О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 406

гр. София, 30.06.2022 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1800 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК] против решение № 224 от 14. 04. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 120 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено решение № 260182 от 16. 10. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав по т.д. № 2156 по описа на съда за 2019 г. в осъдителната му част, с която е осъден касаторът да заплати на ответника по касация „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон, сумата 87877.62 лв., представляваща останалата незаплатена цена на продадени и доставени стоки в периода 01. 01. 2015 г. – 30. 06. 2019 г., от които 4640.80 лв. – останала неплатена цена на продадените през 2015 г. стоки, 17924.64 лв. – останалата неплатена цена на продадени стоки през 2016 г., 26945.66 лв. – останалата неплатена цена на продадените през 2017 г. стоки, 27023.90 лв. – останалата неплатена цена на продадените през 2018 г. стоки и 7140.63 лв. – неплатена цена на продадени стоки в периода 01. 01. – 30. 06. 2019 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение с твърдения, че въззивният съд неправилно, без да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото и в нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е тълкувал разпоредбите на приложимите между страните Общи условия в отношенията между тях, като без да изследва действителната обща воля на страните и без да отчита обичайната търговска практика между тях е достигнал до неправилни изводи относно действителното съдържание на понятието „оборот“, като база за начисляване на процесните отстъпки, прихванати от него срещу дължимата цена на доставените му от ищеца стоки, поради което и е достигнал до неправилни крайни изводи, довели до уважаването на предявения срещу касатора иск. По изложени в жалбата съображения се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен в цялост, със законните последици. Касаторът не претендира разноски за касационната инстанция.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът, като възпроизвежда значителна част от оплакванията си, изложени в касационната жалба твърди очевидна неправилност на решението по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, както и че в случая са налице „материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото“ – твърдения, общо покриващи съставите на специфичните селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 от ГПК. В изложението се формулира като основен въпрос, обуславящ изхода на правния спор: „Какво се разбира под понятието оборот, посочено в договорите между страните, като база за начисляване на сумите по специфичните условия – разходи за реклама, бонус оборот и логистична такса?“ Твърди се същият да е разрешен, без да е постигнато пълно доказване /без да конкретизира в изложението какви точно и с какво значение за спора твърдения на страните и правнорелевантни за съществуването на спорното право факти са останали недоказани/, както и чрез тълкуване на договорни разпоредби, но при нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, която изисква отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други. В конкретния случай това правило намирало проявление при тълкуването на чл. 6 от ОУ и чл. 2 от търговските условия, както и т. 7 от Приложение за логистично сътрудничество между страните от 03. 01. 2014 г. Излага се, че мотивирайки решението си въззивният съд не е отчел обичайната търговска практика между страните, при която дължимите от доставчика – ищец цена за реклама, бонус за оборот и логистична такса се определят върху оборотната цена на продуктите, на която те са доставени, а не след приспадане на последващи намаления на цените на вече доставени стоки, както и на върнатите от ответника на ищеца вече поръчани и приети стоки. Твърди се в конкретният случай въззивният съд да не е извършил съвкупна преценка на всички доказателства, игнорирайки разпоредбата на т. 7, последен абзац от Приложение за логистично сътрудничество между страните от 03. 01. 2014 г., който е от съществено значение за изясняване на волята на страните в насока на това, че под „нетен оборот“ се разбира стойността на доставените стоки за определен период от време, както и че при постановяването на решението си въззивният съд не е взел под внимание изложените от ответника търговски съображения, обосноваващи защо дължимите от доставчика -ищец цена за реклама, бонус за оборот и логистична такса се определят върху оборотната цена на продуктите, на която те са доставени, а не след приспадане на последващи намаления на цените на вече доставени стоки, както и върнатите от ответника на ищеца вече поръчани и приети стоки, като вместо това, пренебрегвайки принципа на свободата на договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, съдът е достигнал до неправилния извод, че ако се прилага волята на страните, изразена в постигнатите между тях договорености, както и обичайната им търговска практика, ще се стигне до неоснователно обогатяване на ответника-касатор, за сметка на доставчика-ищеца.
Ответникът по касация „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК изразява становище за недопускане на касационно обжалване, поради неналичие на предпоставките за това, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му по касационен ред осъдителна част въззивният съд е приел за установено по делото от фактическа страна, че между страните не се спори, че трайните търговски отношения между тях са регламентирани в Рамково споразумение - Общи условия на системата за доставки в „Метро“ /“Общи условия“/ от 20. 12. 2013 г., в т.2.1. на което е предвидено сключването на Споразумение за търговски условия, дефинирано като „установяващо цени и условия и срокове за плащане“ за различните продуктови групи, за доставката на които ищецът се идентифицира като доставчик. Условията за транспортиране на доставките до магазините на „Метро“, включително - дължимата от доставчика логистична цена, са договаряни в Приложения за логистично сътрудничество, представляващо неразделна част от Общите условия, съгласно 2.6. и т. 5 от съответните Търговски условия. В полза на ответника са договорени специфични условия, сумите по които се обективират в кредитни известия за намаляване на доставната цена и се прихващат от задълженията за заплащане на доставната цена / т. 9.3. от ОУ/, вкл. бонус в проценти за постигнат оборот без ДДС; разходи за пряка и непряка реклама и логистична такса. Съгласно т. 1.2. от подписаните между страните Споразумения за търговските условия, ищецът като доставчик дължи на ответника сума за реклама на неговите продукти, определена в процент, както следва: за 2015 г. и 2016 г. - в размер на 3 %, а за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. - в размер на 4 % от оборота. Съгласно т. 1.4. от подписаните между страните Споразумения за търговските условия, ищецът като доставчик дължи на ответника сума, представляваща общ бонус от оборота, определена в процент за целия период 2015 г. – 2019 г. в размер на 3,5 % с приложение на интерполация. Съгласно т. 7 от Логистичното приложение ищецът като доставчик дължи на ответника логистична такса в размер на 2,95 % от нетния оборот на доставчика, като размерът на таксата не може да бъде по-малък от 28,02 лева без ДДС на всеки палет. Според т. 4 от Търговските условия страните са уговорили, че при намаляване на цените, доставчикът извършва незабавно съответните промени на цените. В случай на намаляване на цените всички доставки по вече приети, но неизпълнени заявки, ще бъдат фактурирани на база на новата по-ниска цена. В случай на увеличение на цените, всички доставки по вече приети, но неизпълнени заявки, ще бъдат фактурирани на базата на старата по-ниска цена. В случай, че доставчикът обяви намаление на цените по време на промоционална кампания и новата цена е по-ниска от договорената за целите на кампанията, доставчикът се задължава да приложи по-ниската нова цена за всички стоки, закупени от дружеството за целите на кампанията, като издаде кредитно известие за съответната разлика. Съгласно т. 4 от ТУ, „Период на ценово намаление“ е периодът на промоционална активност от страна на дружеството - ответник, договорено с доставчика, както и 10 дни преди и 10 дни след него, през което време доставчикът се задължава да доставя определени стоки на цени по-ниски от регулярните.
От правна страна въззивният съд, като е препратил на основание чл. 272 от ГПК и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение е приел, че между страните от една страна е безспорно, а от друга страна от представените по делото писмени доказателства - рамкови споразумения и данъчни фактури се установява както наличието на договорни отношения между страните, така и изпълнението на задълженията на ищеца да достави на ответника уговореното количество стоки, на което съответства насрещното задължение на ответника да заплати уговорената продажна цена.
Според въззивния съдебен състав спорни по делото са въпросите и обстоятелствата единствено досежно правото на ищеца да получи разликата до пълния размер на доставната цена, предвид упражненото от ответника право да извърши прихващане с насрещното вземане за разходи за реклама, бонус за постигнат оборот и логистична такса, които според ответника следва да бъдат начислявани върху база процент от доставната продажна цена на стоките, преди намаленията и приспадането на цената на върнати стоки, докато според ищеца следва да бъдат отчитани действително реализираните продажби и то на цената, на които те са се осъществили, предвид приложените ценови намаления и търговски отстъпки за различни клиенти, т.е. основният спорен въпрос между страните е какво се разбира под понятието „оборот“, посочено в договора като база за начисляване на сумите по специфичните условия - разходи за реклама, бонуси и логистични такси. По този въпрос въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния такъв в насока на това, че оборотът представлява фактурната стойност на доставките, намалена със стойността на издадените данъчни кредитни известия в промоционален период или при връщане на стока и това е така, защото съгл. т. 4 от ТУ е предвидено изрично, че при намаляване на цените поради навлизане в промоционален период или при прилагане на различни търговски отстъпки, доставчикът извършва незабавно съответните промени в цените, като в този случай всички доставки по вече приети, но неизпълнени доставки, ще бъдат фактурирани на базата на новата по-ниска цена, като следва да се издаде и кредитно известие за съответната разлика в цената. Според въззивният състав по-натам, така възприетият от страните подход е в съответствие с дефинираното в чл. 96 от ЗДДС понятие „оборот“, като по аргумент от чл. 115 ЗДДС с издаваните от ищеца кредитни известия при прилагане на ценови политики в промоционални кампании и при случаи на връщане на стоки, е намалена фактурната цена на доставките, т.е намалена е данъчната основа, респ. оборотът, който да служи като база за определяне на предвидените в договора такси за реклама, бонуси и логистични услуги, прилагани в търговската мрежа на ответника. Следователно, според въззивния съд по-натам, уговорките между страните следва да се тълкуват в смисъл, че под оборот, относим към изчисляване на отстъпките/възнаграждението за реклама и бонус, следва да се разбира достигнатият нетен оборот на доставените от ищеца на ответника стоки, като се съобразят съответните последващи намаления на цените на вече доставените стоки, въз основа на допълнителни уговорки относно продажба на стоки в период на реклама, както и върнатите от ответника на ищеца вече поръчани и приети стоки. В противен случай, ако се приеме тезата на ответника, че при изчисляване на оборота следва да се вземе предвид броя и цената на стоките при първоначалната им доставка, би се стигнало до неоснователно обогатяване за сметка на доставчика, тъй като целта на уговорките е ответникът да получи възнаграждение за реализираната от него продажба на възможно най-висока цена, като извършва реклама на стоките и продажбата им в големи мащаби в търговската си верига от магазини. Връщането на вече получени стоки и получаването на допълнителни отстъпки от цените, извън уговорените специфични условия във връзка с рекламни целеви кампании, изключва правото на жалбоподателя за същите стоки, които е върнал или за които е получил допълнителна отстъпка, да получи и основните отстъпки и възнаграждение за реклама, тъй като намалява количеството и цената на реализираните стоки, респ. - е извън целта, с която са уговорени заплащането на бонус и възнаграждение за реклама. Това според въззивния съд би противоречало на принципа за добросъвестност в отношенията между страните, и на практика би довело до неоснователното обогатяване на търговеца за сметка на доставчика, като в крайна сметка това би означавало, че при връщане на стока, за което доставчикът е задължен да издаде данъчно кредитно известие търговската верига ще има правото да начисли, фактурира и прихване всички суми по специфични условия по първоначалната фактурна стойност независимо от това, че е върнала доставеното.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на същата норма е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, при това – при обикновен прочит, при който порокът на решението също следва да е виден, да е възможно да бъде установен и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на прочит на мотивите на съдебното решение, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
В конкретният процесен случай касаторът „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното от него въззивно решение с аргументи, съвпадащи с въведените с касационната му жалба основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, базирани на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и тълкуване на уговорките между страните в нарушение на установените за това правила, както и за несъобразяване с фактически и правни твърдения на касатора, изложени по делото при разглеждането му в инстанциите по същество. Така заявените и поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на Върховния касационен съд и в рамките на правомощията по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно. Поради изложеното решението не следва да се допусне до касационно обжалване на заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По отношение на обжалваното решение не са налице и основанията на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 от ГПК, също общо и неконкретно заявени от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, чрез просто възпроизвеждане съдържанието на установяващите ги законови текстове. Съобразно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства В случая по отношение на поставения от касатора въпрос това изискване не е налице, тъй като въпросът е изведен от и изцяло базиран на конкретните факти по делото, а отговорът му, даден от въззивния съд е също изцяло обусловен от правилността на изводите на съда относно действителното значение на термина „оборот“ в отношенията между страните. Така формулиран въпросът на касатора не покрива общият селективен критерий за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, законоустановен в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК така, както същият е разяснен с посочената задължителна за съдилищата практика на касационната инстанция и преди всичко - главното изискване въпросът да е именно правен. Такъв /правен/ би бил въпрос, който изисква отговор, базиран не на конкретните, установени по делото в процеса на събиране на доказателства обстоятелства по делото, включително досежно действителните уговорки и отношения между страните по повод конкретният му предмет /каквито биха били всички въпроси, засягащи правилността на въззивното решение/, а отговор, макар и продиктуван от действителния предмет на делото и решаващите изводи на въззивния съд в мотивите му към обжалваното решение, но произтичащ от, и основан на анализ на приложимите норми от действащият обективен правов ред и/или на приложимите по делото общи принципи на правото, всички те - като абстрактни, неиндивидуални, а общи и задължителни за всички правни субекти правила за поведение, и формулираният в конкретният процесен случай от касатора въпрос не отговаря на този, така законоустановен, първи и главен критерий, за да е годен да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът на същия изцяло зависи от конкретните обстоятелства по делото относно действителните, процесни отношения между страните, поради което и въпросът е не правен, както това императивно изисква разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а фактически такъв, съответно – и относим изцяло към правилността на обжалвания съдебен акт, която подлежи на проверка след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и на тази фаза от касационното производство, с предмет само селектиране на касационната жалба, съобразно изискванията и критериите на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
С оглед изтъкнатият му фактологичен, а не правен характер, по отношение на същия въпрос не е и възможно извършването на преценка относно наличието по делото или не, на допълнителните селективни критерии по т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, която преценка поначало изисква възможност за прилагане на абстрактен, принципен подход, при абстрахиране от конкретните обстоятелства на отделното дело. Независимо от изложеното, по делото не са налице и само общо заявените – чрез възпроизвеждане в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, на съдържанието на установяващите ги законовите разпоредби на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, такива критерии. По отношение на този по т. 1 от посочения законов текст - противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, изложението не съдържа въобще конкретни твърдения в посочената насока – както по отношение на практика на касационната съдебна инстанция от визираният в нормата вид, така и за конкретни противоречия на обжалваното решение с актовете, в които същата е обективирана. Същото се отнася и до основанието по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК – в изложението общо и бланкетно, без каквато и да било конкретика и/или допълнителна обосновка се твърди, че в случая са налице „материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото“.
Съобразно цитираното ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, поради което и по изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение в случая не следва да бъде допуснато.
При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 224 от 14. 04. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 120 по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА “МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 3166 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: