Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
София, 28.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2687 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
В. Б. В. действаща като [фирма]- В. В.“ със седалище и адрес на управление [населено място] , Пловдивска област обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 11 от 02.02.2015 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1363/ 2014 год. на АС-Пловдив .
С касационна жалба поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос за качеството на подобрителя на чужд имот- публична общинска собственост- недобросъвестен владелец или държател и за приложимостта на чл. 74 във р. с чл. 72 ЗС по отношение на такъв подобрител, реализирал фактическата власт на имота на нищожно правно основание, множество решение на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община] , чрез процесуалния представител адв.Н. С. АК –П. , с доводи за неоснователност на касационната жалба . Претендира разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по уважения иск на [фирма] - В. В.“ за сумата 50 500 лв. , стойността на извършени подобрения в чужд имот , без противопоставяне на собственика на основание чл. 74 ЗС и след като е приел, че подобренията , извършени върху имот –публична общинска собственост не се възмездяват е постановил ново решение , с което искът на подобрителя [фирма] - В. В.“ е отхвърлен изцяло.
За да постанови решението си и отхвърли изцяло иска , въззивният съд е приел : 1./ че правото на строеж в полза на ЕТ е учредено на нищожен договор, тъй като по време на сключването му действа забрана имотите- държавната публична собственост да се обременяват с ограничени вещни права и 2./ че в тази хипотеза ЕТ няма качеството на владелец на чуждия имот , тъй като може да има само качеството на държател и като такъв няма правата по чл. 72-74 ЗС.
По изведения правен въпрос
Всяко лице/ физическо или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ , увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд , има право на възмездяване /обезщетение/ за да бъде избегнато , недопустимото от гл.т. принципите на правото , неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване , размер и срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител – владелец, държател или гестор.
С разясненията ПП ВС 6-74, действащи и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят- владелец, но не и лицето –държател. При изясняване на качеството на лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки /при правилата на чл. 131 ГПК при своевременно релевирано възражения / дали тази презумпция не е оборена.
Владението на чужда вещ, като фактическо състояние по см. на чл. 68 ал.1 ЗС предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене т.е. упражняване на фактическата власт със съзнанието , че вещта е негова. Когато фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е недобросъвестно.
За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице / държател/ да държи вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт.
Владението може да бъде правомерно или неправомерно , но е фактическо състояние , което може да бъде защитено. Държането винаги / по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт върху вещта.
Определянето на лицето , упражняващо фактическа власт на чужд вещ като владелец или държател се базира на субективният признак. Това е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието , че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно , субективно състояние. За доказването , законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като своя , доколкото не се докаже , че я държи за другиго‘. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
Когато фактическата власт се упражнява така , че всеки заинтересован да можеда научи за владението, в т.ч. и за собственика на имота , владението е явно. Владелецът на държавен имот може да защитава отнето или нарушено владение срещу трети лица с владелчески искове , макар и това владение да е установено без основание, а ответникът/ трето лице / не може да възразява , че имотът е държавен. Безспорно е , че владелецът на държавен имот не може да ползва владелческата защита срещу Държавата когато се касае до владение върху държавна публична собственост , но това не изключва възможността да бъде осъществено владение на имот , държавната собственост и съответно да се ползва от установените от закона права на защита.
Гесцията , уредена от чл. 60-61 ЗЗД установява хипотезите , когато едно лице предприело работа в чужд интерес, която е приета от лицето в чиято полза е извършено , следва да бъде възмездено по правилата на неоснователното обогатяване, в която насока е и действащото ТР 85/1968 год. на ОСГК на ВС.
По основателността на касационната жалба
Касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на закона.
Спор относно фактите няма. Подобренията , чието възмездяване се претендира съставляват изградена в груб строеж сграда/ столова и книжарница/ със застроена площ от 98.49 кв.м., са резултат на реализирано в натура право на строеж, учредено съгласно Договор от 09.10.2000 година по отношение на имот пл. No 443, за който е отреден парцел VI-СНС „Кино“по плана на [населено място], [община], публична общинска собственост. Строежът е извършен от [фирма] В. В., със съзнанието и бе противопоставяне от страна на собственика на терена- [община] още към 2001 година , като достъп до обекта имат само В. В. и съпругът и, съгласно свидетелските показания и липсата на спор по факта.
В контекста на изложените общи мотиви по правния въпрос и установените факти, настоящият състав на ВКС намира изводите на въззивния съд , че когато се касае до публична общинска собственост- лицето-подобрител може да бъде само държател и на ищцата не може да бъде признато качеството на владелец , за несъстоятелно. Дали лицето , което се намира в недвижимия имот , е владелец или държател зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношението му по повод на имота. Всяка вещ , независимо чия собственост е ,както и дали е в свободния гражданско оборот или не , може да бъде предмет на владение.
При липсата на спор , че към момента на извършване на спорните подобрения/ 2000-2001 година /, същите са извършени от ищцата със съзнанието , че учреденото право на строеж и дава правото да придобие собствеността на построеното, съгласно клаузите на договора, сочи на субективен елемент за своене на построеното и определя същата като владелец-подобрител на построеното, доколкото нищожния договор за учредяване правото на строеж в нарушение на закона не може да прояви транслативния ефект на сделката.Изводите- фактически и правни с обжалваното решение на въззивния съд в обрани смисъл са неправилни, направени при неточна преценка на доказателствата и в нарушение на закона. Установените факти, че едва след изграждане на грубия строеж, по повод на искането за кредит, отказът на Банката , мотивиран от нищожността на договора, може да се приеме за момента от който знанието на едноличния търговец превръща фактическото владение му на имота от владение в държане на същия , не лишава страната от гарантираната правна възможност от чл. 72-74 ЗС на подобрител- владелец да и бъде възмездено вложеното като средства и труд с което е увеличила стройността на чуждия имот, при безспорният факт на непротивопоставянето на Общината.
С молба вх.No 11-В-23/07.03.2011 година ЕТ В. В. е направила искане до Кмета на [община] „за прекратяване“ на договора от 09.10.2000 година , като и се заплати извършеното до момента строителство.
След експертна оценка , Общинския съвет взема Решение No 648 по Протокол 53 от 30.03.2011 год. на Общинския съвет, с което е направено признание за дължимостта на вземане на [фирма] в размер на сумата 52 105 лв.
Процесното вземане е предмет на иска на [фирма], а в рамката на предмета на въззивно обжалване , спорното вземането е за сумата 50 500лв.
Изложените съображения налагат извод , че ищцата като подобрител на чужд имот има правата на недобросъвестния владелец при непротивопоставяне от страна на собственика , уредени с чл. 74 ал.2 ЗС., признати от общинския съвет към дата 30.03.2011 година .
В срока по чл. 131 ГПК , ответникът- [община] е заявила правоизключващото възражение за настъпил ефект на погасителна давност по отношение на вземането на ищеца - подобрител най-късно към 01.11.2006 година , заявявайки и поддържайки теза , че Решение No 648 по Протокол No 53 от 30. 03.2011 година на Общинския съвет , с което е направено признание на процесното вземане в размер на сумата 52 105 лв., не произхожда от представляващия общината в лицето на нейни кмет, не е адресирано пряко до ищцата и е направено след изтичане срока на погасителната давност и не може да я прекъсне.
Като констатира , че по тези възражения въззивният съд няма произнасяне , както липсва анализ на двата писмени документа посочени по горе- молба на ищцата и решение на ОС , а възззивният съд дължи такова и при констатацията на касационния съд, че ищцовата страна , извършила подобрения на общинската / публична / собственост в размер на сума от 52 105 лв., при обжалваема рамка във въззивната инстанция за сумата от 50 500 лв., в качеството на недобросъвестен владелец на имот и при признато вземане след изтичане срока на погасителната давност , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне в рамките на заявените възражения на ответната страна- [община].
При ново разглеждане въззивният съд следва да съобрази изложените решаващи мотиви на касационната инстанция , както и приложи правилата на ЗЗД – чл. 116 б.“а“ ЗЗД и чл. 117 ал.1 ЗЗД касаещи ефекта на погасителната давност за вземане на недобросъвестния владелец за подобренията в чужд имот, съобрази, че възражението за изтекла погасителна давност погасява правото на иск, но не и самото вземане, а с признание на вземането от страна на задълженото лице, доколкото е валидно в хипотезата на оспорената компетентност на органа, който го е направил, давността се прекъсва и започва да тече нова давност- арг. чл. 294 ал.1 ГПК, като се произнесе и по исканията за присъждане на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и ал.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 11 от 02.02.2015 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1363/ 2014 год. на АС-Пловдив и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане , от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |