , като делото е върнато на окръжен съд за разглеждане на спора по същество. С ново отменително Решение по гр.д. Nо 4421/2008 година ВКС по чл. 290 ГПК , отново е постановено връщане на делото за разглеждане по същество от окръжен съд, след като е прието , че спорът за характера на заявения иск и за наличието на правен интерес , е преклудиран още с първото отменително решение на ВКС. С определение Nо 87 от 05.02.2010 година по гр.възз.д. Nо 60/2010 год. на ОС-Ловеч исковата молба на Л. К. е оставена без движение на основание чл. 100 ал.3 във вр. с чл. 98 ал.1 б.”г’ ГПК / отм./ с указания да се уточнят основанията за оспорване правата на ответниците. С определение Nо 158 от 08.03.2010 година , въз основа на молба вх. Nо 2258 от 04.03.2010 година , съдът е приел, че указанията му са изпълнение, като основанието да се отричат правата на собственост на ответниците поради липсата на доказателства за собственост на праводателя на ответниците „преди образуването на ТКЗС”, поради липсата на доказателства за приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ с влязло в законна сила решение на органа на поземлената реформа В рамката на така очертания предмет на спора още с първото отменително решение на ВКС и при указанията на ВКС по второто отменително решение , ищецът е уточнил, че оспорва правата по реституция , тъй като няма доказано право на собственост на праводателя на ответниците, нито има завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ. С обжалваното решение , окръжният съд , в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ и чл. 218з ГПК / отм./ е отменил решението на първата инстанция от 12. 07.2002 година и е постановил ново , с което е отхвърлил заявения от Л. К. отрицателен установителен иск с правно основания чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ относно част от незастроено държавно дворно място , находящо се в@@19@[жк]с площ от 240 кв.м., съставляващо парцел * в кв. 31 по плана на същия град и съседи :дере, парцел *, улица и река. По допуснатите правни въпроси , обуславящи изхода на спора и на основание чл. 291 ГПК , настоящият състав намира, че по приложение разпоредбата на чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ е налице съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК , съобразно която , в действащата редакция, изменение с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текстът на чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ установява , че „ общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение на административния орган на поземлената реформа , придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ”. Като законова разпоредба , чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява , че с това решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение , граници съседи, както и ограниченията на собствеността, без изискването да е придружено със скица. Т.е. по отношение на издадените решения на ПК до изменението с ДВ. бр.48/1995 година, и съответно с ДВ. бр. 18/1999 год. може да бъде направен извод,че процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е завършена и без да има скица, и поражда своето конститутивно действие с влизането си в сила. Като се съобрази разпоредбата на чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ в последната и редакция , тълкувана в контекста на ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС , следва , че не може да има еднозначно разрешение на въпроса от кой точно момент се поражда конститутивния ефект на решението на ПК/ОбСЗ , тъй като всяко решение е издадено при действието на различната редакция на закона. Ето защо и моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот. Предмет на петиторна защита може да бъде само земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост, възстановен в стари реални граници, при отчетените ограничения на законодателя с чл. 10 ал.7, ал.12 и ал.13 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ са въведени изключения , при които издаденото позитивно решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ не може да породи конститутивното си действие , съгласно разясненията по ТР 1/97 год. на ОСГК на ВКС. Така с посочените решения на ВКС , постановени по чл. 290 ГПК, в обобщаващите си мотиви съставите на касационния съд приемат , че за да се признае невъзможността решението на ПК/ ОбСЗ, с което се собствеността на земеделския имот се възстановява в стари реални граници , да прояви конститутивното си действие при съобразяване на ограниченията по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ , извършеното строителство в имота, включен в границите на урбанизирана територия, следва да е законно , а ако се касае до отстъпено от държавата право на строеж, то строителството следва да е започнало въз основа на надлежно издадено разрешително за строеж към 1.03.1991 година. С Решение Nо 229/21.07.2010 год. по гр.д. Nо 195/2009 год. на ВКС- II г.о. изрично се приема , че хипотезата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ е специална по отношение тази на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ и приложима за хипотезите на възстановяване на собствеността върху имоти, бивша земеделска земя , включена в строителните граници на населените места при колебания на съда за правната квалификация на ограниченията , които препятстват пораждането на вещно-правните последици на реституционния административен акт. Цитираните решения на ОС-Ловеч са разгледани казуси , чието разрешение по въпросите за предмета на доказване при заявен положителен установителен иск и за правното значение на решението на ПК/ ОбСЗ не следва да се обсъждат , предвид на съществуващата по проблемите задължителна практика на ВКС по решения по чл. 290 ГПК, възприета и от настоящият състав. С оглед на изложените съображения и мотиви , настоящият състав намира касационната жалба на Л. К. за неоснователна . Предметът на заявеният отрицателен установителен иск е уточнен като незастроено място в [населено място] от 240 кв.м. в [населено място] , м.”Ц.” парцел *., част от працел * , за който е съставен А. Nо */17.08.1990 година и със Заповед Nо 205/17.08.1990 год. е отстъпено право на строеж върху държавна земя. Л. К. , като суперфициар на право на строеж върху държавна земя, учедено по силата на Договор от 17.08.1990 година и при изградена въз основа на това право масивна двуетажна жилищна сграда в парцел *./ стар */ , пл. Nо * в кв. 31 по плана на [населено място] ,[жк]е поддържал , че не са били налице предпоставките за реституция на земеделска земя , породи което е поискал да се отрече признатото на ответниците, като наследници на правоимащите лица , право на собственост на процесния недвижим имот. Развитата защитна позиция на ищеца Л.К. е поддържана в две насоки - 1./ че праводателите не са били собственици на процесния недвижим имот и 2./ липса на завършена реституционна процедура, което да прави ответниците като наследници на правоимащите лица , в чиято пола е издадено Решение Nо 20/ 02.07.1992 година на ПК [населено място], собственици на процесните 240 кв.м. от парцел * в кв. 31 по РП на града. За да постанови решение по съществото на спора като отхвърли заявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е изложил мотивирани и законосъобразни, в насока и на изложените общи мотиви по делото, съображения за несъстоятелност на поддържаните тези. Възражението , че праводателите на ответниците не са били собственици на процесния недвижим имот- парцел * с площ от 240 кв.м. , образуван в източната част на парцел * с площ от 730 кв.м., възстановен с Решение на ПК и за който е издаден констативен НА Nо */1993 година по принцип не следва да бъде разглеждано в производство , в което ищецът е заявил за защита право на собственост – в случая на суперфициарна собственост , резултат на учредено право на собственост върху бивша земеделска земя , но след включването на бившата земеделска земя в строителните граници на населеното място и не е налице оспорване на правата на собственост към минал момент. Възражение е прието като част от предмета на спора , то е разгледано, и въз основа на безспорните писмени доказателства е прието, че ответниците по несъмен начин, при условията на пряко и пълно доказване , установяват правото на собствеността на своите праводатели на парцел VII-*от кв. 31 по плана на [населено място]. Втората теза на ищеца , касаеща доводи за липса на завършена реституционна процедура , разгледана в по-широк аспект , засяга и проблема с установяване на онези обстоятелства, който биха доказали наличието на основанията по см. на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ. Безспорно установено в хода на 14 годишното исково производство са фактите , че със Заповед Nо 115 / 20.08.1991 год. на Председателя на ИК на ОНС [населено място] е било утвърдено частично изменение на застроителния и регулационен план за кв. 31, парцели * и * , като е образуван нов парцел * в кв. 31 , върху който със заповед 205/17.08.1990 год. на ОНС [населено място] е отстъпено право на строеж върху 240 кв.м. С решение Nо 455 / 17.12.1991 год. , постановено по гр.д. Nо 389/1991 година на ОС-Ловеч е отменена Заповед Nо 115/ 20.08.1991 год. на Председателя на ИК на ОНС [населено място] като незаконосъобразна-постановена в нарушение на чл. 32 ал.3 З./ отм./ За спорният парцел * в кв. 31 по плана на [населено място],[жк]с площ от 240 кв.м. е съставен акт за държавна собственост Nо 94/17.08.1990 година , а със Заповед Nо 205/ 17.08.1990 год. на ОНС на [населено място] за този имот е отстъпено право на строеж на Л. К., реализирано до етап на изграждане на сградата в груб стоеж, въз основа на одобрен архитектурен проект Nо 64/24.10.1990 година , строително разрешение Nо 196/24.10.1990 година и Протокол Nо 70/24.10.1990 година за определяне строителна линия и ниво. Въз основа констатации на изслушаното експертно становище в насока , че не може да бъде установена идентичност между парцел * с площ от 240 кв.м. и парцел * с площ от 760 кв.м., тъй като образувания въз основа на отменената Заповед Nо 115/ 20.08.1991 година парцел * в източната част на парцел * в кв. 31 по плана на града , не съществува в регулационния план, обосновава фактическият извод на въззивния съд, че тази парцел не е съществувал при издаване на А. Nо */17.08.1990 година и констатациите по акта са опровергани. Законосъобразни , обосновани и логично са последващите изводи на съда , че Заповед Nо 205/17.08.1990 година на Председателя на ИК на ОНС [населено място] е издадена в нарушение на нормативно установения с Наредбата за държавните имоти / отм./ ред за разпореждане с недвижими имоти- държавна собственост, което обосновава довод за нищожност на договора за учредяване на суперфиция на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД- издадена Заповед на несъществуващ парцел. При тези изводи на съда , обоснован е крайния извод , че не са установени ограничения за възстановяване правото на собственост , макар и земеделската земя да е включена в урбанизирана територия на населеното място.Макар и да няма спор , че в парцел * има недовършен строеж на двуетажна жилищна сграда, построена от Л. К. на основание строително разрешение Nо 196/24.10.1990 година , то без доказване законността на отстъпеното право на строеж в надлежно обособен парцел, извършеното строителство е ирелевантен факт за процедурата по възстановяването на земеделски земи по ЗСПЗЗ . Извън предмета на спора, при липса на доводи от страна на ищеца и защитата му,въведени като основания за отричане правото да се възстанови собствеността на ответниците по ЗСПЗЗ, поради съществуващ друг ред за възстановяване на собствеността, съдът е изложил и мотиви и съображения, че събраните данни / на база на изслушаното експертно заключение / за проведена процедура по отчуждаване на имота през 1959 година по ЗПИНМ / отм./ не е завършена при липсата на данни за изплатени обезщетения на собствениците. При изложените съображения, настоящият състав приема , че установените факти потвърждават правото на ответниците, в лицето на техните праводатели, да получат позитивно решение по земеделска реституция по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ , който индивидуален административен акт е породил конститутивното си действие, тъй като а ищецът не доказва съществуването на ограниченията на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ. При постановения краен резултат и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, като съобрази искането за присъждане на разноски от страна на защитата на ответниците по касация и представения Договор за правна защита и съдействие на адв.А.- АК Л. за заплатен адвокатски хонорара , настоящият състав намира искането за основателно и доказано в размер на сумата 500 лв. / петстотин лева/ Ето защо и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС –второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 171 от 01.07.2011 год., постановено по гр. възз.д.Nо 60/2010 година на ОС-Ловеч . ОСЪЖДА Л. А. К. от [населено място],с ЕГ Nо [ЕГН] да заплати на А. М. Ц., Ф. П. С., Е. Д. П. , Х. Д. П., Х. Н. Г. и Л. А. М. сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за защита пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :