Р Е Ш Е Н И Е № 473 София, 13.12. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря юлия георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 6316/2013 година. Производство за отмяна на влязло в сила в сила решение на основание чл. 307 ГПК. В. И. – Ж. от [населено място] е подала молба вх. № 8508/19. 09. 2013 г. за отмяна на решението по гр. д. № 116/2012 г. на Поморийския районен съд. Молителката твърди, че след влизане на решението в сила, се е снабдила с нови писмени доказателства, които не са й били известни при решаването на делото и с които не е могла да се снабди своевременно – удостоверение от 23. 05. 2013 г. на Университета за хранителни технологии [населено място] за завършена образователна-квалификационна степен „магистър” и Сертификат от Асоциацията на еколозите от общините в България. Ответникът [община] оспорва молбата като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Поморийският районен съд, с решението по гр. д. №116/2012 г. е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от В. И. – Ж. против [община], за отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 09. 01. 2012 г. на кмета на [община], възстановяване на заеманата длъжност „Старши експерт – Еколог” и за осъждане на [община] да й заплати сумата 3947,40 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Решението е потвърдено от Бургаския окръжен съд с решение от 01. 10. 2012 г. по гр. д. № 1726/2012 г. и е влязло в сила на 27. 03. 2013 г., когато с определение по гр. д. № 1453/2012 г. на ВКС, трето гражданско отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивното решение за отхвърляне на исковете на молителката по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ е обосновано от констатацията на съда, че молителката не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, от която е уволнена - завършено висше образование, степен „магистър”, специалност „екология”. Въззивният съд се е позовал на факта, че тя има завършено висше образование, но със специалност в хранително-вкусовата промишленост и допълнителна квалификация „инженер технолог по виното и високоалкохолните напитки””, но няма образователна степен „магистър” по специалността „Екология”. На това основание, решаващият съд е приел, че работодателят е упражнил законосъобразно правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Представените от молителката нови писмени доказателства – удостоверение от Университета по хранителни технологии, [населено място] и сертификат от АЕОБ, нямат значение за решаването на делото, тъй-като не сочат на нови обстоятелства, които не са били взети предвид от съда. С посоченото удостоверение се установява, че молителката притежава образователна степен „магистър”, но тя не е по специалността „Екология”, а сертификатът установява преминал от молителката курс на обучение на 6 и 7 декември 2011 г. във връзка с програми по опазване на околната среда, т. е. документът не касае притежаваната образователната специалност на молителката. Съдът има предвид, че и двата документа се отнасят за обстоятелства, осъществени преди завеждане на делото и преди самото уволнение, и молителката е имала обективна възможност да се снабди и да ги представи като доказателства в хода на разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд счита молбата за неоснователна и Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. И. – Ж. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението по гр. д. № 116/2012 г. на Поморийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: