Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 16 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 388/2014 година. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. А. Д. срещу решение № 4 от 22.01.2014год. по внохд № 491/2013год. на Пловдивския апелативен съд. В нея се релевират основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Оспорва се приетото от съдилищата авторство на подсъдимия в деянието предмет на осъждането му, с довода за нарушения в дейността по проверка и анализ на доказателствата на решаващите по фактите инстанции. Иска се оправдаването на подсъдимия, а при условията на алтернативност, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му по изложените в нея и в представените писмени бележки съображения. Представителят на ВКП излага становище, че не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна на решението, което като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 44 от 07.11.2013год. по нохд № 377/2013год. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Г. А. Д. е признат за виновен в това, че на 03.05.2013год. около 02.40часа в [населено място], /област/, /улица №/, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 222/двеста двадесет и два/лв. от владението на Н. С. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е определен първоначален „Строг" режим за изтърпяване на наказанието в затвор. Подсъдимият е признат за невиновен по същото време и място да е отнел от владението на Н. С. Н. лаптоп „марка“ и зарядно устройство на същия на стойност 146.00лв.без съгласието на пострадалата и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което е оправдан по тази част на обвинението за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК. С присъдата подсъдимият Г. А. Д. е осъден да заплати на Н. С. Н. сумата от двеста двадесет и два лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2013год. до окончателното й изплащане, като за разликата до 382лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по дължимата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните и след като извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК намира доводите на подсъдимия Д. и на защитника му в подкрепа на сочените в жалбата основания за неоснователни. Впрочем, оплакванията в касационната жалба за недоказаност на обвинението са идентични с тези, правени и пред въззивния съд. Видно от мотивите на проверяваното решение, Апелативният съд, като втора решаваща по фактите инстанция, е дал аргументиран отговор на направените възражения и доводи срещу присъдата съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НК, включително по основанията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания пред него съдебен акт. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на Д. в деянието, предмет на обвинението, довело до настъпването на съставомерните последици, като в дейността по събиране и проверка на доказателствения материал, не са нарушени изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на сила и заплаха от страна на Д., за да преодолее съпротивата на Н. при отнемане на паричната сума и на движимите вещи от дома й, са аналогични на констатациите на първата инстанция, които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото. При осъществения инстанционен контрол Пловдивският апелативен съд е стигнал до същите фактически и правни изводи на Пазарджишкия окръжен съд, като е възприел позицията на Д. по оспореното от него авторство на деянието за осъществено от него право на защита, опровергано от останалите писмени и гласни доказателства. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на базата на събраната и проверена съвкупност, правилно е прието, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 от НК. В случая, обективните действия на подсъдимия сочат, че е бил налице и субективният признак на престъплението „грабеж", които действия опровергават твърдението му за незаконосъобразност по тази правна квалификация. При осъществяването на деянието той е съзнавал, че в конкретната ситуация и с оглед характера и интензитета на упражненото психическо въздействие над пострадалата възрастна жена със заплахи и употребата на насилие над нея чрез връзването на едната й ръка за леглото, тя няма да може да окаже съпротива при преследваната от подсъдимия престъпна цел. Всички тези обстоятелства безспорно установени, преценени и в съвкупност, водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия Д., като нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК съдилищата не са допуснали, поради което оплакването за неправилното приложение на закона е неоснователно. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице релевираните от подсъдимия и защитника му основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 22.01.2014год. по внохд № 491/2013год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: