2решение по гр.д.№ 1164 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
София, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1164 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. М. Л., Н. Г. П. и М. Г. М. срещу решение от 16.08.2018 г. по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е отменено частично решение от 08.11.2004 г. по гр.д.№ 3975 от 2002 г. на Софийския районен съд, 37-ми състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на следните искове:
1. предявеният от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П. Я., направено в полза на М. Г. М. със саморъчно завещание от 23.12.2000 г., по силата на което Я. се е разпоредила за след смъртта си със собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и
2. предявеният от В. Ц. В. срещу И. М. Л. и Н. Г. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо И. Л. и Н. П., че В. В. е собственик на следния имот: апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и за осъждането на тези ответници да предадат на В. гореописания имот.
С определение № 348 от 28.06.2019 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Когато решава въпроса за наличие на завещателна способност на завещател, по предявен иск за унищожаване на завещание на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, кое от приети по делото противоречиви заключения на съдебно-психиатрични експертизи съдът следва да кредитира: това, което основава своето заключение на медицински документи с дати, много преди съставянето на завещанието или това, което се базира на медицински документи с дати, близки до датата на съставяне на завещанието ?
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: От решаващо значение за разрешаването на спор по предявен иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от Закона за наследството за унищожаемост на завещателно разпореждане е да се определи дали по време на съставяне на завещанието завещателят е бил способен да завещава. Способност за завещаване е налице, когато кумулативно са изпълнени условията на чл.13 ЗН: завещателят да е навършил 18 години, да не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие и да е способен да действа разумно. Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая със саморъчното завещание- към момента на изготвянето на завещанието в писмен вид и неговото подписване. Недееспособността, която предхожда или следва съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна. Поради това при предявен иск за унищожаване на завещание на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, при приети по делото противоречиви заключения на вещи лица за способността на завещателя да действа разумно, съдът следва да кредитира тези от заключенията, които се основат на медицински документи, удостоверяващи здравословното /физическо и психическо/ състояние на завещателя към датата на съставяне на завещанието или в период, близък до тази дата. Заключения на експертизи, основаващи се на медицински документи, съставени въз основа на медицински прегледи на завещателя, извършени много години преди датата на изготвяне на завещанието, не могат да са убедителни доказателства за способността на завещателя да действа разумно към датата на изготвяне на завещанието и не следва да се кредитират от съда. На още по-голямо основание такива заключения на експертизи не следва да се кредитират от съда, ако противоречат на другите събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ за здравословното състояние на завещателя и способността му да действа разумно към датата на съставяне на завещанието, които други доказателства съгласно чл.202 ГПК съдът следва да вземе предвид при решаване на въпроса кое от противоречивите заключения на вещите лица да възприеме и кое не.
Предвид този отговор на поставения процесуалноправен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което въззивният съд е кредитирал заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещите лица д-р Е. С.- Т., д-р А. М.- П. и д-р Ц. Г., които основават изводите си за липса на завещателна дееспособност на А. Я. на стара медицинска документация /от преди повече от 10- 20 години от датата на съставяне на процесното завещание на Я. от 23.12.2000 г./ и което заключение противоречи както на заключението на експертизата на вещите лица д-р Ц. П., д-р В. С. и д-р В. П., основала изводите си на медицински документи с дати, близки до датата на съставяне на завещанието на А. Я. от 23.12.2000 г., така и на събраните по делото гласни доказателства относно способността на А. Я. да действа разумно към 23.12.2000 г.
Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето на стари или извършването на нови процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Към настоящия момент делото е висящо по следните искове:
1. иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от Закона за наследството, предявен от В. Ц. В. /наследник по закон на починалата на 20.02.2001 г. А. П. Я. съгласно удостоверение за наследници № 545 от 31.05.2001 г. на СО- район „С.“/ срещу М. Г. М. за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П. Я., направено със саморъчно завещание от 23.12.2000 г., по силата на което А. П. Я. е завещала на М. Г. М. собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и
2. иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, предявен от В. Ц. В. срещу И. М. Л. и Н. Г. П. /двамата закупили процесния апартамент по време на брака си от Л. Й. П. с нотариален акт № ..... от 29.03.2002 г., който от своя страна го е закупил от заветника М. Г. М. с нотариален акт №......... от 23.10.2001 г./.
I. По първия от предявените искове /иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН/, относно способността на А. Я. да завещава по делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети шест заключения на медицински експертизи.
От удостоверение №.... от 21.03.2003 г. на МБАЛ „А.“, отделение по социална и консултативна психиатрия с диспансерни функции, медицинско удостоверение изх.№ 590 от 28.11.1978 г. на ИНПН-София, удостоверение от 26.01.1978 г., епикриза за болничен престой от 24.07.1962 г. до 06.10.1962 г., епикриза за болничен престой от 04.01.1957 г. до 14.06.1957 г., епикриза за болничен престой от 22.11.1957 г. до 14.12.1957 г., протокол на медицинска комисия по повод издаването на решение на ТЕЛК, индивидуална карта на душевно болен и лична амбулаторна карта безспорно се установява, че завещателката А. Я. се е водела на диспансерен учет от 1956 г. с диагноза „шизофрения“, като последният й контакт с диспансера на IV километър е бил през м.05.1988 г.
В удостоверенията от 28.11.1978 г. и от 26.01.1979 г. е посочена диагноза „шизофрения- параноидна форма с промяна на личността“. Според експертно решение № 0679 от 10.06.1988 г. на ТЕЛК, А. Я. страда от шизофренни психози: шизофрения- параноидна форма, пристъпно-прогредиентно протичане, промяна на личността. Инвалидизирана е за първи път през 1977 г., до когато е работела.
В епикризата за болничен престой от 24.07.1962 г. до 06.10.1962 г. е посочено, че заболяването протича хронично, с леки емоционално-волеви промени. В протокола на медицинската комисия по повод издаването на решение на ТЕЛК е посочено, че въпреки че е имала психически проблеми в младежка възраст и не се лекува от 1988 г. А. Я. е в добро психическо състояние, с активен логически мисловен процес, със запазена памет за факти, събития и обстоятелства от личния живот. В удостоверение изх.№ 853 от 07.08.2000 г. на МБАЛ по неврология и психиатрия „С. Н.“ и удостоверение изх.№ 1225 от 10.08.2000 г. на УМБАЛ „А.“ ЕАД е посочено, че към 07.08.2000 г. и 10.08.2000 г. А. Я. не се води на отчет към Психиатричната клиника и е в добро общо здравословно състояние, без налични отклонения с оглед на възрастта.
От медицинско удостоверение от УСБАЛНП „С. Н.“ за прегледи на А. Я. в периода от 11.12.2000 г. до 15.12.2000 г., направени под ръководството на доцент В. М., се установява, че към момента на прегледите Я. била спокойна, адекватна, ориетнирана всестранно, с ясно съзнание, без данни за психична симптоматика или афективно разстройство и без паталогични промени, въпреки поставената през 1957 г. диагноза „шизофрения- параноидна форма“. Налице била само емоционална лабилност, която не се нуждаела от медицински контрол. Липсвал когнитивен дефицит. Въпреки поставената диагноза Я. можела да живее самостоятелно, да взема ежедневни и житейски решения, да се грижи за себе си и за имота си. Убедително мотивирала желанието си да се разпореди с този имот. Била с леко снижено ниво на интелектуално функциониране , но от гледна точка на възрастта й, образователния ценз и социалното й фунциониране, това не можело да влияе категорично на възможностите за планиране и използване на минал опит. Я. имала интелигентност, която психометрично е съответна на социалния опит и възрастта й. Съзнанието й по време на изследването било ясно, не била нарушена ориентацията й за време, място и собствена личност. Способностите на вниманието й били в нормите. В протичане на възприятните процеси не се констатирали нарушения на паметовите компоненти. Речта й била с нормален темп, не се наблюдавало удължено латентно време на реагиране. Способността за извършване на тестови операции е била ненарушена. Паметовите способности функционирали нормално. Свободно изразявала желанията си. Нямала наличие на психотизъм. Често била обхваната от излишни страхове и безпокойства, неувереност и чувство за унижение и била предразположена към стрес. Емоционално лабилна, лесно ранима, човек на настоенията, склонна към подтиснатост и депресивни преживявания. Наблюдавало се наличие на депресивен синдром в емоционалното състояние, със склонност към афективни реакции и фрустрационни реакции от пасивно- защитен тип. В заключение, според доцент М., към момента /11.12.2000 г.- 15.12.2000 г./ А. Я. нямала сериозно психично раастройство. Всички факти показвали, че тя е в дългогодишна ремисия. Отбелязаните афектни колебания и лекото снижение на когнитивното функциониране при особено стресогенни обстоятелства, можели да попречат на намирането на оптимално решение. Като цяло обаче те не оказвали съществено влияниие върху способността й да се ориентира в разнообразни житейски ситуации и да избира план на действие. Я. била наясно с естеството и значението на постъпките си и била в състояние самостоятелно да ги ръководи.
От показанията на свидетелката Е. Н. /братовчедка на завещателката А. Я./ се установява, че А. Я. била много затворена жена, с никого не поддържала близки отношения. До смъртта си живеела и се обслужвала сама. Никой не се е грижел за нея. Въпросът, какво ще стане с нейното жилище след смъртта й, бил табу- никога не е споменавал и не е обсъждала този въпрос. Била раздразнителна и за лекари не искала и да чуе. Като цяло била нормална, но се е случвало да подава сигнали до полицията за закрила, например когато получи съобщения за неплатени сметки.
Свидетелят В. Д. /съсед, управител на етажната собственост в последните години от живота на А. Я., който я е намерил мъртва в апартамента й/ свидетелства, че от 1967 г. живее над апартамента на А. Я. и не знае тя да е боледувала от нещо особено. Я. била средно общителна, имала малко контакти, но проявявала желание да си говори със съседите. Била в конфликт /карала се/ със съседката И., но свидетелят не знае защо. Със свидетеля контактувала във връзка с провеждащи се ремонти на общите части на блока. С нея свидетелят водел нормални разговори, била малко по-нервна и напрегната, но напълно адекватна. По-особеното й състояние свидетелят си обяснявал с шума при извършване на ремонтните работи. Тя разбирала нормално за какво ставало дума и за какво я търсят. Контактувала нормално и с хората, които извършвали ремонта, но понякога се карала с тях заради шума, който вдигали. Свидетелят е виждал А. Я. навън, по пазара, по улиците да се движи и контактува с хората нормално. Според този свидетел, в апартамента на Я. влизала само съседката С. и ответника М. М., когото свидетелят е виждал неколкократно да посещава Я. и да й носи някакви торбички.
От показанията на свидетелката Т. С. /съседка/ се установява, че през последните години преди смъртта си А. Я. общувала всеки ден със свидетелката. Контактувала с хората нормално. Макар че била затворена, поддържала нормални отношения с останалите съкооператори, като била по-близка със свидетелката. При ежедневните си контакти с А. Я. свидетелката не е забелязала някакви нейни неадекватни или неразумни прояви.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л.д-р М. Р. Е. се установява, че А. Я. е страдала от шизофрения- параноидна форма, пристъпно- прогредиентно протичане с психопатоподобна промяна на личността. Заболяването й е довело до трайна семейна, социална и трудова дезадаптация. През последните години от живота й е настъпила личностна промяна, изразяваща се в затвореност, необщителност, снижение на енергетичния потенциал. Въпреки заболяването си, според вещото лице, А. Я. е могла да разбира свойството и значението на действията и постъпките си и да защитава интересите си към датата на изготвяне на завещанието- 23.12.2000 г.
От заключението на вещите лица д-р Р. Т., д-р Д. Н. и д-р Е. Г. се установява, че към 23.12.2000 г. А. Я. е била със запазена психична годност, тоест могла е да разбира свойството и значението да действията и постъпките си и да ги ръководи правилно. Според тези вещи лица, действително е била налице психопатоподобна промяна на личността на Я., но тя е засягала предимно емоционално-волевата сфера, а в значително по-малка степен когнитивните функции на освидетелстваната /мислене, памет, интелект/. Именно тези когнитивни функции на личността са в основата на това едно лице да действа разумно в своя полза и да защитава делата си. Волевите критерии нямали нищо общо с интелектуалната годност и капацитет на личността. При А. Я. промените в интелектуално-паметовата сфера не били изразени, поради което вещите лица са на мнение, че тя е съзнавала това, което извършва и последиците от него и че е действала разумно в свой интерес. Промяната в емоционално-волевите способности на Я. засягала начините на осъществяване на емоционални контакти с останалите хора, действеността, инициативността и др. Тя не била определяща и не би могла да направи лицето поддаващо се на външно внушение, на матипулации и поставяне в зависимост от чужда воля. За всички тези особености много по-голямо значение имали когнитивните функции /мислене, памет, разсъждение, осъзнаване, прогнозиране на ефекта от поведението/, които при Я. почти не били засегнати от болестта й. Увредена била преди всичко емоционалната сфера от личността на Я., не толкова волевите способности, за което свидетелствало обстоятелството, че в продължение на дълги години е живеела и се е грижела сама за себе си, подала е молба за преосвидетелстване и е търсела начин да реализира желанията си.
Заключението на психиатричната експертиза на в.л. д-р Б. Щ., д-р В. В. и д-р П. П. не е категорично. При данни в медицинската документация за хронично душевно заболяване с трайни личностни промени и качествена деформация на основните психични процеси /емоциите- паратимия, мисленето- паралогия/, въпреки наглед дискретно засегнатите когнитивни възможности, вещите лица са заявили, че нямат достатъчно основания да приемат, че базисните годности на А. Я. за адекватни мотиви и адекватни действия са били запазени към 23.12.2000 г. Тези вещи лица сочат, че болните от шизофрения обичайно нямат тежки когнитивни нарушения, но от това не следвало, че техните преценки са адекватни и смислени.
Според заключението на приетата от въззивния съд експертиза на в.л.д-р М. Х. С., при А. Я. е била налице шизофрения- параноидна форма, с психопатоподобна личностна промяна, с придружаваща качествена промяна в мисловния процес- паралогичен, резоньорски мисловен процес, съчетан с емоционално-волеви нарушения. Личностната промяна е трайна и необратима, въпреки че след 1988 г. до смъртта й не са регистрирани психотични епизоди. В заключение, според това вещо лице, към 23.12.2000 г. Я. не е могла да разбира свойството и значението на действията и постъпките си и да ги ръководи правилно.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. д-р Е. С.- Т., д-р А. М.- П. и д-р Ц. Г. се установява, че А. Я. е страдала от психично разстройство- параноидна шизофрения с изразена промяна на личността. Въпреки липсата на медицинска документация за периода от 1988 г. до м.12.2000 г., тези вещи лица считат, че към м.12.2000 г. тази изразена промяна на личността на А. Я. е била налице, тъй като по принцип при липсата на лечение през този период заболяването се задълбочава. При личностова промяна се засягат абсолютно всички сфери на психичната дейност- интелектуално- личностна, емоционално- волева, психомоторика и възприятно- преставна. Сериозно се разстройват оценъчната способност и мотивацията на действията и поведението, които са болестни. Щом в медицинската документация е била диагностицирана личностова промяна, това означавало, че този който я е диагностицирал, е установил промяна във всички сфери на личността на Я.. Поради това тези вещи лица считат, че към 23.12.2000 г. А. Я. не е могла да разбира и ръководи действията си.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. д-р Ц. П., д-р В. С. и д-р В. П. се установява, че след 1988 г. е настъпила ремисия, тоест стабилизиране на психичното състояние на А. Я., без данни за психотични изживявания и прояви, без данни за съществени когнитивни нарушения. Я. не е оздравяла, има промени в характера, но до голяма степен базисните психични годности на Я. за адекватни мотиви и адекватни действия са били запазени към 23.12.2000 г. Поради това към тази дата тя е могла да действа разумно и да се разпорежда валидно с имуществото си за след смъртта си чрез завещание. Това заключение вещите лица са основали на данните от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително новопредставената пред въззивния съд медицинска документация за здравословното състояние на Я. през 2000 г.
При така установената фактическа обстановка, при наличието на противоречиви заключения на съдебно-психиатричните експертизи, с оглед дадения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК отговор на поставения правен въпрос, съдът следва да кредитира заключението на вещите лица д-р Ц. П., д-р В. С. и д-р В. П., което е основано на медицинска документация, установяваща психичното състояние на А. Я. в период, близък до написването на завещанието от 23.12.2000 г., по-конкретно на удостоверението от доц.М., издадено в резултат на медицински прегледи на Я., проведени в същия месец и по искане на Я. с оглед намерението й да изготви завещание в полза на М. М..
Заключението на тази експертиза следва да се кредитира и предвид на това, че съответства на първата и втората приети по делото експертизи /на в.л.д-р М. Р. Е. и на в.л д-р Р. Т., д-р Д. Н. и д-р Е. Г./, както и на събраните по делото свидетелски показания на тримата свидетели, всеки от които е бил категоричен за това, че в продължителен период преди смъртта й в началото на 2001 г. А. Я. се е държала напълно нормално, при общуването със съседите си не е проявявала симптоми на психично разстройство, можела е да живее и се грижи сама за себе си и да разсъждава разумно.
Съдът не кредитира заключенията на съдебно-психиатричните експертизи на в.л. д-р Б. Щ., д-р В. В. и д-р П. П., на в.л.д-р М. Х. С. и на в.л. д-р Е. С.- Т., д-р А. М.- П. и д-р Ц. Г., тъй като тези заключения са основани на медицинска документация, която е от далечен период от време спрямо датата на съставяне на завещанието от 23.12.2000 г.- /1957 г.- 1978 г./ и която сама по себе си не доказва, че А. Я. не е била способна да действа разумно към 23.12.2000 г. Действително, от тази медицинска документация се установява, че в периода от 1956 г. до 1988 г. Я. се е водела на диспансерен отчет като болна от шизофрения и че това заболяване е довело до личностна промяна, но не и че тази личностна промяна е в такава степен, че да прави действията и постъпките на Я. неразумни. Напротив, установено е от показанията на свидетелите, че въпреки болестта си и това, че не е провеждала лечение в периода от 1988 г. до смъртта си през 2001 г., А. Я. се е държала нормално и е действала разумно, а от заключението на в.л д-р Р. Т., д-р Д. Н. и д-р Е. Г. се установява, че при Я. е налице психопатоподобна промяна на личността, но тя е засягала предимно емоционалната сфера, а в значително по-малка степен волевата сфера и когнитивните функции на освидетелстваната /мислене, памет, интелект/. А именно тези до голяма степен запазени /незасегнати от болестта/ когнитивни функции на личността са в основата на това едно лице да действа разумно в своя полза и да защитава делата си.
Предвид на гореизложеното и след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни и експертизи/ настоящият състав на ВКС приема за безспорно установено, че към 23.12.2000 г. А. Я. е имала завещателна дееспособност /можела е да действа разумно/, поради което предявеният от В. Ц. В. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане от 23.12.2000 г. е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
II. По предявения от В. Ц. В. срещу И. М. Л. и Н. Г. П. иск за собственост: Безспорно е между страните, а и от представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от 30.12.1968 г. и удостоверения за наследници № 742 от 15.10.2001 г., № 752 от 15.10.2001 г. и № 753 от 15.10.2001 г. на СО- район С. се установява, че завещателката А. П. В. /Я./ е била собственик на завещания имот: апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, ет.2, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет и килер, застроен на 90 кв.м., с обща кубатура на апартамента от 380,55 куб.м., при граници: отгоре- С. А., отдолу- магазин, от изток- [улица], от запад- двор, от север- С. С., от юг- двор, заедно с таванско помещение от 9,16 куб.м. при граници: изток- бул.“В. Л., запад- двор, север- С. С., юг- двор, заедно с избено помещение от 17,01 куб.м. при граници: изток- [улица], запад- двор, юг- Г. Е. и 7,40 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел .... в кв........ по плана на [населено място], м.“Ц.“.
Доколкото със саморъчното завещание от 23.12.2000 г. А. Я. е завещала този имот на ответника М. М., наследникът по закон на Я. и ищец по делото В. Ц. В. не е придобил имота по наследство от Я.. Поради това и предвид отхвърлянето на иска по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на това завещание, предявеният от В. В. иск за собственост следва да се отхвърли.
Неоснователно е твърдението на В. В., че искът му за собственост е основателен предвид влязлата в сила присъда срещу ответника М. М., с която се установявала нищожността на завещанието от 23.12.2000 г. Действително, по делото е представена присъда от 25.04.2007 г. по н.о.х.д.№ 3618 от 2004 г. на Софийския районен съд, НК, 94 състав, с която ответникът М. Г. М. е признат за виновен затова, че на 03.09.2001 г. е ползвал неистински документ- саморъчно завещание на А. Я.. Тази присъда е представена на 11.06.2008 г. по гр.д.№ 877 от 2007 г. на Софийския градски съд, но след влизане в сила на решението по предявения от В. В. срещу М. М. иск с правно основание чл.42, б.„б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 23.12.2000 г.- решение за отхвърляне на този иск поради това, че е прието за установено, че завещанието е написано и подписано от завещателката А. Я.. Решението по този иск е влязло в сила на 16.03.2007 г., на която дата е постановено решението на ВКС, II г.о. № 210 от 16.03.2007 г. по гр.д.№ 1311 от 2005 г., с което е потвърдено въззивното решение по този иск. В тази част /частта за отхвърляне на иска за нищожност на саморъчното завещание/ влязлото в сила решение не е било отменено с решение № 319 от 06.12.2013 г. по гр.д.№ 4033 от 2013 г. на ВКС, III г.о. Отмяна на това решение не е била искана и от ищеца на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Поради това следва да се зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска по чл.42, б.“б“ ЗН и да се приеме, че саморъчното завещание на А. Я. от 23.12.2000 г. не е нищожно на основание чл.25, ал.1 ЗН, а напротив- написано е и е подписано от завещателката.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции както следва:
- на Н. П.- общо сумата 8 680 лв., включваща 30 лв. държавна такса за касационното обжалване на решението пред ВКС, II г.о., 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, 420 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 1000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 7 200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във ВКС. Неоснователно е възражението на насрещната страна, че на Н. П. не се дължи възнаграждение за адвокат в размер на 7 200 лв., тъй като по делото са представени надлежни доказателства за договорено и заплатено възнаграждение в такъв размер.
- на И. Л.- общо сумата 2 450 лв., включваща 50 лв. държавна такса по молбата за отмяна, която е уважена, 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 240 лв. възнаграждение за вещи лица пред първата инстанция и 2 100 лв. възнаграждения за вещи лица пред въззивния съд.
- на М. М.- общо сумата 580 лв., включваща 30 лв. държавна такса за касационното обжалване по настоящото дело, 50 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 16.08.2018 г. по в.гр.д.№ 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. Ц. В. с постоянен адрес: [населено място], [улица] срещу М. Г. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, Адвокатско дружество „Ц. и партньори“ иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П. Я., направено в полза на М. Г. М. със саморъчно завещание от 23.12.2000 г., по силата на което Я. се е разпоредила за след смъртта си със собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. Ц. В. с горепосочения адрес срещу И. М. Л. и Н. Г. П. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, Адвокатско дружество „Ц. и партньори“, иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, ет.2, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет и килер, застроен на 90 кв.м., с обща кубатура на апартамента от 380,55 куб.м., при граници: отгоре- С. А., отдолу- магазин, от изток- [улица], от запад- двор, от север- С. С., от юг- двор, заедно с таванско помещение от 9,16 куб.м. при граници: изток- бул.“В. Л., запад- двор, север- С. С., юг- двор, заедно с избено помещение от 17,01 куб.м. при граници: изток- [улица], запад- двор, юг- Г. Е. и 7,40 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел ..... в кв........... по плана на [населено място], м.“Ц.“.
ОСЪЖДА В. Ц. В. с горепосочения адрес да заплати на Н. Г. П. на основание чл.78 ГПК сумата 8 680 лв. /осем хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА В. Ц. В. с горепосочения адрес да заплати на И. М. Л. на основание чл.78 ГПК сумата 2 450 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА В. Ц. В. с горепосочения адрес да заплати на М. Г. М. на основание чл.78 ГПК сумата 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |